Решение № 697 от 24.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. Стара Загора, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20245530101102 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми при начална липса на основание.

Ищецът Д. П. М. твърди в исковата си молба, че на 08.03.2021 г. сключил с ответника „Сити Кеш“ ООД Договор за паричен заем Кредирект №504075. По силата на Договора ответното дружество се задължило да предостави на кредитополучателя Д. П. М., заем в размер на 800лв., а кредитополучателят се задължил да върне предоставената сума в срок до 08.06.2021 г., на 3 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 47,18 %. Посочено е, че общата сума за плащане от Д. П. М. следва да е в размер на 853,98 лв.

В чл.3 от договора били посочени параметрите на заема, като е посочено, че размера на всяка от вноските е 284,66 лв.

В чл.6.1. от Договор за паричен заем е предвидено задължение за заемателя, който в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума следва да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33, ал. 1 от Общите условия към договора за заем: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). При непредставяне на обезпечение по чл. 6.1. от договора била предвидена неустойка в размер на 331,02 лв., която се начислява автоматично и се заплаща разсрочено, съгласно включения в договора погасителен план.

В чл.33, ал.1 от общите условия на „СИТИ КЕШ” ООД било предвидено следното, че предоставеното обезпечение може да е:

1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на 1 следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени от кредитора; не са кредитополучатели по сключени и непогасени договори за кредит, сключени с кредитора; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход;

2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва.

В ал.2 на същия член се сочело, че заемодателят си запазва правото еднолично и без да се мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема и да откаже сключване на договор за заем, докато не бъде предоставено исканото обезпечение или да откаже сключване на договор за заем при непредставяне на исканото обезпечение.

Предвид задължението, предвидено в чл.6.1 от договора, към погасителния план, посочен в чл.4 от договора била включена и неустойка, като размерът и падежа на всяка погасителна вноска с включена неустойка е както следва: на 08.04.2021 г. - вноска в размер на 395 лв., от които 257,96 лв. главница, 26,70 лв. лихва и 110,34 лв. неустойка; на 08.05.2021 г. - вноска в размер на 395 лв., от които 266,57 лв. главница, 18,09 лв. лихва и 110,34 лв. неустойка; на 08.06.2021 г. - вноска в размер на 395 лв., от които 275,47 лв. главница, 9,19 лв. лихва и 110,34 лв. неустойка.

Счита, че доколкото Договор за паричен заем Кредирект №504075 от 08.03.2021 г. бил договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД неговото съдържание следвало да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Излага правни аргументи, че уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. За противоречащи на добрите нрави сделки се считали тези, които водели до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третирали икономически слаби участници в оборота, използвал се недостиг на материални средства или незнание на едната 2 страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай счита, че е налице имено такова несъответствие, доколкото на Д. П. М. било вменено задължение да обезпечи задължението си по договора в тридневен срок от усвояването на сумата, като в противен случай дължи неустойка в размер на 331,02 лв.

Освен общите разпоредби за нищожност на договорите или отделни клаузи, излага аргументи и по Закона за потребителския кредит.

Счита, че по отношение на сключения между страните договор, който бил потребителски такъв, следвало да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит.

В ЗПК било посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит.

В чл.6 от договора било предвидено Д. П. М. да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство.

В Глава четвърта на ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Така клаузата, съдържаща се в чл.6.2. във вр. с чл.6.1 от договора, според която се дължи неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от усвояване на заемната сума чрез банкова гаранция или поръчителство се намирала в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя.

Претендираната неустойка в размер на 331,02 лева предвиждала задължение за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на гаранция или поръчителство по заема.

Такава уговорка се явявала нищожна, тъй като на практика прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Съгласно чл.16 от ЗПК оценката на платежоспособността се извършвала преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключва договора за кредит.

Задължението за плащане на неустойка възникнало, без да е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди и това водело до извода, че целта на регламентираната неустойка излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречала на добрите нрави, което правило уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл били и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следял служебно.

С горецитираната разпоредба се постигало и заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвиждала, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавяло още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - непредставено обезпечение, от което пряко обаче не произтичали вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търсело 3 с тази неустойка било, че вземането нямало да бъде събрано. Така се стигало до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което се явявало недопустимо. Поради това счита, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.6.2 във вр. с чл.6.1 от Договор за паричен заем Кредирект №504075 от 08.03.2021 г. е нищожна.

Сочи какви са функциите на неустойката по смисъла на чл. 92 ал. 1 от ЗЗД и че използването на договорната неустойка като средство за несправедливо обогатяване на кредитора е недопустимо, като един от корективите е предвидената от законодателя в чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД възможност за прогласяването й за нищожна, както счита, че е налице в настоящия случай.В този смисъл били и задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС.

Дължимата по договора неустойка не била съобразена и с действащата към момента на сключване на договора правна уредба и в предвидените в ЗПК ограничения, както и с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити.

От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 ставало ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение могло да включва да се направи справка в съответната база данни.

В този смисъл в съображение 26 се сочело, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следвало да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.

Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото целяло да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринасяло за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състояла, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приемала като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС.

В този смисъл клауза, която предвиждала, че се дължи неустойка при неосигуряване на обезпечение /в настоящия случай под формата на гаранция или поръчителство/, което задължение ставало изискуемо след сключване на договора за кредит, се явявала в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърляла риска от 4 неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараствал, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала.

Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствала на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтичала и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Съдът имал задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следвало да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).

На следващо място следвало да се посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и целяла само и единствено да постигане неоснователно обогатяване.