Определение № 607 от 25.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 607 гр. София, 25.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500507 по описа за 2026 година Производството е се развива по реда на ГЛАВА Х I от ГПК – Обжалване на определенията (чл. 274, ал.1 т.2 вр. чл. 248, ал.3 от ГПК).

Образувано е възоснова на частна жалба с вх. Рег. № 136436 от 14.11.2025г., подадена от „ТАВИСЕЛ“ ЕООД с ЕИК 204040987 със седалище и адрес на управление с. Кокаляне, п.к. 1191, ул. Димитър Благоев, № 9, представлявано от управителя В. Г. Г., представляван от адв. Д. З. от САК с р е щ у Определение № 20178/17.10.2025г. постановено по ч. гр. д. № 20251100506331/2025г„ ЧЖ - IV - А състав, по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на определението по същество в частта за разноските, чрез присъждането им в полза на молителя в производството.

Изложени са доводи за неправилно приложение на материалния закон, които най-общо се свеждат до твърдения за неправилна преценка за наличието на предпоставките за присъждане на разноски, каквито са списък на разноски и изходът от делото. Поддържа се тезата, че съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Поддържа се и довод, че съобразно мотивите на т. 2 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по т. д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС списъкът по чл. 80 ГПК съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени и при представени доказателства за направен разход при водене на делото то тя претендира присъждането му и съдът следва да ги присъди.

Обосновано е искане за отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски в обезпечителното производство.

Насрещната страна Т. Г. Т., ищца в исковото производство, оспорва 1 частната жалба като неоснователна и развива доводи за правилност на обжалваното определение, като акцентира на обстоятелството, че обезпечителното производство се развива в рамките на висящ исков процес, който не е приключил с акт по същество, поради което и не са настъпили предпоставките да произнасяне по въпроса за разноските.

Настоящият състав на САС приема частната жалба като надлежно администрирана и процесуално допустима, а разгледана по същество като неоснователна, предвид следното:

Обезпечителното производство независимо дали е образувано като самостоятелно производство (чл. 390 ГПК– Обезпечение на бъдещ иск) или по висящ исков процес чл. 389 от ГПК – Обезпечение на предявен иск) , няма самостоятелен характер. То се провежда с цел да обезпечи изпълнението на евентуалното позитивно решение за ищеца или за бъдещия ищец, но може да з а г у б и своята обезпечителната нужда при отхвърляне на иска, който обезпечава. Разноските, които са направени от страните в обезпечителното производство се присъждат с крайния акт, с който приключва исковия процес.

Съществува едно изключение, при което производството по обезпечение на бъдещ иск приключва с отмяна на обезпечението, когато съдът служебно констатира, че в определения от него срок бъдещият иск не е предявен, но и тогава съдът не разпределя разноски между бъдещите страните, а те остават за страната, която по чиято искане е допуснато обезпечението.

Няма спор, че страната по чието искане е отменено обезпечението е направила разход за процесуално представителство в отделно частно производство, но той ще бъде разпределен едва с крайния съдебен акт, с който приключва исковото производство. Съгласно разясненията в т. 5 Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г. по т. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението, с което се разглежда спорът по същество, и съобразно неговия изход, като за тези разноски следва да бъдат представени доказателства от страната. Следователно не е достатъчно страната да е представила списък на разноските и доказателства за извършен разход, необходимо е още да настъпи процесуалното време и условията, при които съдът се произнася в частта за разноските и това е първоинстанционния съдебен акт, с който исковото производство по гр.д. № 20241110153406 ще приключи пред СРС.

Със съдебния акт, с който се отменя обезпечение не се присъждат разноски. Като не е присъдил такива и като не е уважил искането за допълване на определението, въззивния съд не е допуснал неправилност или необоснованост. Напротив, постановил е законосъобразен съдебен акт, а правото на страната, която е претендирала разноски предстои да бъде преценявано по реда на чл. 81 от ГПК – със съдебен акт, с който приключва делото в съответната инстанция.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на САС 2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на частна жалба с вх. Рег. № 136436 от 14.11.2025г., подадена от „ТАВИСЕЛ“ ЕООД с ЕИК 204040987 със седалище и адрес на управление с. Кокаляне, п.к. 1191, ул. Димитър Благоев, № 9, представлявано от управителя В. Г. Г., представляван от адв. Д. З. от САК с р е щ у Определение № 20178/17.10.2025г. постановено по ч. гр. д. № 20251100506331/2025 г. ЧЖ - IV - А състав, по описа на СГС.

Определението може да се обжалва при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал. 2 от ГПК с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3