Решение № 785 от 26.02.2024, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 785

Плевен, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - III касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Членове:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора ИВАН БОРИСОВ ШАРКОВ като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА НИКОЛОВА кнахд № 20247170600061 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.208 и сл АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е въз основа на касационна жалба от „КРЕДИ ГЛОУБ” ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, [улица].“, Бизнес център „Престиж", ет.З, ап.офис 17, представлявано от И. В. П., чрез адв. Д. Д.-АК Плевен, съдебен адрес: гр.Плевен, [улица], против Решение №605/05.12.2023г. по АНД № 2105/23г. по описа на РС-Плевен. Посочва се в жалбата, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че въззивният съд неправилно е интерпретирал фактическата обстановка и събраните доказателства вкл. свидетелските показания. Твърди се, че в Закона за потребителския кредит (ЗПК) и в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителските кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕО на Съвета няма легална дефиниция на понятието „управление на кредита“. Посочва се, че изводът на административнонаказващият орган, че клаузата за дължимост на годишна такса за управление има характер на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, почива на предположения. Твърди се, че годишната такса, посочена в договорите, касае провеждане на телефонни разговори, изпращането на писмени покани и електронни съобщения, ангажирането на дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането и не представлява такси и комисионни за действия, свързани с управлението на кредита. Посочва се още в касационната жалба, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и обжалваното наказателно постановление (НП) са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, а именно АУАН и НП-то не съдържат описание на нарушението, като същото не е конкретизирано с оглед на конкретния договор за кредит и потребителя по него; нарушени са чл. 57, ал. 1 т.5, пр.3 и 4 ЗАНН (в НП-то не са посочени факти, свързани с извършването на нарушението). Сочи се още в касационната жалба, че е нарушен и чл. 51, ал.1 и чл. 52, ал.4 от ЗАНН, като при разглеждането на административнонаказателната преписка и при издаването на НП-то е участвало длъжностно лице, което е пострадало от конкретното нарушение- актосъставителката С. Н. Н., която не се е отвела по случая, а се е представила за заемополучател и е заявила желание за отпускане на кредит в размер на 10 000 лв. Твърди се, че при издаването на НП-то е допуснато и нарушение на чл.27, ал.2 ЗАНН, като при определяне на наказанието административнонаказващият орган не е съобразил тежестта на нарушението, подбудите и относимите към вината обстоятелства, поради което не е приложил чл.28 ЗАНН и липсват мотиви в тази насока. Посочва се, че допуснатите нарушения са съществени и са лишили жалбоподателя от възможността да узнае какво точно нарушение е извършил и при каква фактическа обстановка, както и въз основа на какви доказателства е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 605/05.12.2023г. по АНД № 2105/23г. по описа на РС-Плевен.

В съдебно заседание касаторът - „КРЕДИ ГЛОУБ” ООД, редовно призован, се представлява от адв. Д. Д.-АК Плевен, койо моли съда да уважи жалбата и отмени обжалваното Решение №605/05.12.2023г. по АНД № 2105/23г. по описа на РС-Плевен. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК вр. чл.144 АПК.

Ответникът – член на Комисията за защита на потребителите, редовно призован, не се явява.

Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор И. Ш., който взема становище правилност и законосъобразност на решението на ПлРС, като моли съда да го потвърди.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на основание чл.218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване пред АС-Плевен е Решение №605/05.12.2023г. по АНД № 2105/23г. по описа на РС-Плевен, с което е изменено НП №Р-0036996/27.07.2023г. на член на Комисията за защита на потребителите (КЗП) , с което на дружеството „КРЕДИТ ГЛОУБ“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление, гр.Плевен, [улица], Бизнес център „Престиж“, ет.З, офис 17, представлявано от И. В. П., за нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева на основание чл.45, ал.1 от ЗПК, като е намален размера на наложеното административно наказание от 5000 лева на 3000 лева. Със същото решение РС-Плевен осъдил „КРЕДИТ ГЛОУБ“ ООД на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, да заплати на Комисия за защита на потребителите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

РС-Плевен установил от доказателствата по делото, че при направена проверка от служители на КЗП на 28.06.2023 г. в офис с адрес: гр. Плевен, община Плевен, област Плевен, адрес: [улица], БЦ "Престиж", ет.З, офис 17, се предоставяли кредити по смисъла на ЗПК до 20 000,00 лв. от „КРЕДИТ ГЛОУБ“ ООД. При запитване за отпускане на потребителски кредит в размер на 10 000 лв. със срок за погасяване 5 години на служителите на КЗП била предоставена устна информация и проект на договор № 132/28.06.23г., подписан от управителя на дружеството със следните данни: размер на кредита 10 000 лв.; срок на заема 60 месеца; размер на погасителната вноска 287,68 лв.; брой вноски 60; общ размер на всички плащания 17 953,60 лв.; фиксиран лихвен процент за целия срок 24%; еднократна такса за кандидатстване 2,00%; годишна такса за управление 2,00%; ГПР на заема 26,82%. Предоставен бил и погасителен план към договор № 132/28.06.23г. с предвидено издължаване на 60 вноски по 287,68 лв. с падежна дата 28-мо число. В хода на проверката служителите на КЗП поискали от дружеството да представи други пет броя договори за потребителски кредит, сключени през 2023г. с погасителни планове и общи условия към тях. От представените на 06.07.23г. 5 броя договори с №ра 125/16.01.23г., № 126/30.01.23г., № 127/08.02.23г., № 128/17.02.23г. и № 129/03.05.23г. била предвидена годишна такса за управление, която варирала в различни размери - 2 % , 6% или определена сума – 100 лв. За констатираното нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК бил състав АУАН №003696/06.07.23г. Въз основа на така съставения акт било издадено НП №№Р-003696/27.07.2023г. на член на КЗП, упълномощен със Заповед № 28/13.01.23г на Председател на КЗП, с което за нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК на дружеството е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева на основание чл.45 от ЗПК.

