Решение № 83 от 03.07.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Ямбол, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242300600122 по описа за 2024 година Производството пред ОС- Ямбол е образувано по Протест на РП – Ямбол /прокурор П.Чираков/, срещу Присъда № ******г., постановена по НОХД № *******г. по описа на РС- Ямбол.

С атакуваната Присъда въззиваемият - подсъдим С. А. Х. от с.З., обл.Ямбол е признат за виновен в осъществено престъпление с правна квалификация по чл. 316, вр. 308, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК като в условията на чл. 58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК е осъден на „пробация“ със следните пробационни мерки:

-Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от ЕДНА година;

-Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА година;

-Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа в рамките на ЕДНА година.

1

Със същата оспорвана присъда на осн. чл. 53, ал.1, б.“а“ от НК в полза на Държавата са отнети белгийско свидетелство за управление на МПС и белгийско разрешително за временно пребиваване, двата документа на името на въззиваемия- подсъдим С. А. Х..

В тежест на подс.Х. и в съответствие с нормата на чл. 189, ал.3 от НПК са възложени направените по делото разноски като същият е осъден да заплати по сметката на ОД на МВР-Ямбол, Републикански бюджет сумата от 495.19 разноски.

В ПРОТЕСТЪТ НА Ямболската районна прокуратура се навеждат доводи за необоснованост и несправедливост на отмереното от РС-Ямбол наказание на подс.С. Х.. Твърди се, че съдът е наложил наказание, което е в явно несъответствие с високата лична обществена опасност на дееца като е проявил неоправдано снизхождение. Настоява се за изменение на оспорваната присъда като на подс.Х. се наложи друго по вид наказание, а именно „лишаване от свобода“ в условията на чл.58а, ал.1, вр. с чл.54 от НК, което да се търпи ефективно при първоначален „строг“ режим по смисъла на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС – излагат се аргументи за липсата на достатъчно доказателства, които да мотивират приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК спрямо дееца С. Х..

В депозираното в ОС-Ямбол възражение, изготвено от адвокат М.Г. от ЯАК, упълномощен защитник на подс.С. Х. се настоява за оставяне без уважение на депозирания протест на РП-Ямбол като неоснователен . Излагат се аргументи за законосъобразност и обоснованост на атакуваната първоинстанцинна присъда и за очевидна справедливост на отмереното наказание. Твърди се, че съобразявайки всички смекчаващи отговорността на подс.Х. обстоятелства, решаващият съд законосъобразно, правилно и обосновано е приложил разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК.

В съдебно заседание участващият в производството прокурор от Ямболската окръжна прокуратура не поддържа протеста на РП-Ямбол.

Настоява да се потвърди като законосъобразна и обоснована атакуваната присъда на РС-Ямбол. Излагат се доводи за правилно приложение както на материалния, така и на процесуалния наказателен закон. Пледира се за неоснователност на протеста на ЯРП, за който се иска оставяне без уважение. Излагат се аргументи за справедливост на наложеното на подс.Х.

2 наказание , което е отмерено в рамките на събраните и проверени доказателства с правилното и законосъобразно приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК.

В съдебно заседание въззиваемият - подсъдим Х. се явява лично и с упълномощен защит ник- адвокат М. Г. от ЯАК. Лично и чрез защитата изцяло се поддържа възражението срещу протеста на РП-Ямбол на сочените основания и подробно развитите аргументи. Настоява се за постановяване на въззивно решение, с което да потвърди изцяло атакуваната първоинстанционна присъда като законосъобразна , обоснована и справедлива , а протеста – да се остави без уважение като неоснователен.

Съдът след като се запозна с изложеното в протеста на ЯРП, с доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

Протестът на Ямболската районна прокуратура е ДОПУСТИМ като подаден от лице, имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319 , ал. 1 от НПК, а разгледан по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛЕН, предвид следното:

Проверяващата инстанция намира , че първоинстанционния съд е събрал и приложил относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в съвкупност, излагайки съображения кои доказателства кредитира и кои не и въз основа на кои доказателства гради изводите си досежно установеното по несъмнен начин от фактическа страна.

Въззивната инстанция споделя изцяло изводите на ЯРС касателно установеното от фактическа страна - ЯРС е анализирал събраните по делото доказателства и е изложил съображения досежно относимостта на всяко от тях поотделно и в съвкупност с останалите към формираното у съда вътрешно убеждение касателно приетата за установена фактическа обстановка. Според проверяващата инстанция този анализ е достатъчно задълбочен и покрива минималните изискуеми се критерии за изчерпателност и всестранност. Предвид липсата на наведени в Протеста на РП-Ямбол доводи, оспорващи приетото за установено по фактите, въззивната инстанция не намира за нужно на свой ред да излага допълнителни 3 съображенията досежно фактите и относимите към тяхното установяване доказателствени източници. Проверяващата инстанция изцяло се присъединява към приетото за несъмнено установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА и не намира за необходимо да го преповтаря.

