Решение № 5378 от 21.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5378 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20221110205718 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Т.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“ ул. „Пиротска“ № 45, ет.

1, офис 39, представлявано от управителя Диляна С. К., срещу наказателно постановление /НП/ № 22-007170 от 26.01.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София /Д ИТ – София/, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на издаденото наказателно постановление. Оспорват се изцяло връчването на АУАН и НП като са нарушени разпоредбите на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Твърди се неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Моли НП да бъде отменено и да бъдат присъдени сторените по делото адвокатски разноски.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. М., с пълномощно по делото, който моли за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.

Дардова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско такова.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата срещу наказателното постановление се явява процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол акт. В случая оспореното НП не е връчено срещу подпис на нарушителя, респективно на упълномощено от него лице съгласно разпоредбите на чл. 58 от ЗАНН, поради което съдът приема жалбата срещу НП, депозирана пред наказващия орган на 14.04.2022 г., за подадена в срок. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

В периода от 09.10.2020 г. до 23.10.2020 г. контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – София извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Т.Е.Б.“ ЕООД въз основа на изискани и представени документи, като проверката завършила на 23.10.2020 г. с издаването на протокол за извършена проверка изх. № ПР2027854/23.10.2020 г., който бил връчен на 23.10.2020 г. на управителя на дружеството – Борислав Ташев, лично и срещу подпис. В т. 4 от горепосочения протокол за извършена проверка било констатирано следното нарушение – „ Със Заповед № 1, считано от 24.04.2020 г. е прекратено трудовото правоотношение между К.Й.С. и „Т.Е.Б.“ ЕООД, в която е определено обезщетение за неизползвания годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Не се представиха документи удостоверяващи изплащане на дължимото обезщетение не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който е прекратено трудовото правоотношение, в нарушение на чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда (Обн. ДВ, бр. 26 от 1 април 1986 г.). Срокът за изпълнение на това предписание бил 06.11.2020 г.

При последваща проверка, приключила на 15.12.2020 г., било установено, че в определения в предписанието срок до 06.11.2020 г. „Т.Е.Б.“ ЕООД не е изпълнило предписание № 4, като до момента на приключване на проверката не били представени документи, удостоверяващи изплащането на дължимото на К.Й.С.. Констатациите от последващата проверка били обективирани в протокол за извършена проверка изх.

№

ПР2037102/15.12.2020 г.

За констатираното нарушение свидетелят М. М. Д., на длъжност „старши инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ – София, съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-007170 на „Т.Е.Б.“ ЕООД, в качеството му на работодател за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. АУАН бил връчен по реда на чл. 416, ал. 3 от КТ.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление № 22-007170, издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 2

/две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля М. М. Д., както и въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - протокол за извършена проверка от ДИТ изх. № ПР2027854/23.10.2020 г., протокол за извършена проверка от ДИТ изх. № ПР2037102/15.12.2020 г., призовки на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, съобщение на основание чл. 416, ал. 3 от Кодекса на труда, заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, заповед № ЧР1458/13.10.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, длъжностна характеристика, заповед № 1/24.04.2020 г. за прекратяване на трудов договор на К.Й.С., банкови извлечения, заключение от съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице – В. Т. В..

Съдът кредитира показанията на свидетеля М. М. Д., тъй като същите са логични, последователни и съответни на писмените доказателства по делото.

От показанията й и от протоколите за извършените проверки се установяват обстоятелствата по осъществените спрямо дружеството-жалбоподател първоначална и последваща проверки по спазване на трудовото законодателство и направените при тях констатации. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля Д. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло. Съществено и изложеното от свидетеля, че дружеството-жалбоподател не е обжалвало процесното под №4 констатирано нарушение.

Съдът даде вяра на изготвеното от вещото лице – В. Т. В. заключение на съдебно счетоводна експертиза, като намира, че същото е обективно, всестранно, даващо отговор на всички поставени въпроси на и кореспондиращо с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Настоящата съдебна инстанция намира, че вещото лице разполага с необходимата подготовка и знания и в този смисъл не открива причина за съмнение в достоверността на депозираното от нея заключение.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

3

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Жалбата е подадена е срок, доколкото не са налице данни, че дружеството е било напуснало седалището си , подадена е от легитимирана страна и в изискуемата форма. Разгледана по същество жалбата е основателна.

В изпълнение на това правомощие съдът служебно констатира, че АУАН е съставен от компетентен орган съгласно изискването на чл. 416, ал.

1, вр. чл. 399, ал. 1 от КТ, а обжалваното НП е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено с т. 4 от Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, с което е спазено правилото на чл.

416, ал. 5 от КТ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Настоящият съдебен състав приема, че двата процесуални акта съдържат визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално изискуемо съдържание реквизити. В акта и в обжалваното НП достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението – коректно са отразени датата и мястото, начинът на извършване на нарушението, начинът на констатирането на същото, като е дадена и съответната правна квалификация. В АУАН и НП са отразени седалището и адреса на управление на дружеството – жалбоподател, поради което съдът счита, че достатъчно ясно и конкретно е посочено и мястото на извършване на нарушението по начин, че да не се допуска ограничаване правото на защита на жалбоподателя и да не се създават неясноти по отношение териториалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

Съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при съставянето и връчването на АУАН.

Действително, видно от показанията на актосъставителя Д., актът не е бил съставен в присъствието на управителя на дружеството и не му е бил предявен за запознаване, а е бил оформен като съставен при отказ на нарушителя да го подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел. Настоящият съдебен състав счита, че в случая е допуснато нарушение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, което обаче не е от категорията на съществените, тъй като е спазена специалната процедура по връчване на АУАН съгласно чл. 416, ал. 3 от КТ. Актът е бил изпратен по пощата с писмо изх. № 20082710/17.12.2020 г. и предявен за запознаване на управителя на „Т.Е.Б.“ ЕООД.

4

Що се отнася до процедурата по връчване на обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че същата не е редовно извършена, но това процесуално нарушение не е от категорията на съществените, тъй като санкционираното дружество е реализирало правото си на защита в пълна степен.

С оглед изложеното, съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са опорочили процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказание.

В посочената като нарушена разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ като административно нарушение е въздигнато неизпълнението на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Процесното задължително посочено в предписание под № 4 на протокол за извършена проверка изх. № ПР2027854/23.10.2020 г. представлява принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т.1 и т. 12 от КТ. За извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ е предвидено налагането на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева.

В случая, извършването на административното нарушение се осъществява чрез бездействие – неизпълнение на дължимото законово поведение, като субект на нарушението е лицето носител на задължението, възложено с предписанието. Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1 от КТ е принудителна административна мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК – чл. 405, изр. 1 от КТ. С влизане в сила на предписанието се преклудира и възможността да се релевира инцидентно негова незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП по реда на ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е фактът на неизпълнение на влязло в законна сила предписание от неговия адресат, което е правнорелевантният факт, пораждащ отговорността по чл. 415, ал. 1 от КТ.