Определение № 212 от 16.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 212 гр. Пазарджик, 16.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500190 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 във връзка с чл.274 и сл. от ГПК. С определение № 89/12.01.2026 г., постановено по гр.д. № 20245220104387 по описа за 2024 година Пазарджишкият районен съд е оставил без уважение молба с вх. № 34534/10.12.2025 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт Б. Д., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1507/08.12.2025 г., постановено по гр. д. № 20245220104387 по описа за 2024 г. на Районен съд - Пазарджик, като неоснователна.

Против така постановеното определение в законния срок е постъпила въззивна частна жалба с изложени оплаквания за незаконосъобразност.

Пространните доводи на жалбата могат да се сведат до следното: неправилно районният съд е приел, че е налице фактическа и правна сложност на делото, тъй като по въпросите, предмет на изследване по иска, разгледан от районния съд, е налице многобройна съдебна практика, даваща еднозначно разрешение на тези въпроси. Цитират се решения на СЕС, които винаги се цитират от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в частните жалби против размера на определеното от съда възнаграждение за един адвокат в полза на другата страна и доводите винаги са в смисъл, че адвокатско възнаграждение не се дължи или ако се дължи, трябва да е символично по своя размер.

В законния срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от адвокат Д. Л. Ф., с личен № ********** към Софийска адвокатска колегия, с адрес: гр.

С., ул. „П.П.“ № 1, ет. 5, ап. 14, с изложени доводи в подкрепа на изводите на 1 районния съд и искане обжалваното определение да бъде потвърдено.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалваното определение за валидно и допустимо, тъй като не се констатират пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

За да отхвърли молбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по чл.248 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение на адв. Ф., районният съд е приел, че при определяне на адвокатското възнаграждение е съобразил обективни критерии, а не се е ръководил от Наредбата на ВАдС за адвокатските възнаграждения, съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 и 3 от която адвокатското възнаграждение за настоящото производството съобразно защитения материален интерес и броя на предявените установителни искове по делото би възлизало на сумата от общо 2 969,24 лева, явяваща се с около 1/3 по-висока от определеното от съда възнаграждение за цялото производство, преди редуцирането му по съразмерност.

Определението е правилно. С постановеното по гр.д.№ 4387/2024 решение № 1507/08.12.2025 г., районният съд е уважил частично предявените от ищцовото дружество искове, по които производството е останало висящо и е признал за установено, че ответницата А. Б., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 4 171,45 лева, представляваща част от чистата стойност по чл. 23 от ЗПК по договора за кредит, за която сума е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по посоченото заповедно производство и е отхвърлил иска за главница разликата над присъдената сума от 4 171,45 лева до предявения размер от 9 325,01 лева, като неоснователен поради установена недействителност на договора за кредит на основание чл. 22, ал. 2, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съдът е отхвърлил като неоснователни и предявените от ищеца искови претенции за сумите 2 533,84 лева – договорна лихва, 2 935,80 лева – лихва за забава, както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.06.2024 г. до изплащане на вземането, включени в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете, като е взел предвид и обстоятелството, че за част от вземанията производството е прекратено с влязло в сила определение, съдът е осъдил ответницата А. Б. да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 277,86 лева - сторени съдебно-деловодни разноски в исковото производство, както и 2 сумата от 253,04 лева - сторени съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, сключени възнаграждения за юрисконсулт, съответно е осъдил ищецът да заплати на ответницата по съразмерност сумата от общо 412,87 лева за сторените съдебно-деловодни разноски в исковото производство, както и сумата от 75,09 лева - сторени разноски в заповедното производство. Със същото решение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът е осъдил ищцовото дружество да заплати на адвокат Д. Ф. и сумата от 1 607,81 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена от същата безплатна адвокатска защита в производството в полза на ответницата.

Независимо, че адв. Ф. не се е явявала лично в откритите съдебни заседания, за всяко заседание тя е депозирала писмени становища с изразено мнение по въпросите, разглеждани в съответното съдебно заседание.

Депозирала е подробен писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК и писмена защита с изразено становище по съществото на спора.

Направила е доказателствени искания и правопогасяващи възражения, в резултат на което предявените искове са частично прекратени и частично отхвърлени, следователно предприетите действия за процесуална защита са били изцяло в интерес на ответницата.

Въззивният съд категорично не може да се съгласи с твърдението на частния жалбоподател, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Независимо, че по исковете с правно основание чл.422 от ГПК вече е налице обилна съдебна практика, всеки отделен казус има собствена специфика, която се отразява на неговата конкретна фактическа и правна сложност.

В настоящия казус, очевидно съзнавайки недопустимостта на част от предявените искови претенции, ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД въпреки това е предявил установителен и при условията на евентуалност – осъдителен иск за част от главницата, за която ответницата не е възразила в срока по чл.414 от ГПК, поради което заповедта за изпълнение на парично задължение в тази своя част е влязла в сила. Тези и други действия на ищеца, като например упоритото предявяване на претенция за главница, в която е включена и застрахователна премия за привидно незадължителни застраховки на кредита, но на практика оскъпяващи го с няколко пъти повече от формално посочения размер на ГПР в договора за потребителски кредит, (като това се прави въпреки трайно установената практика на съдилищата, че застрахователната премия не може да бъде прибавяна към главницата, а едновременно с това изключвана от размера на ГПР), усложняват производството и принуждават ответниците да искат установяване на реалния размер на главницата чрез назначаването на счетоводни експертизи по делата пред районните съдилища. И, разбира се, по този начин усложняват процеса 3 от фактическа страна, което пък няма как да не се отрази и на възнаграждението за оказаната адвокатска услуга.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение районният съд е взел предвид осъществената от адв. Ф. защита, фактическата и правната сложност на делото, като се е съобразил и с пазарната цена на адвокатския труд по този вид дела, поради което определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 89/12.01.2026 г., постановено по гр.д.

№ 20245220104387 по описа за 2024 година Пазарджишкият районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4