При така установеното от фактическа страна, което не се оспорва от страните, правилно, законосъобразно и обосновано, решаващият съд прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Законосъобразно и правилно в контролирания съдебен акт се приема, че подс. С. А. Х. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав по чл.316,вр. с чл.308, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, т. к. във времевия интервал от около 22:40ч. на 07.11.2021г. до около 10:00ч. на 06.01.2022ч. в гр.Ямбол, пред служители на сектор „Пътна полиция“ и сектор ПИП към КП на ОД на МВР-Ямбол , действайки в условията на продължавано престъпление, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – белгийско свидетелство за правоуправление на МПС № ******, издадено на *****г. на името на С. Х., роден на *****г. и неистински официален чуждестранен документ, удостоверяващ лични данни – белгийско разрешително за временно пребиваване серия DT№75502, издадено на името на С. Х./*******/ като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, а отделните престъпни деяния са осъществени както следва:

- на 07.11.2021г. , около 22:40ч. в гр.Ямбол, на ул.“*****“, до бензиностанция „******“, съзнателно се ползвал пред служели на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Ямбол –полицаите М.Г.М. и С.М.М., от неистински официален документ- белгийско свидетелство за правоуправление на МПС № ******, на който документ е придаден вид, че е издаден от властите в К.Б. на *****г. на името на С. Х. /*******/ , роден на *****г., за да удостовери правоспособност за управление на МПС, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност;

- на 06.01.2022г., около10:00ч. в гр.Ямбол, в сградата на ОД на МВР-Ямбол на ул.“Преслав“ №40, съзнателно се ползвал пред служител на Сектор ПИП към отдел КП при ОД на МВР-Ямбол- полицай Я.Г.К., от неистински официален чуждестранен документ- белгийско свидетелство за управление на

МПС№******, на който е придаден вид, че е издадено от властите в К.Б. на 4

*****г. на името на С. Х. //*******/, роден на *****г., за да удостовери правоспособност за управление на МПС, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Правилно и обосновано в контролирания съдебен акт решаващият съд приема за категорично доказано авторство на престъпните деяния- в този смисъл са кредитирани правилно като достоверни обясненията на подс.С.

Х., който в производството по реда на чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите и обстоятелствата, вписани от прокурора в обвинителния акт.

Обосновано е прието в оспорвания съдебен акт, че обясненията на подсъдимия се подкрепят от взаимно допълващите се свидетелски показания на к., м., М и К. които са в пълна кореспонденция с писмените доказателствени източници.

Обосновано и законосъобразно в оспорвания съдебен акт решаващият съд приема за категорично и несъмнено доказан механизма на осъществяване на двете престъпни деяния, вменени на подс.Х. – въззивната инстанция изцяло подкрепя правните изводи на първоинстанционния съд , т. к. досежно механизма на двете престъпления, самопризнанията на подс.Х. са еднопосочни и в кореспонденция с възприетото от свидетелите к., м., К. и М, чийто показания от досъдебната фаза на процеса са прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност при пълно съблюдаване на процесуалните правила в условията на съкратено съдебно следствие. В този смисъл са и приобщените по делото писмени доказателствени източници, прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност по разписаните процесуални правила в условията на съкратено съдебно следствие.

Коректно е да се посочи, че решаващият съд, обосновано и законосъобразно, кредитира изцяло заключенията на вещите лица , изготвили в хода на ДП двете технически експертизи – несъмнено експертните заключения са обективни , компетентни и не се оспорват от страните.

Несъмнено и безспорно е за въззивната инстанция, че от обективна страна подс.С. Х. е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.316, вр. с чл.308, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, т. к. на инкриминираните дати - съответно на 07.11.2021г. пред полицаи от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Ямбол и на 06.01.2022г. в Сектор „ПИП“ 5 при ОД на МВР-Ямбол, съзнателно е ползвал неистински официален документ- белгийско свидетелство за правоуправление на МПС № ******, издадено на *****г. на името на С. Х. и неистински официален чуждестранен документ, удостоверяващ лични данни - белгийско разрешително за временно пребиваване серия *****, издадено на името на С. Х. /*****/, като от него за самото съставяне на може да се търси наказателна отговорност. Касае се за престъпление на просто извършване, т. к. и двете деяния, включени в продължаваната престъпна дейност осъществяват обективните елементи от престъпния състав без да е необходимо наличието на вреда или вредни последици от фактическите действия на подс.С. Х. по използването на неистинските два официални документа.

Както правилно се сочи от контролирания съд е безспорно, че се касае за престъпно ползване на два неистински официални документа по смисъла на чл.93,т.5 от НК. Несъмнено, както свидетелството за правоуправление на МПС, така и белгийското разрешително за временно пребиваване, са документи, които се издават по съответен ред, регулиран със закон и от съответно длъжностно лице, заемащо конкретна длъжност, отново регламентирана от закон или подзаконов нормативен акт в рамките и кръга на неговите служебни задължения и то в строго указана законова форма. Несъмнено е, че ползваните от подс. Х. два официални документа, представени на служители на полицията по повод изпълнение на службата им, представляват документи, на които е предаден вид, че са издадени от официалните белгийски власти – белгийското свидетелство за правоуправление на МПС, легитимиращо правоспособност за водач на МПС и белгийското разрешително за временно пребиваване като документ, удостоверяващ лични данни на лицето-притежател, са документи два документа, които категорично не са издадени от белгийските официални власти по съответния законов ред и от съответно овластените за това длъжностни лица на държавата – членка на ЕС, поради което и съгласно дефиницията на чл.93,т.6 от НК тези използвани от подс.Х. два официални документа са неистински такива. Както правилно се сочи в оспорвания съдебен акт двата документа, ползвани от подс.Х. са удостоверителни такива, което предпоставя по- тежка квалификация на престъпното деяние от общия текст - правилно и законосъобразно престъпната деятелност на въззивникапосъдим е квалифицирана от решаващият съд по чл.308, ал.2 от НК.

Разпечатката съдържа 38 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6fcffba-3433-467e-9874-448863e40970