Съдът приела за установена фактическата обстановка от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните, съдържащи се в показанията на св. С. Н., чийто показания били кредитирани с доверие и възприети изцяло от решаващия съд.

Въззивният съд приел за безспорно, че с деянието си дружеството е осъществил състава на нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК, приел, че не е нарушена разпоредбата на чл. 51, ал 1 от ЗАНН и актосъставителят е имал право да се представи като кредитоискател, с оглед правомощията им в чл.58, ал.1 т.6 от ЗПК. Съдът счел, че правилно и законосъобразно на „КРЕДИТ ГЛОУБ“ ООД е наложена имуществена санкция по реда на чл. 45, ал.1 от ЗПК, като приел, че административнонаказващият орган е извършил преценка по чл.27 от ЗАНН и правилно не е приложил чл.28 от ЗАНН. При определяне на наказанието РС- Плевен приел, че същото необосновано е било определено над предвидения в закона минимум, без да са налице и без наказващият орган да се е позовал на отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи по-високата обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид, като дори е посочил в НП-то, че нарушението е за първи път. Ето защо изменил размера на наложеното административно наказание в НП-то като го намалил от 5000 на 3000 лв., както и приел искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски по реда на АПК за основателно и го уважил за сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Така постановеното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Настоящата инстанция споделя изводите ПлРС относно липсата на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство при издаването на АУАН и НП.

Безспорно е, че чл.193, т.2 от ЗПК оправомощава длъжностните лица на КЗП да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Компетентността на самата КЗП за спазването на ЗЗП е изрично регламентирана в чл.191, ал.1 ЗЗП. Но видно от чл.41, ал.1 ЗПК в него изрично е регламентирано правомощието на КЗП да осъществява контрол по ЗПК. Същевременно в чл.41, ал.2 ЗПК изрично е регламентирано, че не всяко длъжностно лице от КЗП има правомощието да извършва контрол по изпълнение на закона, а само това, което председателят на КЗП изрично е оправомощил.

В конкретния случай АУАН и НП-то са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определена с чл.233, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, Заповед №338ЛС/22.04.2015г. и Заповед № 28/13.01.2023г. на П. на КЗП.

АУАН и НП са издадени при съобразяване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл.42, ал.1 съответно чл.57 от ЗАНН.

Отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото НП. Актът и НП-то са редовно връчени на „КРЕДИТ ГЛОУБ“ ООД.

Неоснователно е възражението за липса на конкретизация на нарушението, като не са изписани данни, индивидуализиращи конкретните договори вкл. такива за потребителите на кредита по тях. Видно от съдържанието на АУАН и НП-то в тях се съдържат достатъчно данни относно конкретните договори, в които са предвидени клаузи за заплащане на такса за управление на кредита, като споразуменията са уточнени чрез техния номер и дата на сключване. Последното е напълно достатъчно за индивидуализирането както на съглашението, така и на страните по него, а липсата на изписване на трите имена на потребителя по тях в АУАН и НП-то не изключва възможността нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява.

Неоснователно е и възражението на касатора относно допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на чл.51 ЗАНН. Съгласно тази разпоредба не може да участвува в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което: а) е пострадало от нарушението или е съпруг или роднина на нарушителя или пострадалия по права линия без ограничение и по съребрена линия - до четвърта степен; б) е съставило акта за нарушението или е свидетел по него; в) е заинтересувано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие. При наличието на някои от посочените основания длъжностното лице трябва да се отведе незабавно с мотивиран писмен акт. При отвод на длъжностното лице по реда на ал. 2 по преписката се произнася: оправомощено лице по чл.47, ал.2, когато наказващият орган е лице по чл.47, ал.1 б."а", а ако няма такова – друго лице, изрично оправомощено от наказващия орган; по-горестоящият орган, когато наказващият орган е лице по чл.47, ал.1 б. "б", а ако няма такъв – друго лице, изрично оправомощено от наказващия орган; ръководителят по чл.47, ал.1 б.“а“ когато наказващият орган е лице по чл. 47, ал.2.

Разпечатката съдържа 31 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6ff470c-2807-42fb-936a-db9bd3896922