Решение № 37 от 06.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Пловдив, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20215330206789 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030008894/15.09.2021г. на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция” – Пловдив, с което на Б. Т. К., ЕГН ********** от гр.С., ул.***** са наложени административни наказания - глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.З., жалбоподателят К. моли съда да отмени НП като необосновано и неправилно. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е депозирана молба-становище, в която се излагат доводи за потвърждаване на процесното НП. Направено е възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с 1 направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 06.04.2021г. в 10:34ч. в гр. Пловдив, на бул. „България” № 236А, посока на движение от изток към запад, Б. Т. К. управлявал л. а. „Ауди А8” с рег. № ***** собственост на „МОНИКА КОМЕРС-2“ ЕООД – 203113916 и регистриран ползвател Т.Г.К., движейки се със скорост от 106 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч.

Посоченото превишение на скоростта било установено с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 546 /клип 29498/ с фиксирана скорост, дата и час, а заснетият материал бил показан на водача. Отчетен бил толеранс минус 3% от измерената скорост в полза на водача, в резултат на което била приета наказуема скорост за движение от 103 км/ч, която превишавала с 53 км/ч ограничението на скоростта за движение в населено място.

Във връзка с така извършеното нарушение, св. Здр. Н. Г., на длъжност ***** при Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив, съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл.

№ 012426/25.08.2021г. срещу К., с квалификация на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на 25.08.2021г. на жалбоподателя, тъй като първоначално той не бил открит на посочения от него адрес, а впоследствие на 30.05.2021 бил призован да даде обяснения в ОДМВР-Пловдив, с които признал че именно той е управлявал процесния автомобил на 06.04.2021г. в 10:34ч. в гр. Пловдив, на бул. „България” № 263А и се запознал със съдържанието на акта, като го подписал без възражения и получил препис от него. В срока по чл.44 от ЗАНН също не били подадени писмени възражения, а въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на св. Г. – актосъставител, който поддържа акта и в допълнение сочи, че след извършена справка в системата на МВР е бил установен ползвателят на процесното МПС, а след призоваването му той е признал, че на 06.04.2021г. в 10:34ч. в гр. Пловдив, на бул. „България” № 263А лично той е управлявал л. а. „Ауди А8” с рег. № ***** за което в негово присъствие му е бил съставен АУАН.

Съдът кредитира показанията на този свидетел като обективни, логични, 2 последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото – АУАН бл. №012426/25.08.2021г. справка за нарушител/водач, справка за собственици на превозното средство, писмени обяснения от 30.05.2021г. и 09.05.2021г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г. Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 1030р-10165/07.04.2021г., снимка на разположението на техническото средство, снимков материал от клип, Протокол № 6-33-20/18.09.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“, докладна записка, Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. и Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

На базата на всички представени и събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че на 06.04.2021г. в 10:34ч. в гр. Пловдив, на бул. „България” № 236А, жалбоподателят К., управлявайки л.а. „Ауди А8” с рег. № ***** с наказуема скорост от 103 км/ч, превишавайки с 53 км/ч ограничението на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч, е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Настоящият съд констатира, че правилно е била ангажирана отговорността именно на Б.К.. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. От друга страна разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП предвижда, че електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е управлявало друго лице, трябва да посочи кое е това лице. По делото няма ангажирани доказателства досежно това въпросния автомобил да е управляван от трето лице на въпросната дата, поради което и правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност, а именно Б.К., който е признал в писменото си обяснение от 30.05.2021г., че именно той е управлявал л.а.

„Ауди А8” с рег. № ***** на процесната дата и място.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство „TFR 1M“ № 546, представляващо мобилна система за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения 3 резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30, ал.

5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 546, тъй като тя е била в употреба към 06.04.2021 г. и е отговаряла на одобрения тип. Отделно от това по делото е наличен Протокол № 6-33-20 за последваща проверка на АТСС от дата 18.09.2020г., с валидност една година, т.е. до 18.09.2021г. По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване.

По делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 1030р-10165/07.04.2021г., съставен в изпълнение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., която задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол, съгласно приложение на наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно датата и мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния автомобил и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издаденото постановление. В съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда, т.е. на мобилното АТСС, което изискване в случая е изпълнено. Такава снимка е неразделна част от протокола и има предназначение да се даде визуална представа къде точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола и къде е било разположено мобилното АТТС спрямо посоката на сработване на АТСС. От приложения към протокола снимков материал се установява разположението на мобилната камера, а именно в служебния автомобил на процесното място, което е посочено в протокола – гр. Пловдив, на бул. „България” № 236А, посока на движение от изток към запад, а джи пи ес координатите на местонахождението на служебния автомобил са посочени в съставения за установяване на нарушението клип.

4

Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се установява и по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

В тази връзка неоснователни се явяват наведените от жалбоподателя възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради следните съображения:

Не се възприе възражението за неспазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН при съставянето на актовете в производството. Тримесечният срок за съставяне на АУАН следва да се брои от установяване на нарушителя. В конкретния случай това е датата 30.05.2021г., когато Б. Т. К. е бил призован и са му били снети обяснения от органите на ОДМВР-Пловдив, в които жалбоподателят е посочил, че именно той е управлявал л.а. „Ауди А8” с рег.

№ ***** на 06.04.2021г. в 10:34ч. в гр. Пловдив, на бул. „България” № 236А.

Следователно тримесечният срок за съставяне на АУАН следва да се брои от 30.05.2021 г., който изтича на 30.08.2021 г., докато актът е съставен на 25.08.2021 г. – т. е. в срок. В срок е съставено и НП – на 15.09.2021 г.

Неоснователно е и възражението, че извършването на нарушението именно от жалбоподателя не било установено по несъмнен начин поради наличието и на други заснети МПС-та на самото изображение. Използваното АТСС е извършвало измерване на скоростта само на МПС, движещи се срещу радарния лъч. Следва да се има предвид и че принципът на действие на техническото средство е такъв, че индикаторът "скорост" показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото се МПС по пътния участък, но системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение автоматично идентифицира и посочва автомобила, който се движи с превишена скорост. В конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост на съответния пътен участък, е този, управляван от жалбоподателя. Средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС /така Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к. а. н. д. № 2413/2019 г. на Административен съд – Пловдив/.

5

Касационната инстанция вече е имала повод да изясни, че АТСС автоматично фиксира допуснатите нарушения за скорост. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства, като измерванията се документират от две конструктивно идентични камери, оборудвани с обективи с различни фокусни разстояния и след всички измервания и направените изчисления устройството предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС. Всички заснети МПС, индексирани с превишена скорост, се съхраняват в устройството с възможност за автоматично предаване в цифров вид на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал и данни – така изрично Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. а. н. д. № 2125/2019 г. на Административен съд – Пловдив. Видно е и че системата еднозначно е определила и посочила регистрационния номер на автомобила, управляван от жалбоподателя. Във всички случаи, в които авторството е прието за недоказано, това изискване не е било изпълнено. По тези съображения съдът намира възражението за неоснователно.