Решение № 3674 от 21.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3674 гр. Варна, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110100192 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на А. С. А., ЕГН:********** с адрес:***, с която срещу Прокуратурата на Република България, e предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, вследствие на воденото срещу последния ДП 836/2020г., по описа на Трето РУ ОД на МВР-Варна, приключило с постановление за прекратяване от 30.09.2021 г. на прокурор на РП-Варна, ведно със законната лихва от 30.09.2021 г. до окончателното й заплащане Ищецът твърди, че с постановление от 15.07.2020 г., е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 836/2020 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна за две престъпления, съответно по чл. 198, ал. от НК и по чл.354а, ал.З, т.1 от НК, за това, че на 12.07.2020 г. в гр.Варна, отнел чужда движима вещ-парична сума в размер на 240.00 лв. /двеста и четиридесет лева / от владението на Д. В. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване с пистолет - престъпление по чл.198, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода от три до десет години", както и за това, че на 14.07.2020 г. в гр.Варна, без надлежно разрешително държи високо рисково вещество-марихуана с нетно тегло 2.82 грама - престъпление по чл.354а, вр. ал.З, т1 от НК, за което се предвижда наказание „ Лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляда лева".

Сочи, че с Постановление № 9838/ 15.07.2020 г. на прокурор при РПВарна, А. е задържан за 72 часа, a nа 16.07.2020 г. и по отношение на него е 1 взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража". Срокът за извършване на разследването по ДП 836/2020 г. по описа на Трето РУ ОД МВР-Варна бил многократно удължаван. С постановление от 26.10.2020 г. на прокурор на РП -Варна, влязло в законна сила на 04.11.2020 г.. е изменена найтежката МНО „Задържане под стража" в „Подписка".

Ищецът излага твърдения още, че след година и три месеца разследване с постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.09.2021 г. на прокурор на РП- Варна., досъдебното производство е прекратено и по двете повдигнати обвинения, като по отношение на второто обвинение, същото е прекратено поради липса на доказуемост от субективна страна, явно незначителна обществена опасност, малозначителност на деянието и непредставляващо престъпление. Обвинението по чл. 198, ал. от НК е прекратено поради липса на престъпление от общ характер.

В обобщение ищецът сочи, че наказателното производство срещу него е продължило година и три месеца, по време на което е търпял най-тежката МНО „Задържане под стража" в продължение на 103 дни и е участвал в множество действия по разследване: повдигане на обвинение; при изготвяне на ДНК експертиза, при изготвяне на съдебно видео-техническа експертиза и лицево-идентификационна експертиза.

Твърди че, повдигнатото обвинение е довело до тежко емоционално състояние, създало чувство за несигурност, накърняване на доброто му име, достойнство и репутация сред познати и роднини. Образуваното наказателно производство и наложената най-тежка мярка за неотклонение за период от 103 дни, са допринесли до ограничаване възможността за свободното му придвижване. Подложен на такава репресия, ищецът сочи, че е изпитвал притеснения, несигурност, стрес, неудобство, напрежение в семейния, социалния и приятелски кръг. Преживял е и притеснения във финансов план, професионална реализация и безперспективност. Бил му нанесен и емоционален стрес, започнал да страда от повишена тревожност, потиснатост, безсъние. Изпитвал страх от възможно осъждане. След случилото се станал нервен и избухлив и се затворил в себе си. Имал оплаквания от общо безпокойство, напрегнатост и безсъние. Спрял да се храни и да спи, като загубил около 10 кг. от теглото си. Затваряйки се в себе си, твърди, че изгубил редица от приятелските и социалните си контакти. По гореизложените съображения обосновава искането си за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за твърдените неимуществени вреди в претендирания размер от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване и сторените съдебно-деловодни разноски в производството.

В рамките на срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България, с който се изразява становище за нередовност на исковата молба, тъй като не е представено надлежно заверено копие на постановлението за прекратяване на наказателното производство с отбелязване на датата на влизането му в сила. Оспорва основателността на иска за присъждане на обезщетение по основание и размер, като сочи, че с 2 него се претендират неимуществени вреди, които не представляват пряка и непосредствена последица от увреждане, причинено от конкретна дейност на Прокуратурата. Сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на действително претърпени неимуществени вреди от вида на посочените в исковата молба, като пряк резултат от незаконосъобразно водено срещу него наказателно производство и твърденията му в тази насока били необосновани. Липсвали и доказателства относно броя, интензитета и вида на процесуално-следствените действия с участието на ищеца, които са извършени по делото, което е от съществено значение при преценката за основателността на иска и размера на обезщетението. В допълнение сочи, че размерът на последния е силно завишен и не съответствал на принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, както и на икономическия стандарт в България и на трайната съдебна практика, включително и на ЕСПЧ. Ищецът не изпълнявал доказателствената си тежест да установи как обвинението се е отразило върху неимуществената му сфера и по какъв начин е довело до прякото причиняване на конкретно посочените от него неимуществени вреди.

