Решение № 59 от 25.10.2024, Районен съд - Козлодуй
- Съд
- Районен съд - Козлодуй
- Дело
- Административно наказателно дело 266/2024
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 25.10.2024
- В сила
- 04.02.2025
- Състав
- Галя Василева Петрешкова Ставарова
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175а, ал.1, предл.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.5 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 59 гр. Козлодуй, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря В.а Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Административно наказателно дело № 20241440200266 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба от И. И. М. ЕГН:********** гр.к.,ул."Б."№*, против Наказателно постановление №24-0288-000*** от 19.04.2024г. Началника на ОДМВР Враца РУ Козлодуй, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП , на основание чл. 175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 (три хиляди) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 12 (дванадесет) месеца.
С оглед липсата на жалба относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв., наказателното постановление в тази му част е влязло в сила и не подлежи на разглеждане от съда.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление в обжалвана му част, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, чрез пълномощника си адв. М. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, не изразява и писмено становище по жалбата.
Козлодуйският районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес. Независимо от основанията, посочени от 1 жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, № 1222406 от 21.03.2024г., съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з1632/02.12.2024г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав.
Съгласно т.1.1 от заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна полиция” (СПП) вобластните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата – на територията на областта. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят С. И. Д. е назначен на длъжност „старши полицай“, при РУ Козлодуй, ОДМВР Враца.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат).
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган.
По делото е изготвена докладна записка от актосъставителя С. И. на длъжност „старши полицай“, при РУ Козлодуй, ОДМВР Враца.
Това, че АУАН е подписан от един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза.
Наказващият орган е приел, че АУАН е законосъобразен и правилен.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН , както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2024г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на 2 съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Съгласно т. 3.8 от заповедта, началниците на РУ при ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП на обслужваната територия.
Няма спор в настоящия случай, че наказващият орган Б.Д.Б. е Началник РУ в ОДМВР ВРАЦА , РУ Козлодуй, упълномощен с МЗ 8121 з-1632/02.12.2021 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. И в АУАН, и в НП е посочена съответната разпоредба от ЗДвП, за която се твърди, че е нарушена (чл. 104б, т. 2 от ЗДвП ), като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Също така в обжалваното НП е посочена съответстващата санкционна разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП .
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект. По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване напротивното.
АУАН е съставен на И. И. М., ЕГН **********, за това, че на 21.03.2024г. в 21:53 часа в гр.к. на улица В.К. пред книжарница ,,П.“, управлява лек автомобил БМВ с регистрационен номер **** собственост на С. И. М., ЕГН********** от гр. к., като прекомерно форсира двигателя на автомобила при движение, с което предизвиква превъртане на задвижващите колела на автомобила, некотролирано поднасяне на същия с което създава явна опасност и пречки на пътното движение, застрашава живота и здравето на хората и би могло да причини имуществени вреди.
Не носи СРМПС част 2. Водача е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Drager Аlcotest 7510 с Фабр номер ARDN 0016, като уреда отчита 0 промила алкохол, с което виновно е нарушил:
Чл. 104б, т. 2 - водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари от ЗДВП.
Чл. 100 ал.1 т.2 - не носи свидетелство з а регистрация на МПС, което управлява.
Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят И. И. М. е санкциониран, за това, че на 21.03.2024г. в 21:53 часа в гр.к. на улица В.К. пред книжарница ,,П.“, управлява лек автомобил БМВ ***** с рег.№ ****, собственост на С. И.
М., ЕГН**********, като прекомерно форсира двигателя на автомобила при потегляне и движение, с което предизвиква превъртане на задвижващите колела на автомобила, некотролирано поднасяне на същия, с което създава явна опасност и пречки на пътното движение, застрашава живота и здравето 3 на хората и би могло да причини имуществени вреди. Не носи СРМПС част 2.
Водача е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Drager Аlcotest 7510 с Фабр номер ARDN 0016, като уреда отчита 0 промила алкохол, с което виновно е нарушил: Чл. 104б, т. 2 - водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари от ЗДВП.
Чл. 100 ал.1 т.2 - не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява..
Актосъставителят и наказващият орган са приели, че виновно е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП , съгласно която на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За това нарушение, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на
3000 (три хиляди) лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 (дванадесет) месеца.
Жалбоподателят оспорва така вмененото му нарушение с жалбата, навежда доводи, че не е извършил вмененото му нарушение. В жалбата твърди, че не е използвал пътя, за други цели - дрифт, такава цел не е имал. Управлявал лекия автомобил в съответствие със закона, без да е форсиран двигател и да са превъртели гумите на автомобила. Излага твърдения, че това е технически невъзможно, тъй като се касае за автомобил с автоматична скоростна кутия и четири задвижвани колела /4x4/.
Твърди, че не е имал подобна цел, не е завивал рязко волана, за да изменя посока на движение на автомобила в пътното платно, нито да го поставя в друга посока на движение.
Счита, че не е описано за кого е създал опасност и на кого е попречил на пътното движение, кому е застрашил живота и здравето, за да е осъществил умишлено това си деяние и то с тази цел.
След преценка на събраните доказателства, съдът установи следното:
В хода на съдебното дирене са ангажирани две групи доказателства.
От една страна са констатациите в АУАН, подкрепени от показанията на свидетелите С. И. Д.и и В. Д. Д. От друга страна са ангажираните от страна на жалбоподателя доказателства, обективирани посредством жалбата, и подкрепени с показанията на С.Г.В..
Така формираните условно две групи доказателства са ангажирани с взаимно изключващи се цели: първата група да потвърдят, а втората – да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин:
Видно от показанията на свидетелите С. И. Д. и В. Д. Д. към датата 21.03.2024 г., са били нощна смяна и извършвали обход в гр.к. на ул. „В. К.” до магазин „К.”, когато забелязали лек автомобил БМВ, с великотърновска регистрация, черен на цвят. В показанията си твърдят, че пред книжарница „П.” при потегляне и движение този автомобил е предизвикал превъртане на задвижващите колела на автомобила, което от своя страна е предизвикало поднасяне на същия. Твърди се, че се е създала явна опасност и застрашаване 4 на здравето и живота на хората, и би могло да се причинят имуществени вреди.
Водачът бил спрян от полицейските служители в близост до кафене „Ж.”.
Полицейските служители последвали лекия автомобил, като след подадения светлинен и звуков сигнал, водачът на последния преустановил движението си.
При проверка на документите е установено, че водач е И. И. М. на 18 години и бил изпробван за употреба на алкохол, като уредът отчел 0 промила.
На жалбоподателя е съставен акт, същият заявил, че има възражения.
Двамата свидетели излагат твърдения, че са спрели жалбоподателя понеже са чули, че се форсира двигателя и видели как задната част на автомобила се поднесла.
В ангажираните от страна на жалбоподателя доказателства и по точно показанията на св.С.Г.В., се твърди, че е пряк свидетел на случилото. Същият разказва, че М. е дошъл от посока магазин „Л.” и е направил ляв завой към заведение „Ж.”. Заявява, че жалбоподателят не е нарушил закона за движение по пътищата по никакъв начин и не е направил дрифт. Видял, че веднага след спирането на л.а. зад него е спряла полицейска кола. Поискали му документите и започнали да „тарашат” автомобила. Впоследствие разбрал, че му е съставен акт за дрифт, а такъв не е осъществен. Твърди, че станал свидетел на направения от жалбоподателя ляв завой, като автомобилът му не се е поднасял и е спрял пред клуб „Ж.”. Зад неговия автомобил около минута след като М. е слязъл и влязъл в клуба полицаите пуснали буркан и започнали да му правят рутинна проверка.