Решение № 66 от 24.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Бургас, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Г. Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора С. Й. П. като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600634 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Т. Т. И., адв.В. Р. от БАК, против присъда № 39/11.03.2025г., постановена по н.о.х.д. №1541/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подс.Т. Т. И. е признат за виновен в това, че на 17.04.2023 г. в град Б., ж.к. „Д. Е.“, улица „Х.“, в близост до спортното игрище, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето причинил на А. Г. Д., ЕГН: **********, средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на първи горен ляв зъб, при което е реализиран медико-биологичния признак затруднение на дъвченето - престъпление по чл.

129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Подсъдимият Т.

Т. И. е осъден да заплати на А. Г. Д., сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволеното увреждане, като съдът е отхвърлил иска над 8000 лева до първоначално предявения размер от 70 000 лева. На основание чл. 189, ал.3 НПК в тежест на 1 подсъдимия Т. Т. И. е възложено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд- Бургас сумата от 320 лева представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и сумата от 50 лева, представляваща разноски в съдебната фаза. Присъдена е в тежест на подсъдимия И. и сумата в размер на 561,60 лева, представляваща направени по делото разноски в досъдебното производство.

Във въззивната жалба, изходяща от адв.В. Р. от АК-Бургас като защитник на подсъдимия И. се излагат аргументи, че атакуваната присъда следвало да бъде отменена,тъй като не били налице достатъчно и категорични доказателства за извършено от подзащитния й престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.С оглед на това постановената присъда била неправилна, постановена при нарушаване на основни принципи на процесуалния закон, поради което моли въззивния съд да отмени първоинстанционнта присъда, като признае жалбоподателя за невиновен в извършване на вмененото му с обвинителния акт деяние.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, адв.Р. от АК- Бургас поддържа въззивната жалба, както и формулираното със същата искане.

Счита, че от събраните доказателства не може да се изведе категоричен и несъмнен механизъм на причиненото увреждане на пострадалия, като липсвали данни за умисъл от страна на подсъдимия, насочен към причиняване на средна телесна повреда.Що се касаело до гражданския иск, счита,че същият следва да бъде отхвърлен или редуциран значително, тъй като първоинстанционният съд не бил извършил реална съпоставка между характера на увреждането и интензитета на болките и страданията.

Подсъдимият И. се придържа към казаното от неговия защитник и моли да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява позиция за неоснователност на жалбата. Намира съдебния акт за обоснован и законосъобразен, а наложеното наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаването му.

Гражданският ищец и частен обвинител А. Г. Д. се присъединява към казаното от прокурора.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията посочени в жалбата, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения срок от 2 лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество - за частично основателна в гражданскоосъдителната й част.

По делото са събрани в необходимия обем доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка, която в значителна степен кореспондира с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд :

Свидетелят А. Г. Д. и подсъдимият Т. Т. И. се познавали отдавна, но не били в близки отношения.

На 17.04.2023г., около 22:00 ч., св. Б. В. и подс.Т. И. се намирали в кв.

„Д. Е.“, в гр. Б. на пейка, близо до спортното игрище. По същото време пострадалият А. Д. и негов приятел - св.И. Г. вървели в центъра на кв. „Д. Е.“ в близост до спортното игрище и минали по ул. „Х.“,където видели св.Б. В.. и подс. Т. И. да стоят на пейката и ги поздравили. За кратко свидетелите Б. В.. и И.Г. се заговорили. През това време подс.И. хванал с едната си ръка главата на св. А. Д., навел я надолу, а с другата си ръка, свита в юмрук го ударил в областта на лицето. Вследствие на удара с юмрук,на св. А. Г. Д. било причинено травматично избиване на първи горен ляв зъб. Св.Д. изплюл избития му зъб, вдигнал главата си и видял подс.И., който продължавал да го държи, но за рамото. Св.Д. попитал подс.И. защо е направил това, на което подс. И. му отговорил, че е за респект.След размяната на още няколко реплики, подс.И. разголил интимните си части. Св.Д. взел зъба, който междувременно изтървал на земята и се отдалечил, заедно със св. Г.. Подс. И. тръгнал след тях и когато ги приближил, започнал да настоява да направи снимка на зъба.

Св.Д. му се развикал и подс. И. се отдалечил.

През следващите дни св.Д. посетил зъболекаря си - св. А. П., който извършил преглед, както и съдебен лекар, който изготвил съответна медицинска документация.

След известно време, тъй като веднага не разполагал с парични средства, пострадалият свидетел Д. посетил стоматолог,който му поставил имплант на мястото на липсващия зъб.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебномедицинската експертиза под №271/2023г., пострадалият Д. е получил травматично избиване, липса на първи горен ляв зъб, с което е причинено трайно затруднение на дъвченето за повече от 30 дни. Според заключението,което е потвърдено и от назначената допълнителна съдебномедицинска експертиза № 650/2023г., увреждането е възможно да е получено от действието на твърд тъп предмет, какъвто се явява и юмрукът на човек.

