Решение № 1149 от 07.11.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 2870/2022
- Вид
- Решение № 1149
- Подписан
- 07.11.2022
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 112, ал. 1 · Закон за обществените поръчки
- чл. 318 и сл. · Търговски закон
- чл. 327 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1149 гр. Перник, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720102870 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Форс 1990“ ЕООД, с ЕИК:
201203308, подадена чрез процесуалния му представител – адв. А. А., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: 823073638, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от общо 15 592.35 лева с ДДС, представляваща стойността на доставени от ищцовото дружество на ответника горива по договор, сключен на 02.03.2017 г. в гр. Перник, на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и в изпълнение на Решение № РД-8/31.01.2017 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник между ищеца като изпълнител и ответника като възложител с предмет „Доставка на горива за нуждите на „ВиК“ ООД гр. Перник по обособена позиция № 2 „Доставка на горива за служебни автомобили чрез зареждане от бензиностанции на изпълнителя –район Перник“ като сумата е формирана от задълженията по фактура № 5000005656/11.02.2019 г., фактура № 5000005684/21.02.2019 г. и фактура № 5000005726/11.03.2019 г, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор, сключен на 02.03.2017 г. на основание чл. 112, ал. 1 от ЗОП и в изпълнение на Решение № РД-8/31.01.2017 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.
Перник между ищеца като изпълнител и ответника като възложител с предмет „Доставка на горива за нуждите на „ВиК“ ООД гр. Перник по обособена 1 позиция № 2 „Доставка на горива за служебни автомобили чрез зареждане от бензиностанции на изпълнителя –район Перник“. Стойността на договора била 360 000 лева без ДДС, формирана на база прогнозни количества горива, а срокът на договора – 24 месеца или до изчерпване на стойността му или на количествата по договора.
Съобразно договора ищецът като изпълнител приел да продава горивата /означени като „стоки“/ на ответника като възложител в своите бензиностанции в гр. Перник и на територията на Р. България. От своя страна възложителят се задължил да заплаща стойността им. Било уговорено горивата да се закупуват на бензиностанциите при условията на отложено плащане и чрез използване на карти за безналично плащане. Изпълнителят имал право ежемесечно да получава договорената цена на стоките при условията на договора, а съгласно чл. 7 от същия възложителят следвало да заплаща стойността на фактурите в 30 дневен срок от издаването им като плаща сумите по банков път.
Поради това ищцовото дружество изпълнило задълженията си по договора като редовно продавало горива съобразно нуждите на ответника.
Последният обаче изпаднал в забава по отношение на заплащане на договорената цена като не заплатил начислените с три фактури суми: по фактура № 5000005656/11.02.2019 г. – за сумата от 6182.23 лева с ДДС, фактура № 5000005684/21.02.2019 г. – за сумата от 7698.17 лева с ДДС и фактура № 5000005726/11.03.2019 г – за сумата от общо 1730.49 лева с ДДС.
Доколкото фактурите не били заплатени нито в уговорения 30-дневен срок, нито впоследствие, ищецът счита, че исковата претенция следва да бъде уважена.
С исковата молба са представени: договор от 02.03.2017 г. на основание чл. 112, ал. 1 от ЗОП и в изпълнение на Решение № РД-8/31.01.2017 г. на управителя на „ВиК“ ООД гр. Перник с предмет „Доставка на горива за нуждите на „ВиК“ ООД гр. Перник по обособена позиция № 2 „Доставка на горива за служебни автомобили чрез зареждане от бензиностанции на изпълнителя –район Перник“, фактура № 5000005656/11.02.2019 г., фактура № 5000005684/21.02.2019 г. и фактура № 5000005726/11.03.2019 г, както и протоколи за зареждане на гориво.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото – чрез адв. А. П. е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
В тази връзка на първо място се твърди, че ответникът не оспорва сключването и валидността на процесния договор. Оспорват се обаче приложените от ищеца фактури. Излагат се подробни доводи, че фактурите били неистински и съставени за целите на настоящия процес. В подкрепа на твърдението си, ответникът обръща внимание, че като материално отговорно лице /М.О.Л/ във фактурите бил вписан Б.И.. Към датите на издаване на фактурите обаче управител на ответното дружество бил И.В. /управител в периода от 29.12.2014 г. до 17.01.2020 г./. Едва на 17.01.2020 г. бил вписан нов управител на дружеството в ТРРЮЛНЦ – лицето Б.Л.И.. Поради това 2 ответникът счита фактурите за антидатирани, издадени в нарушение на закона и съставени за целите на процеса. В тази връзка и ответникът ги оспорва по реда на чл. 193 от ГПК като иска откриване на производство по оспорване на същите – като в случай че ищецът искал да се ползва от тях, тежестта на доказване на истинността им следва да се носи именно от ищеца.
На следващо място ответникът твърди и че фактурите не били предявени на ответното дружество, поради което и нямало как да се иска заплащане по тях като ответникът не бил в забава.
Твърди, че трите фактури били издадени за един месец, независимо от уговорено ежемесечно издаване, а последната била след срока на договора.
Във фактурите липсвали данни за период, за който се отнасят, количества горива и цените на същите по тарифата на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, ПСБ Перник – съгласно чл. 6 от договора. Поради това фактурите били неясни и издадени не в съответствие с договора като по тях имало дори суми за стоки извън същия – напр. за стъргалки за стикери.