Дори и да не била доказана точната продължителност на досъдебното производство, то при всички случаи следвало да се заключи, че последното е приключило в разумен срок. Следвало да се вземе предвид, че мярката за неотклонение „Задържане под стража" била взета от съда, а не от прокурор, и да се отчете процесуалното поведение на наблюдаващия прокурор, който веднага след като в хода на разследването е било установено, че тази мярка вече се явява неадекватна, я е изменил в най-леката такава - „Подписка".

Счита, че искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е неоснователно, с оглед акцесорния му характер, а претенцията за периода, считано от датата на издаване на това постановление - 30.09.2021 г. - напълно недопустима и неоснователна, с оглед липсата на доказателства за датата на влизане в сила на постановлението. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковите претенции в цялост.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. II от ЗОДОВ, съгласно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Следователно предпоставките за уважаване на иска са срещу ищецът да е повдигнато обвинение за извършване на престъпление и постановено прекратяване на производството на посочените основания.

От приложеното като доказателство по делото ДП № 836/2020 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР се установява, че с постановление от 15.07.2020 г. А. С. А. е привлечен в качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл. 198, ал. 1 от НК и чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за това, че на 12.07.2020 г. в гр.Варна, отнел чужда движима вещ-парична сума в размер на 3

240 лева от владението на Д. В. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване с пистолет, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода от три до десет години". А по второто повдигнато обвинение, за това, че на 14.07.2020 г. в гр.Варна, без надлежно разрешително държи високо рисково вещество-марихуана с нетно тегло 2.82 грама, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляда лева".

По силата на Постановление № 9838/ 15.07.2020 г. на прокурор при РПВарна, ищецът е задържан за 72 часа. По искане на наблюдаващия прокурор, с протоколно определение № 1212 на 16.07.2020 г. по ЧНД № 2858/2020 г. по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража". С постановление от 26.10.2020 г. на прокурор на РП –Варна, същата е изменена в „Подписка".

След неколкократни удължавания на срока за извършване на разследването, наказателното производството ДП № 836/2020 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР е прекратено с постановление от 30.09.2021 г. на наблюдаващия прокурор, поради липса на извършено престъпление от общ характер. Видно от приложените по делото обратни разписки за неговото връчване до А. А. и Д. Д., същото е влязло в сила на 23.11.2021 г., като необжалвано.

Следователно наказателното преследване спрямо ищеца е продължило една година, четири месеца и една седмица, като спрямо него е взета найтежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за период от 103 дена, през което време същият е бил лишен от свобода.

С оглед всичко гореизложено се достига до извода, че правопораждащите факти на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. II от ЗОДОВ са безспорно установени по делото, а именно срещу ищеца е водено наказателно производство в качеството му на обвиняем, което впоследствие в прекратено на основание чл.244 чл.2 вр.243 ал.1 т.2 от НПК с влязло в сила прокурорско постановление. Поради това приложение намира даденото с ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО тълкуване, че Прокуратурата на Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник, и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ), упражнявайки признато от закона право на иск, въпреки че не е длъжник по спорното вземане. По тези дела тя е държавен орган, който отговаря пред съда в изпълнение на компетентност, възложена от Конституцията на Република България и предвидена в нормативните актове.

Отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на изчерпателно посочените в закона основания, които в настоящото производство са доказани главно и пълно.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Изложеното обуславя извод, че отговорността по ЗОДОВ е обективна, като обективността на отговорността се заключава в 4 обстоятелството, че ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган, схващана като определено субективно отношение към техния резултат. Поради това Държавата ще отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган, като тази липса или наличие на вина ще има значение само за регресната отговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата. Обективната отговорност се дефинира в доктрината като просто носене на риска от действия и бездействия, но никъде тази нейна особеност не се свързва със законова презумпция, че с осъществяването на деянието настъпват вреди и този факт не трябва да се доказва. Общият принцип на отговорност за реално предизвикани вредоносни последици не се дерогира от ЗОДОВ, нито се създава по някакъв начин законова презумпция за настъпването на такива вредоносни последици и така чрез нея да се размести тежестта на доказване от ищеца върху ответника.