Определение № 283 от 14.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 283 гр. Благоевград, 14.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20221200500966 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 419 ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 2345/15.02.2022г., депозирана от Е. П. М., ЕГН **********, на адрес: гр. Б., ж.к. „З.“, бл. *, ет. *, ап. *, в качеството и на длъжник по ч.гр.д.

№ 2386/2021г. по описа на ОД Благоевград, чрез адв. Е. П., срещу Разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 629/22.09.2021г. постановено по ч.гр.д.№ 2386/2021г. по описа на РС Благоевград, с което е уважено искането на основание чл. 417 т. 2 от ГПК, по заявление от "Т..." Е., ЕИК *, за издаване заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК срещу длъжника Е. П.

М., ЕГН **********, в качеството и на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № * от 17.06.2020г., за следните парични вземания, произтичащи от неизпълнено парично задължение по процесния договор, а именно:

- сума в размер на 1 893.67лв., дължима главница по Договор за потребителски кредит № * от 17.06.2020г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от постъпването на заявлението в съда- 20.09.2021г. до окончателното изплащане на дължимото;

- сума в размер на 608.93лв., съставляваща договорна възнаградителна лихва за просрочена главница, дължима за периода от 25.09.2020г. до 25.08.2021г.;

- сума от 553.23лв., представляваща обезщетение за забава, дължима за периода от 25.09.2020г. до 07.09.2021г.;

- сума в размер на 61.12лв., съставляваща платената държавна такса, както и сума от 1

50.00лв., съставляваща дължимото юрисконсултско възнаграждение за защита в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, допуснато е незабавно изпълнение и указано да се издаде изпълнителен лист за посочените в заповедта за изпълнение суми.

Жалбоподателката, чрез пълномощника си- адв. П., моли въззивния съд да отмени издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2386/2021г. по описа на ОД Благоевград. Претендират се разноски за пред настоящата съдебна инстанция.

С частната жалба въз основа на които е образувано настоящото дело, се наведени оплаквания и доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, основани на неправилното приложение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се размера на вземането на кредитора въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение, като се възразява че представения пред РС Благоевград документ по чл. 417 т. 2 от ГПК- извлечение от счетоводните книги на "Т..." Е., не удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу Е. П. М., ЕГН **********, доколкото същото не е правилно изчислено по размер.

Навадени са с частната жалба по настоящото дело възражения за нищожност на договора за потребителски кредит на който се основава вземането на кредитора, поради наличието на неравноправни клаузи. Възразява се, че кредитополучателката Е. П. М. няма открита сметка в банката и не е получавала кредит в размер на 2 502.60лв., както е посочено в оспореното извлечение от счетоводните книги на дружеството кредитор. Оспорват се като неравноправни клаузите на чл. 9 от Договор за потребителски кредит № * от 17.06.2020г., с който е уговорено заплащането на лихви, включително и допълнителна лихва за просрочие в размер на законната лихва. Поддържа се че наравноправна е клаузата на чл. 10 от договора, тъй като в него е предвидено включването и на други разходи съгласно чл. 15 от договора. В тази връзка неправноправна е според въззивната страна и клаузата на чл. 14.2, в която е посочено че потребителят заплаща отделно и за своя сметка всички разходи, които ще бъдат направени евентуално при неизпълнение на клаузите на договора, като същите не са предварително уговорени по вид и размер. Иска се от въззивния съд да приеме че неравноправна е и клаузата на чл. 15.1 от договора на който е основано вземането, доколкото с нея е уговорено в случай на забава, длъжникът да заплаща и допълнително обезщетение за забава в размер на законната лихва, за целия срок на просрочието.

С частната жалба са наведени доводи че посочените клаузи за неравноправни по смисъла на закона, тъй като с тях се накърняват добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, поради което същите следва да бъдат обявени от съда за нищожни, тъй като принципа на справедливостта цели избягване на неоснователното обогатяване на едната страна по договора за сметка на другата. Съгласно чл. 143 от ЗПК поддържа се че сключения договор съдържа неравноправни клаузи, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и е сключен в ущърб на последния. Изложени са доводите, че в настоящия казус общата сума на дължимите лихви, ГПР и другите допълнителни обезщетения, надхвърля повече от три пъти законната лихва, което 2 представлява обезщетение на добрите нрави и е основание за нищожност по смисъла на чл.

19 ал. 4 от ЗПК. Поддържа се с частната жалба, че в настоящия случай не са гарантирани и не са защитени правата на по- слабата икономически страна. Възразява се от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че при сключването на договора на потребителя не са разяснени по ясен и разбираем начин клаузите на договора и условията при които той с сключва, така че кредитополучателят да е могъл реално де прецени поетия риск, като същият не е могъл да прецени дали предложения му договор съответства на нейните потребности и на финансовото състояние на кредитополучателя.

Отделно наведени са с частната жалба доводи за нарушения на разпоредбата на чл. 10а ал.1 от ЗПК, която предвижда че договора за потребителски кредит следва да е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора с представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по- малък от 12, като се възразява че в настоящия случай не са спазени така установените със закона изисквания при сключването на договора с оглед на неговата форма и съдържание.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК, е постъпил писмен отговор на частната жалба от "Т..." Е., чрез юрисконсулт Стилиян Радиев, с който се оспорва депозираната от Е. П. М. частна жалба, като неоснователна.