На следващо място се оспорва, че вписаните във фактурите количества горива не били реално доставени на ответника – като приложените протоколи по никакъв начин не се свързвали с фактурите и стойностите не можело да се установят и проверят. Освен това в самите протоколи липсвали дати и друга информация – напр. на кои обекти са заредени горивата.
Поради това ответникът счита, че представените от ищеца доказателства не били достатъчни да обосноват основателност на претенцията му.
На последно място се прави възражение за погасяване по давност на процесните суми, доколкото приложимата в случая давност била 3 години – доколкото се касаело за периодични плащания. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени като се претендират и разноски.
Представят се извлечение от ТРРЮЛНЦ и протокол от извънредно общо събрание.
В хода на производството по делото са представени: кредитно известие /оригинал/, три броя фактури /оригинал/, писмо до „ВиК“ ООД гр. Перник и две молби за потвърждение. Изготвена и приета е съдебно счетоводна експертиза. Разпитан е и един свидетел В.А.М. /счетоводител в ищцовото дружество/.
В съдебно заседание, проведено на 10.10.2022 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковите претенции. Поддържа, че същите са доказани, както по основание, така и по размера. Намира, че сумите не са погасени по давност, доколкото не представлявали периодични плащания и към същите била приложима общата пет годишна давност. Обръща внимание, че дори да се приеме приложимост на кратката три годишна давност, то същата била прекъсната от извършено от ответника признание на дълга. Относно сумата по последната фактура посочва, че дори фактурата да е издадена след срока на договора, то доставките по нея са извършени в изпълнение на трайни търговски взаимоотношения и стойността им се дължи.
3
Процесуалният представител на ответника поддържа становище за неоснователност на исковите претенции. От същия са постъпили писмени бележки. Излага доводи, че извършването на доставките на горива не се доказва от ищцовото дружество. Дори да се приеме обратното обаче сумите били погасени по давност, предвид приложимостта на кратката такава за периодични плащания. Поддържа се и че давността не била прекъсната, доколкото представените молби за потвърждение не били относими към процесните суми и не представлявали признание на същите.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства /договор от 02.03.2017 г. на основание чл. 112, ал. 1 от ЗОП и в изпълнение на Решение № РД-8/31.01.2017 г. на управителя на „ВиК“ ООД гр. Перник с предмет „Доставка на горива за нуждите на „ВиК“ ООД гр. Перник по обособена позиция № 2 „Доставка на горива за служебни автомобили чрез зареждане от бензиностанции на изпълнителя –район Перник“, фактура № 5000005656/11.02.2019 г., фактура № 5000005684/21.02.2019 г. и фактура № 5000005726/11.03.2019 г/ се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор от 02.03.2017 г. с предмет „Доставка на горива за нуждите на „ВиК“ ООД гр.
Перник. Въз основа на посочения договор са издадени и трите процесни фактури: фактура
№
5000005656/11.02.2019 г., фактура
№
5000005684/21.02.2019 г. и фактура № 5000005726/11.03.2019 г.
По силата на посочения договор ответникът е възложил, а ищецът като е приел да осъществява доставка на горива: автомобилен бензив А95Н био 7% 66 000 л. +/- 15 %; дизелово гориво – 150 000 л. +/- 15% и пропан бутан – 13 000 л. +/- 15 %. Договорът е сключен на 02.03.2017 г. от 24 месеца, считано от подписването му, или до изчерпване на количествата по договора или до изчерпване на стойността му, която възлиза на 360 000 лева без ДДС.
Съгласно договора доставките на горива се извършват чрез зареждане на служебни автомобили на възложителя от бензиностанции на изпълнителя със съответните горива – при условията на отложено плащане и чрез използване на карти за безналично плащане. На следващо място в договора е предвидено, че доставените количества горива се фактурират един път в месеца, а възложителят заплаща стойността на издадените от изпълнителния фактури до 30 календарни дни от издаването им по банков път.
На следващо място видно от приложените по делото: фактура № 5000005656/11.02.2019 г. ищецът е доставил на ответника дизел, бензин и пропан бутан – на стойност 7696.17 лева с ДДС. Във фактурата е вписана и един брой стъргалка за стикери на стойност 2 лева с ДДС; Във фактурата са описани по номера съответните бонове, въз основа на които са начислени съответните потребени количества. фактура № 5000005684/21.02.2019 г. ищецът е доставил на ответника дизел, бензин и пропан бутан – на стойност 6182.23 лева с ДДС; Във 4 фактурата са описани по номера съответните бонове, въз основа на които са начислени съответните потребени количества. фактура № 5000005726/11.03.2019 г. ищецът е доставил на ответника дизел и бензин – на стойност 1730.49 лева с ДДС; Във фактурата са описани по номера съответните бонове, въз основа на които са начислени съответните потребени количества.
Посочените фактури са налични по делото в два варианта – фактури, приложени към исковата молба с М.О.Л. на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник лицето Б.И. и фактури, получени от вещото лице Я. А. при посещение в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.
Перник и приобщени от съда към съдебно счетоводната експертиза с М.О.Л. на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник лицето И.В.. С изключение на лицето, вписано като М.О.Л. на ответното дружеството двете групи фактури са с идентично съдържание. Вещото лице е представило и един броя кредитно известие № 2000000/31.12.2018 г. на стойност 18.74 лева.
По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза, от която се установява, че неплатените суми по фактури издадени от „Форс 1990" ЕООД към „ВиК" ООД град Перник възлизат на 15 592,35 лева по счетоводни данни на „Форс 1990" ЕООД и на 15 592,15 лева по счетоводни данни на „ВиК" ООД, по фактури, както следва: