Решение № 60 от 14.05.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Кюстендил, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска в присъствието на прокурора К. Й. К. като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251500600603 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 02.06.2025 г., постановена по НОХД № 301/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, съдът е:

1. признал подсъдимия Й. Г. П. за виновен в извършване на престъпление по чл. 235, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за изпитателен срок от 3 /три/ години, както и му е наложил наказание „Глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева.

2. признал подсъдимия К. Й. П. за виновен в извършване на престъпление по чл. 235, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за изпитателен срок от 3 /три/ години, както и му е наложил наказание „Глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева.

3. признал подсъдимия Я. К. Ц. за виновен в извършване на престъпление по чл. 294, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за изпитателен срок от 3 /три/ години.

1

4. признал подсъдимия Я. К. Ц. за виновен в извършване на престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за изпитателен срок от 3 /три/ години.

С присъдата, съдът на основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на подсъдимия Я. К. Ц. едно общо наказание за престъпленията по настоящето дело, явяващо се най-тежкото от тях - „Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за изпитателен срок от 3 /три/ години.

С присъдата, подсъдимите Й. Г. П., К. Й. П. и Я. К. Ц., са осъдени да заплатят по сметка на ОД на МВР – Кюстендил, съответна част от сторените по делото разноски в размер на 635.07 лв., за експертизи, както и по сметка на КнРС съответна част от сторените по делото разноски в размер на 1461.00 лв. за експертизи.

Против присъдата, в законоустановения срок са постъпили въззивни жалби и допълнение към тях от защитникът на подсъдимите К. П. и Й. П. – адв. Е. В., с аналогични аргументи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционната присъда, като постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Критикува се възприетата от съда фактическа обстановка, както и направения доказателствен анализ. Изтъква се, че съдът не е обсъдил противоречията в събраните по делото доказателства, както и възраженията на защитата и подсъдимия. Не е изложил и съображения за кредитирането на оспорената от защитата лесотехническа експертиза. Сочи се, че мотивите на първоинстанционния съд са непълни и базирани на предположения. Твърди се, че сечта, извършена от двамата подсъдими, които са лицензирани лесовъди, е съобразена с правилата за тази дейност и е придружена с необходимите документи. Поддържа се, че подсъдимите са извършили сечта неумишлено, тъй като били заблудени от трасиращата фирма, която е посочила границите в трасировачния карнет. Не са отчетени от първоинстанционният съд всички смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, като не била извършена преценка за приложението на чл. 55 от НК. По изложените съображения се моли за отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт и постановяване на нова, оправдателна присъда спрямо подсъдимия К. П. и подсъдимия Й. П.. Алтернативно, моли въззивния съд да измени обжалваната присъда и да определи по-нисък размер на наложеното на подсъдимите наказание „Лишаване от свобода“ или да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Недоволство от присъдата е изразил и упълномощеният защитник на подс. Я. Ц., в лицето на адв. В. П., която в срочно депозирана въззивна жалба и допълнение към нея я атакува като неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Поддържа се, че първостепенният съд не е извършил 2 преценка и анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, игнорирал е изложените от защитата възражения, вместо това е възпроизвел съдържанието на обвинителния акт. Сочи се, че първият съд не е обсъдил противоречията в заключенията на назначените и изготвени по делото експертизи, кредитирал е заключението на първоначалната експертиза без да изложи съображения за последното, като не е обсъдил задълбочено и документа, предмет на престъплението по чл. 309 НК. За необосновани и неправилни се считат и правните изводи на съда. Поради съображения за допуснати от първата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, се мотивира искане за отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно, моли въззивния съд да постанови на нова, оправдателна присъда спрямо подсъдимия Ц..

В разпоредително заседание на 15. 12.2025 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

При въззивните прения, представителят на Кюстендилска окръжна прокуратура намира депозираните жалби срещу първоинстанционната присъда за неоснователни и като такива моли съда да ги остави без уважение и да потвърди присъдата на КнРС, като правилна и законосъобразна.

Процесуалният представител на подсъдимите Й. П. и К. П., в лицето на адв. В. поддържа жалбите и отправените с тях искания, като акцентира на съображенията, изложени в същите. Поддържа, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и експертни заключения.

Сочи, че първият съд не е изложил съображения за кредитирането на първата, оспорена от защитата експертиза, не е изследвал противоречията в свидетелските показания и заключенията на останалите две изготвени по делото експертизи, поради което е стигнал до неправилен извод за виновността на двамата подсъдими. Счита, че мотивите на присъдата са непълни, неясни и противоречиви, а наложеното на подсъдимите наказание явно несправедливо, предвид наличието на предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 55 НК. В заключение моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни по повдигнатото им обвинение, за което са предадени на съд. Алтернативно при неприемане на изложените доводи се моли въззивният съд да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Процесуалният представител на подсъдимия Я. Ц.- адвокат П. поддържа подадената въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения, подробно обосноваващи незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Пледира за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново 3 разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно – за оправдаване на подзащитния й, поради липса на доказателства за неговата виновност в извършване на процесните престъпления.

Подсъдимият Й. П., в правото си на лична защита и последна дума, поддържа казаното от своя защитник, желае да съда да прецени всички събрани по делото и моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият К. П., в правото си на лична защита и последна дума, поддържа казаното от своя защитник и моли съда за оправдателна присъда или за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Подсъдимият Я. Ц., в правото си на лична защита заявява, че поддържа казаното от своя защитник. Счита, че обвиненията са недоказани и моли съда да вземе предвид заключенията и на другите две експертизи. В правото си на последна дума, подс. Ц. моли съда за оправдателна присъда.

Кюстендилския окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

При проверката на атакувания акт се констатира наличие на пречка за произнасяне на въззивния съд по съществото на делото, тъй като в хода на първоинстанционното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, алт. 1 от НПК – липса на мотиви за взетото от първоинстанционния съд решение, което обосновава отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от КнРС от друг състав на съда.

Нормата на чл. 305, ал. 1, т. 3 от НПК задължава съда, постановил присъдата да посочи в мотивите си установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали съдът е длъжен да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

В конкретния случай мотивите към съдебния акт не отговарят на установения законов критерий за пълнота, което процесуално нарушение, от една страна съставлява пречка пред въззивната инстанция да извърши дължимата проверка на акта на първоинстанционния съд, а от друга пред правото на защита на страните в производството.

По отношение на установените фактически обстоятелства, в мотивите на постановената присъда е възпроизведена фактическата обстановка, описана от държавното обвинение в обвинителния акт. Отразяването в мотивите на присъда на фактическата обстановка за престъплението, идентична с посочената в обвинителния акт, е допустимо единствено при разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът дължи излагане на свои собствени възприятия и мотиви за фактите, релевантни за предмета на инкриминираното престъпление, съгласно 4 разпоредбата на чл. 102 НПК. В тази насока настоящата инстанция не може да приеме, че решаващият съд, пренасяйки фактическите твърдения от обвинителния акт в мотивите към присъдата си, е изпълнил това свое задължение по начин, както го задължава процесуалният закон.

На следващо място, фактическата рамка на обвинението обосновава и фактическа сложност на делото, доколкото се изисква изясняване на всички инкриминирани събития, обвързани с конкретното поведение на всяко едно от подсъдимите лица, извършено в точно определен фактически контекст. Това е налагало първата инстанция по фактите да извърши всеобхватен доказателствен анализ, след което да изложи мотиви, които в необходимата и достатъчна степен да изясняват какво съдът приема за установено по всеки пункт на обвинението. Първата инстанция не е посочила кои конкретни фактически обстоятелства възприема за установени, въз основа на кои конкретно доказателствени средства и защо конкретните доказателствени средства следва да се възприемат за достоверни. Не може да се приеме, че изводите за еднопосочност на доказателствената маса, съпроводени със схематично обсъждане на част от гласните доказателствени източници изпълва изискването на закона за мотивиране на съдебния акт. Не са поставени на задълбочено обсъждане заключенията на изготвените по делото експертизи, по отношение на които се констатират съществени противоречия, не е обсъдено какво е отношението помежду им и с останалия доказателствен материал, като не е даден и в пълнота дължимия отговор на възраженията на защитата в доказателствен аспект, която е оспорила обективността на първоначалната съдебно-лесовъдска експертиза, на която се основава обвинителната теза. Необсъдени са останали и обясненията на подсъдимите, дадени в съдебно заседание пред първата инстанция, както и писмените доказателства, които са приобщени по делото.