Изложени са съображения, че в настоящия случай представеното извлечение от сметката на длъжника при "Т..." Е., съдържа всички изискуеми реквизити възприети от съдебната практика, във връзка с редовността на представеното извлечение от счетоводната сметка на длъжника в банката кредитор- посочване на длъжника, размера и основанието на вземането, размера на главницата, размер и период на претендираните лихви, такси и др. Тъй като всички необходими данни, индивидуализиращи вземането са налице, правилно съдът по заповедното производство е счел че вземането е изискуемо и дължимо и удостоверява че същото подлежи на изпълнение, като е издал поисканата му заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 т. 2 от ГПК. Поради изложеното от процесуалния пълномощник на "Т..." Е. с писмения отговор на частната жалба се навеждат доводи, че депозираното извлечение от счетоводните книги към заявлението пред заповедния съд, е редовно от външна страна и оплакванията в частната в тази насока са нередовни и следва да бъдат оставени без уважение от въззивния съд.

Отделно с отговора на частната жалба, се възразява, че с оглед на разпоредбата на чл. 419 ал. 2 от ГПК, недопустимо е съдът по заповедното производство да се занимава с възражения извън преценката за редовност на представения документ, поради което неоснователни са оплакванията за наличие на неравноправни клаузи и всички останали възражения по съществото на спора следва да бъдат наведени и разглеждани от гражданския съд, в исковото производство по предявения иск по чл. 422 от ГПК.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав на въззивния съд намери за установено от фактическа страна следното:

РС Благоевград е бил сезиран от "Т..." Е., чрез процесуален пълномощник, със заявление от 3

20.09.2021г., по реда на чл. 417 т. 2 от ГПК, с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, срещу длъжника и кредитополучател- Е. П. М., ЕГН **********, от град Б., за следните суми: сума в размер на 1 893.67лв., дължима главница по Договор за потребителски кредит № * от 17.06.2020г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от постъпването на заявлението в съда- 20.09.2021г. до окончателното изплащане на дължимото; сума в размер на 608.93лв., съставляваща договорна лихва дължима за периода от 25.09.2020г. до 25.08.2021г.; сума от 553.23лв., съставляваща наказателна лихва, дължима за периода от 25.09.2020г. до 07.09.2021г., както и с искане за заплащане на дължимите разноски в заповедното производство.

В заявлението изрично е посочено, че вземанията на кредитора "Т..." Е., произтича от неизпълнение на задължението на длъжника за погасяване на сумите дължими по сключения между страните Договор за потребителски кредит № * от 17.06.2020г.. В допълнителната информация на кредитора, посочена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, е посочено че основанието за вземането е Договор за потребителски кредит № * от 17.06.2020г., който е сключен за срок от 12 месеца. Сочи се в заявлението че длъжника не е погасил нито една вноска, като след изтичането на срока на договора, всички непогасени вноски са с настъпил падеж. Искането се основава на представено пред съда по заповедното производство- извлечение от счетоводните книги по кредитна сметка с № *, от 17.06.2020г. в "Т..." Е., с титуляр кредитополучателя- Е. П. М., ЕГН **********. Посочени са от кредитора дължимите суми за главницата по кредита, дължимата договорна и наказателна лихва за съответните периоди на забава, като не се претендират суми за заемни такси.

Към заявлението по чл. 417 от ГПК са приложени освен извлечението от счетоводните книги на дружеството заявител, договорът за потребителски кредит, ведно с инкорпориран в него погасителен план както и заявление декларация за установяване на договорни отношения, подписана от страните по договора.

Видно е от представения пред РС Благоевград- Договор за потребителски кредит № * от 17.06.2020г., че на кредитополучателя- Е. П. М., ЕГН **********, е отпуснат кредит за текущо потребление, в размер на 1 893.67лв., който е следвало да бъде преведен и усвоен от кредитополучателя слез заверка на сумата по сметката на длъжника. Срещу получаване на сумата по кредита длъжникът е поел задължението за връщане на получената като кредит сума, чрез внасяне на равни погасителни вноски- 12 на брой, считано от датата на усвояването на сумата,т.е. договора е със срок до 25.08.2021г.

Видно от чл. 9.1 уговорен е със сключения договор годишен лихвен процент- 54.98%, като страните са приели лихвата да се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита, на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината./чл. 9.2 от договора/.

Уговорено е с чл. 9.4 от сключения договор, при просрочие Потребителят да дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието, като към момента на сключването на договора, законната лихва е в размер на /ОЛФ + 10 4 пункта надбавка/.

Съгласно чл. 10 от сключения договор, уговорено е между страните годишния процент на разходите/ГПР/по кредита и общата сума, дължима от Потребителя изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите в предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР съгласно определения в Приложение № 1 към ЗПК.

Уговорен е ГПР в размер на 47.69%, а общата дължима сума по кредите към момента на сключване на договора е опредЕ. в размер на 2 502.60лв.