Според вещите лица нямало данни избития горен зъб да е бил изкуствен, като се налагало поставянето на изкуствен зъб /имплант/.

Въззивният съд извърши повторен разпит на вещите лица, изготвили двете съдебно-медицински експертизи, предвид обстоятелството,че при 3 приобщаването им към доказателствата по делото пред първата инстанция не е спазен съответния процесуален ред.Действително законодателят внесе промени в процесуалния закон, улесняващи съда да разпитва вещите лица дистанционно, особено тези които са от други населени места - чрез телефонна или видеоконференция. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като при изслушване на експертизите, в съдебно заседание се е явило само едно от вещите лица - д-р Г. М., а вещото лице - д-р В. Й., специалист стоматолог е отсъствал.Със съгласието на страните да не се разпитва другото вещо лице, /което в случая е ирелевантно/, съдът е преценил,че може да изслуша само едно от вещите лица, което е било в съдебната зала.Въззивният съд намира това процесуално действие за неправилно, тъй като при изготвена комплексна експертиза следва да бъдат изслушани едновременно и двете вещи лица, които в конктерния случай са лекари с различна специалност и всеки един от тях би могъл да допринесе със своя разпит за изясняване на обстоятелствата по делото.В случая не се касае и за изпълнение на процедурата по чл.282, ал.3 от НПК/ както е изложил съда в мотивите си/, тъй като същата ще е изпълнена, ако в съдебно заседание не се явят и двете вещи лица и страните се съгласят да не бъде извършен техния разпит и съответно съдът приобщи заключенията на изготвените експертизи.

Приетите за установени фактически положения, формулирани от настоящата инстанция, до които е достигнал и първоинстанционният съд, се извеждат освен от заключенията на изготвените експертизи и въз основа на преценката и съпоставката на събраните в хода на наказателното производство гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А. Д. в хода на съдебното производство, /както и приобщените такива на л.38-39, от ДП, по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК/, на св.А. П., /както и приобщените по реда на чл.281,ал.5 НПК показания от ДП на л.45 от ДП/, показанията на св.Г. / както и приобщените такива на л.40 от ДП,на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1,т.1 и т.2 от НПК/ и показанията на св.В.ев, които първоинстанционният съд е анализирал в своята съвкупност и правилно е отчел, че същите кореспондират с показанията на пострадалия свидетел Д..Същите са обективни и пресъздават в детайли обстоятелства, свързани с извършване на деянието от страна на подсъдимия,като правилно първоинстанционният съд е отчел отдалечеността на деянието във времето и обстоятелството,че част от свидетелите не си спомнят определени обстоятелства, които се запълват от приобщените им показания в хода на досъдебното производство. Не се откриват съществени противоречия в показанията на посочените свидетели, като следва да се отчете изминалият период от време от процесните събития.

Въззивният съд счете за необходимо да извърши допълнителен разпит на пострадалия свидетел

Д. досежно обстоятелства, свързани с възстаняването на липсващия му зъб и начина и продължителността на възстановителния период след причиненото му увреждане.Св.Д. заяви,че на избитият от страна на подсъдимия зъб е имало поставена коронка.Същият обясни също така, че е чувствал дискомфорт след избиването на зъба,като му 4 било трудно да приема храна и да говори правилно. Тъй като изпитвал парични затруднения, поставил на мястото на липсващия зъб имплант едва миналата година,който бил на стойност около 2 100лв.

Правилно първоистанционният съд е счел за недостоверни свидетелските показания на свидетелите Х. и К., както като противоречащи с останалите гласни доказателства, така и със заключенията на изготвените съдебно-медицински експертизи. Единствено показанията на тези двама свидетели подкрепят защитната теза на подсъдимия, че пострадалият свидетел се е самонаранил, като се е подхлъзнал качвайки се на пейка и че така е ударил лицето си,като напълно закономерно първоинстанционния съд е приел тази версия за недостоверна.

Правилно и законосъобразно са приобщени също и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, въз основа на които РС-Бургас е основал своите доказателствени изводи, чрез тяхното прочитане по реда на чл. 283 от НПК.Същите са процесуално допустими и годни, и отразяват валидно извършени процесуално - следствени действия.

Правилно са възприети и заключенията на изготвените съдебно-медицински експертизи, като не възникват съмнения относно вида, характера и механизма на причиненото телесно увреждане на пострадалия.

Въззивният съд счита, че фактическата обстановка по спора е правилно установена и изведена от събраните доказателства, които са добре анализирани. Безспорно са установени всички факти, включени в предмета на доказване. РС-Бургас е посочил кои факти от значение за делото се извеждат от показанията на всеки един от разпитаните в хода на досъдебното производство и съдебно следствие свидетели, какво е тяхното съотношение с останалите доказателства, посочил е съображения кои от гласните доказателствени източници кредитира и на какво основание. Липсват основания,които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, свързани с релевантните по делото факти.

При правилно изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно престъпната деятелност на подсъдимият, като правилно е квалифицирал извършеното от него деяние като осъществяващо от обективна и субективна страна състава на чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.