Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6739 от 27.05.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 1587/2026
Вид
Определение № 6739
Подписан
27.05.2026
Състав
Ивета Пекова

Цитирани разпоредби

  • чл.166 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.166, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.166, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.60 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6, ал.1 и ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6, ал.1 и ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.140, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172 ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането
  • чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6739

Варна, 27.05.2026 г.

Административният съд - Варна - VI състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ИВЕТА ПЕКОВА като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова административно дело № 1587/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166 от АПК вр. чл.172 ал.6 ЗДвП.

Постъпила е жалба от Т. М., с адрес- гр.Варна, [улица], вх.1, ет.3, ап.6, подадена чрез адв. А., съдебен адрес- гр.Варна, [улица],ет.2, офис 1, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0460-000162/25.05.2026г., издадена от мл. автоконтрольор съм ОДМВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, с която на основание чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон, и е в несъответствие с целта на закона. Твърди, че за описаното в обстоятелствената част на заповедта нарушение АНО е приел, че е извършил нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, но така вмененото нарушение е престъпление по чл.345, ал.2 НК, за което не е предвидено наказание лишаване от правоуправление, поради което наложената ПАМ е незаконосъобразна и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че и че за нарушението, квалифицирано по чл.140, ал.1 ЗДвП не е предвидено налагане на ПАМ. Предвидено е прилагане на ПАМ при нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, която пък е санкционна и не съдържа правило за поведение, което да е нарушено. Твърди, че съгласно чл.574, ал.10 КЗ Гаранционният фонд има задължение да уведоми собствениците на превозни средства , за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или сключеният договор е бил прекратен или не е подновен. В случая незнанието се е резултат от неизпълнено административно задължение по чл.143, ал.10 ЗДвП за уведомяване на собственика на превозното средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, което изключва както умисъл, така и небрежност. Не е налице и публично достъпен регистър, от който да бъде извършвана справка. Твърди и че веднага след проверката е отстранил нарушението, като е представил на АНО сключена валидна застраховка „ГО“ и са му върнати табелите и СР на автомобила, но не и СУМПС. Твърди и че разпореждането за предварително изпълнение не е и мотивирано. Счита, че са налице предпоставките за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като към датата на постановяване на заповедта и към момента живее в м. „Кабакум“, работи в гр.Варна, като медицински секретар в СХБАЛ“Професор Темелков“ООД и предвид характера на работата му често се налага да работи нощни смени и придвижването му до и от работа, като отнемането от СУМПС го лишава от единственият му доход и възможността да изхранва себе си и семейството си, има две деца, които се налага да води и прибира от училище. Счита, че с предварителното изпълнение на заповедта ще му настъпят значителни и непоправими вреди за него, в размер на шест месечни основни трудови възнаграждения. Вредата ще е значително и трудно поправима, тъй като няма да може да получава доходи и осигури прехрана на семейството си. Моли да бъде отменена обжалваната заповед. Моли за спиране предварителното изпълнение на заповедта.

От представените доказателства, съдът намира за установено следното:

От заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0460-000162/25.05.2026г., издадена от мл. автоконтрольор съм ОДМВР Варна, РУ 05 Златни пясъци се установява, че на основание чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.140, ал.1, т.1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца за това, че на 25.05.2026 год. около 13.32 ч. в гр. Варна, на път Първи клас №9, управлява МПС- М. К. К. С. с рег.№ [рег. номер], собственост на Д. В., като МПС е с прекратена регистрация от 21.04.2026г./във вр. с чл.143, ал.10 ЗДвП/ поради липса на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От представените с искането за спиране доказателства се установява, че жалбоподателят за автомобила е сключена застраховка „ГО“ на 25.05.26 г.; жалбоподателят работи по трудов договор като медицински секретар в СХБАЛ“Професор Темелков“ООД; предоставена му е временна закрила като чужденец, съгласно представена регистрационна карта; има две деца- родени 2008 и 2014г., които са ученици- приложени са ученически лични карти.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.171, ал.1, б. з)гг) ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, предвижда прилагането на ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Принудителната административна мярка по чл.171 т.1 ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП, като налагането на ПАМ се извършва чрез отнемане на документите по чл.165, ал.2, т.1 и чл.166, ал.2, т.1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл.165, ал.2, т.2 / чл.172, ал.2, т.3 ЗДвП/. В случая е отнето с издаване на ЗППАМ.

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП обжалването на заповедите по чл.172, ал.1 се извършва по реда на АПК, а съгласно ал.6 на чл.172 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Искането за спиране на предварително изпълнение на наложената със заповед № 26-0460-000162/25.05.2026г., издадена от мл. автоконтрольор съм ОДМВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, с която на основание чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, е допустимо.

По същество е и основателно.

Предварителното изпълнение на заповедта е по силата на закона/чл.172 ал.6 ЗДвП/, поради което приложим е реда на чл.166, ал.4, вр.ал.2 от АПК.

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Съгласно чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Съгласно чл.172 ал.6 ЗДвП законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта при презумиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени.

В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материално правните предпоставки на чл.60 от АПК – те се презюмират, като се приема, че обществения интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл. 166 ал.2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес.

За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

В случая жалбоподателят твърди, че са налице основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта, тъй като поради отнемането на СУМПС ще бъде възпрепятстван да се грижи за семейството си и да полага труд по трудовото си правоотношение.

Спирането на изпълнението на обжалвания административен акт е вид обезпечаване на жалбата срещу него.

Във всички случаи съдът дължи преценка и за спазване на императивното изискване за съразмерност по чл.6 АПК.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е и приложената мярка по чл.171, т.1, буква з)гг) ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1 ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.

Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Представените по делото доказателства не обосновават необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел.

По делото са представени застрахователна полица, трудов договор, удостоверения за раждане, ученически книжки, регистрационна карта за предоставена временна закрила, които установяват посочените обстоятелства и необходимостта от притежание на СУМПС. Видно от доказателствата по делото, искането за спиране на предварителното изпълнение е подкрепено и с доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК, а именно – представена застраховка „ГО“, сключена в дена на проверката и издаване на ЗППАМ и връщане на табелите с СР на автомобила.

Визираните последици представляват значителни вреди, а обстоятелствата, на които се позовава молителят в искането си, са нови по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Отнемането на СУМПС в случая не е свързано само с обичайно предполагаемо неудобство при лишаването на правоспособен водач от възможност да управлява автомобил, а пряко засяга сферата и на зависещи от жалбоподателя лица.

Налице е и нарушаване на разпоредбата на чл. 6 от АПК, прокламираща принципа за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че молбата за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде уважена, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0460-000162/25.05.2026г., издадена от мл. автоконтрольор съм ОДМВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, с която на основание чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП на Т. М. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.

Съдия:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