Решение № 20400 от 11.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20400 гр. ..., 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20231110104042 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „....“ ЕАД срещу А. Б. К., действащ чрез неговия законен представител, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1069,78 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. ..., ул. „...., апартамент, абонатен номер № ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.01.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 124,04 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, изчислена за периода 15.09.2020 г. – 13.01.2023 г.; сумата от 81,37 лева, представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.01.2023 г. до окончателното плащане и сумата от 14,37 лева – мораторна лихва върху главницата за услугата „дялово разпределение“, изчислена за периода 31.01.2020 г. – 13.01.2023 г.

В исковата молба и уточнителната молба от 17.03.2023 г., се навеждат твърдения, че ответникът, в качеството на собственик на топлоснабдения имот е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на 1 доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „...“ ООД. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника А. Б. К., действащ със съгласието на своя попечител С. И. П., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че от изложеното в исковата молба не може да се установи конкретният имот, за който ищецът претендира заплащане на суми за топлинна енергия. Поддържа, че фактът, че ответникът е единствен наследник на майка си Б.В. К.а не означава, че той автоматично придобива качеството „клиент на топлинна енергия“. Оспорва обстоятелството, че доставената и потребена топлинна енергия в имота е разпределена съобразно императивните изисквания на Закона за енергетиката. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че по делото не са представени доказателства, че топломерът, на база на чийто показания са изчислени претендираните суми е преминал успешно през метрологичен контрол. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 ЗА.

Третото лице помагач на страната на ищеца „..“ ООД (предишно наименование „...“ ООД) не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В случая, от представените в заверен препис по делото Протокол за съдебна спогодба от 16.10.1970г., вписан в СВ при СРС, Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 20.06.2001г., молба за подновяване на договорна ипотека от 07.06.2011 г., удостоверение за наследници от 30.03.2010 г. се 2 установява, че Б.В. К.а, в качеството на наследник на В. С.ов К. (вдовец към датата на смъртта си) е придобила собствеността върху апартамент, находящ се в гр. ..., ул. „....

Видно от удостоверение за наследници от 14.07.2021 г. единствен наследник на Б. К.а е нейният син ответникът А. Б. К.. Следователно същият по наследство е придобил собствеността върху горния недвижим имот. От гореизложеното и в съвкупност с приетото по делото удостоверение за идентичност от 09.03.2021 г. съдът приема, че А.

К. е собственик на процесния недвижими имот с абонатен № ...., находящ се в гр. ..., ул. „..., .... Данни за индивидуализацията на имота се съдържат и в издаваните на името на наследодателя на ответника съобщения към фактури, индивидуални изравнителни сметки и формуляри за отчети, представени по делото от третото лицепомагач. Ето защо е неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е индивидуализирал процесния имот, за който претендира вземания през исковия период.

В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот през исковия период и дължи заплащането на начислените за имота суми за исковия период за доставената ТЕ. Налице е първата предпоставка за основателност на исковете.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебнотехническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за извършването й. От експертното заключение по съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота е имало радиатори с поставени ИРРО и един водомер за топла вода, но топла вода не се е ползвала. Разпределяна е ТЕ от сградна инсталация за отопляем пълен отопляем обем на имота 255 куб.м. и е начислявана и ТЕ за имота за отоплителен сезон 11.201904.2020 г. и 05.2021-04.2022г. Установено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия топломер.

Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се установява, че общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка на 16.08.2018г. и на 23.01.2022г. и съответства на одобрения тип. През 2020г. топломерът не е преминавал периодична метрологична проверка поради липса на сключен договор между ищцовото дружество 3 и фирма за извършване на метрологични проверки.

Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се установява от събраните по делото доказателства. Релевираното възражение за недължимост на цената на топлинната енергия поради неспазване на двугодишния срок на периодичните метрологични проверки на общия топломер е неоснователно.

Това е така, защото след като общият топломер в сградата е проверен преди началото на процесния период /на 16.08.2018г./ и през исковия период /на 23.01.2022г./ и при двете проверки е установено, че той съответства на одобрения тип, то несъмнено топломерът е съответствал на одобрения тип през периода между двете проверки.

Възражението би могло да бъде основателно, ако някоя от тези проверки не беше извършена или беше показала несъответствие, но настоящият случай не е такъв. При това положение формалният пропуск на ищцовото дружество да спази двугодишната кратност на метрологичните проверки може да доведе единствено до административнонаказателна отговорност за ищеца, но не и до недължимост на начисленото количество топлинна енергия, след като през процесния период общият топломер в сградата е мерил точно.

Експертът е установил, че след края на всеки отоплителен сезон е извършвано изравняване и са съставяни изравнителни сметки. Топлинният счетоводител „...“ ООД е изготвил три изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в процесния апартамент, както и са представени три броя формуляри за отчет за исковия период, от които е видно, че е отчетено минимално количество ТЕ в имота, не е потребена топла вода, а в последния формуляр е отбелязано, че имотът е необитаем. При съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника количество топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 1055,86 лв. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

По делото не се твърди, а и не се доказа извършено плащане на задълженията през исковия период от ответната страна. С оглед на горното искът за главница за ТЕ съдът приема за доказан за сумата от 1055,86 лв., като за горницата над тази сума до сумата от 1069,78 лв. искът е неоснователен.

По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение:

Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа.