Определение № 1107 от 25.11.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1107 гр. София, 25.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Г.а като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20221000601264 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С Определение №543 от 11.11.2022г., постановено по ЧНД №604/2022г. по описа на ОС-Враца, съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Е. Д. Е., род. на ********год. в с. ***, обл.***, с постоянен адрес с.***, обл.***, ул. „***“ №***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с ЕГН:**********, да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от определеното му по ЧНД №482/22 год. по описа на ОС-Враца общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет години и един месец, с остатък 5 месеца и 20 дни.

Против така постановеното определение, в законоустановения срок, е подадена частна жалба от осъденото лице Е. Д. Е.. В частната жалба се развиват доводи, че по отношение на него са налице условията на чл.70 от НК, включително и положителната промяна в поведението му по време на изтърпяване на наказанието по смисъла на чл.439а, ал.1 от НПК – има добро поведение, спазва правилата в затвора, няма отклонения от корекционния план, няма наказания, не е конфликтен, адаптивен е и има готовност за успешна ресоциализация.

По изложените съображения, жалбоподателят Е. Д. Е. иска от АС-София да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяването на остатъка му от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, с определяне на изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.

Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното определение по реда на чл.440, ал.2 във вр. чл.345 от НПК, констатира, че същото е правилно и законосъобразно, като съображенията за това са 1 следните:

Производството по делото е било образувано пред ОС-Враца с искане от осъденото лице Е.

Д. Е. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода”, определено като общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години и 1 месец с определение №463/07.10.2022год. по ЧНД №482/22 год. по описа на ОС-Враца, с групиране на наказанията, наложени по НОХД №100/21 по описа на РС-Враца /за престъпления по чл.152, ал.2, т.1 от НК, по чл.150 от НК, по чл.144, ал.3 от НК и по чл.131, ал.1, т.9 от НК/ и НОХД №461/22год. по описа на ОС-Враца, приключило с постигане на споразумение с прокуратурата, одобрено от съда /за престъпление по чл.142, ал.3, т.4 от НК/.

Определението е влязло в законна сила на 25.10.2022год., като е бил определен и първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на наказанието. Изпълнението на наказанието е започнало на 12.07.2022год, като осъденото лице е изтърпяло от предварителен арест 3 години, 10 месеца и 25 дни. Към датата на произнасяне от ОС-Враца по подадената молба за УПО, осъденият Е. Д. Е. е изтърпял фактически 3 месеца и 29 дни, от работа 4 месеца и 16дни, от предварителен арест 3 години, 10 месеца и 25 дни, или общо е изтърпял 4 години, 7 месеца и 10 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 5 месеца и 20 дни. При така отразеното, ОС-Враца правилно и законосъобразно е приел, че е налице първата изискуема предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 от НК, тъй като е изтърпяна половината от размера на наложеното му общо най-тежко наказание.

По отношение на втората предпоставка - осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, настоящата въззивна съдебна инстанция възприема изводите на окръжния съд, че същата не е налице. Съгласно разпоредбата на чл.439а от НПК, доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Представените пред окръжния съд доказателства във връзка с характеристичните данни на лишения от свобода Е., както правилно и законосъобразно е прието, касаят обстоятелства, които са били налични към момента на постановяване на съдебните актове и определяне на наложените наказания, т.с. същите не могат да бъдат кредитирани като такива, въз основа на които да се приеме, че е налице положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, след постъпването му в затвора. Същите биха могли да намерят отражение и са намерили такова при определяна на наказанията, във връзка с деянията по които осъденият е бил признат за виновен.

По време на изтърпяване на наказанието, осъденият Е. Д. Е. не е бил награждаван. Двете осъждания касаят деяния по чл.142, ал.3, т.4 от НК и по чл.152, ал.2, т.1 от НК, по чл.150 от НК, по чл.144, ал.3 от НК, по чл.131, ал.1, т.9 от НК и са били извършени в един кратък период, съответно на 18.12.2016год. и на 16.07.2018год.

Рискът от рецидив е бил определен като среден такъв – 56 точки. При определянето на оценката на риска от рецидив и вреди по чл.155 от ЗИНЗС, затворническата администрация е взела в предвид следните дефицитни зони: 1/отношение към правонарушението-слабо 2 критичен, с изразени оневинителни нагласи и чувство за несправедлив процес /въпреки постигнатото споразумение за деянието по чл.142, ал.3, т.4 от НК/, 2/ злоупотреба с алкохол– употребата на алкохол е детерминиращия фактор при реализиране на деструктивното поведение, изразяващо се с ярост, ожесточеност при извършване на деянията, 3/емоционални проблеми – поставената му диагноза „Параноидна шизофрения“ с пристъпно протичане с устойчив дефицит, 4/ междуличностови проблеми, 5/умения за мислене - не винаги е последователен в това, което смята за проблемно, действа необмислено. Действително рискът от вреди към служителите и останалите лишени от свобода е с ниски стойности, рискът от савоувреждане и суицид е със средни стойности, но рискът от вреди към обществото и към настоящия момент е с високи стойности, изводими от характера на деянията за които е осъден и начина им на извършване, породен от ниския праг на самоконтрол и чувството на безнаказаност, по отношение на който не е налице промяна.

За краткия престой в затвора, във връзка с изтърпяването на определеното му общо наказание по реда на чл.25 във вр. чл.23 от НК, не е констатирана наличие на трайна промяна, т.с. такава не е констатирана по един категоричен начин, за да се приеме е налице поправяне и превъзпитаване на лишения от свобода Е., както и че не е налице основание за намаляване на оценката на риска, въпреки завършения успешно курс „Начална компютърна грамотност“, включването му в религиозен курс „Алфа курс“, включването му в спортни турнири и посещаване на фитнес залата. Все още са налице дефицитни стойности в следните зони: „Отношение към правонарушението“, „Нагласи да води законосъобразен начин на живот“ и „Умения за мислене“.

Позоваването в жалбата на това, че липсват данни за проява на грубо и арогантно отношение; етичното му поведение със служителите; липсата на конфликти с останалите лишени от свобода и дискриминационни нагласи към малцинствените групи; спазване режимните изисквания и ограничения в ЗИНС; проява на толерантност към служителите и останалите лишени от свобода; липсата на агресивно и конфликтно поведение в момента, са все елементи от дължимо поведение в местата за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“.

При така изложеното, правилно е прието от първоинстанционният съд, че не е налице другата законова предпоставки по чл.70, ал.1 от НК, във вр. чл.439а от НПК, а именно да са налице всички обстоятелства, които да сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, т.с. да са налице доказателства за поправянето му.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.440, ал.2 от НПК, във вр. чл.345, ал.3, във вр. ал.2 от НПК , Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 3-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №543 от 11.11.2022г., постановено по ЧНД №604/2022г. по описа на ОС-Враца, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Е. Д. Е., 3 род. на ********год. в с. ***, обл.***, с постоянен адрес с.***, обл.***, ул. „***“ №***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с ЕГН:**********, да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от определеното му по ЧНД №482/22 год. по описа на ОС-Враца общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет години и един месец, с остатък 5 месеца и 20 дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕПИС от Определението да се изпрати на осъденото лице за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4