Решение № 260162 от 14.09.2020, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Плевен, 14. 09. 2020 г.-

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 1586 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Постъпила е искова молба от ***., ЕГН **********, чрез ******, против

***. с правно основание чл.

344 и чл.

225 от КТ.

Предявени са обективно съединени искове да бъде признато за незаконно ***то на ***., извършено със Заповед *** г, с която й е наложено ***„***” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ, считано от ***г . и като такова да се отмени и да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за времето, за което е останала без работа, вследствие на незаконното *** в размер на 4704 лева. Претендира разноски.

***твърди, че е работила по

ТПО с ответника на длъжност ***- ***, като със

Заповед *** г. на ответника ТПО е било прекратено, считано от ***г, като на ищеца било наложено ***„***“ поради неявяване на работа без да посочи основателна причина за отсъствието си.

Твърди се, че ***не е извършила вмененото й във вина нарушение. Ето защо, моли да се отмени ***то като незаконосъобразно, като се претендират разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в законоустановения срок е депозирал и писмен отговор.

С отговора се взема становище за неоснователност на исковете. Признава се, че между страните е съществувало ТПО и че ***е заемала посочената в ИМ длъжност, от която е ***.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от доказателствата по делото и не е спорно между страните обстоятелството, че ******. е работела при ответника ***

*** с. ***, по трудов договор на длъжност ***- *** до ***г.

Не е спорен фактът, че със Заповед № ***г. на ***на ****** е било прекратено трудовото правоотношение на ***с налагане на ***наказание ***, считано от ***г. Видно от приложената като доказателство заповед,

***наказание *** е наложено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, във вр. чл.190, ал.1, т.1 и т. 3 от Кодекса на труда

(КТ). Като причина за прекратяване на трудовия договор в заповедта е вписано:

„неявяване на работното място на ***г., ***г., ***г. и ***г, както и „във връзка с отказ от страна на ***за писмено обяснение, поискано от ***на ***за появяване на работа, ***и ***държание с ***и

***и неизпълнение нареждания на ***".

По делото не са събрани доказателства, установяващи наличието на посочените в заповедта законови основания за налагане на най - тежкото ***наказание спрямо ***- „***", а именно: по чл.190 ал.1 т.1 от КТ - три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по -малко от един час и по чл.190, ал.1, т.3 от КТ - системни нарушения на трудовата дисциплина.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи законосъобразността на обжалваната заповед за ***, не е представил доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин, че ***е извършила сочените в заповедта за *** нарушения на трудовата дисциплина.

В заповедта е посочено, че основанието за налагане на ***наказание е чл.190, ал.1, т.1 от КТ. Съгласно тази законова разпоредба, ***наказание може да се наложи за: "три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час." Същевременно, в мотивите на заповедта такова нарушение по смисъла на чл.190, ал.1, т. 1 от КТ не е описано. Там, като причина за налагане на ***наказание, е посочено: „констатиране неявяване на работното място на ***г., ***г., ***г. и ***г. от ***и ***с протокол с изх. № ***/ ***г, изх. № ***/ ***г, изх.

№ ***/ ***г, изх. № ***/ ***г.

При внимателно запознаване с материалите по делото се установяват съществени несъответствия между заповедта на ***, от една страна и представените в последствие доказателства от ответната страна, а именно: в заповедта за *** относно неявяването на работа на ***. е посочен Протокол с изх. № ***/ ***г., а по делото е представен документ с друг изходящ номер - протокол с изх. № ***/ ***г.; в заповедта е посочено, че неявяването на работа на ***г. е констатирано с протокол изх. № ***/ ***г., а по делото за доказване твърдялото неявяване на работа е представен друг документ - протокол с вх. № ***/

***г.

В заповедта за *** се сочи, че неявяването на работа на ***г. било констатирано с протокол изх. № ***/ ***г. Същевременно по делото от страна на ответника са представени три различни документа, с различно съдържание, но един и същ изходящ номер - изх. № ***/ ***г. както следва:

С писмения отговор на ИМ ответникът представи със заверка „вярно с оригинала" по делото протокол с изходящ № ***/ ***г.;

Пак с писмения отговор е представено от ответника искане от ***г. за даване на обяснения със същия изходящ № ***, но от дата

***г.

Впоследствие, с молба преди последното с. з. по делото, ответникът представи по делото, в заверен препис, следните документи: искане за даване на обяснения със същия изх. № ***, с дата ***г., както и нов протокол относно неявяване на работа на ***., но вече с нов изх. № **** от ***г.

След горните констатации следва да се посочи, че в процесната заповед № ***от ***г. за *** на ищцата, няма посочен протокол с изх. № **** / ***г.

По делото не е доказано спазването на императивната разпоредба на чл.193, ал.1 от КТ от страна на ответника - работодател преди налагане ***наказание, а именно да бъдат изискани обяснения от работника или служителя за отделните нарушения на трудовата дисциплина, които се твърди, че е извършил.

Видно от материалите по делото, от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест в случая, бе представено само едно искане, адресирано до ***за даване на обяснение - и това е искането с посочена на него дата ***г. и с изх. номер на друг документ с различно съдържание.

По делото не са представени никакви доказателства от ответника, удостоверяващи, че това искане е действително е връчено или получено от ищцата.

Отделно от горното, факт е, че към посочената в искането за даване на обяснения дата - ***г., няма как да са налице посочените в заповедта за *** неявявания на работа - първото от които се твърди, че е на ***г.

Искания до

***за даване обяснения относно твърдялото неявяване на работа за датите - ***г., на ***г. и на ***г. няма и не са представени по делото от ответника.

По делото няма доказателства за изпълнение от страна на ответника на разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ и по отношение на второто, вписано в заповедта за *** нарушение - по смисъла на чл.190, ал.1, т. 3 от КТ - за извършени системни нарушения на трудовата дисциплина - описани в заповедта: „във връзка с отказ от страна на ***за писмено обяснение, поискано от ***на ***за появяване на работа, ***и ***държание с ***и ***и неизпълнение нареждания на ***".

От доказателствата по делото се установява, че ответникът не е спазил императивната разпоредба на чл.193 ал.1 от КТ в ***производство за налагане спрямо ***на ***наказание „***" с оспорената заповед.

Предвид това е налице хипотезата на чл.193 ал.2 от КТ, съгласно която, когато ***предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя

***наказание, без да разглежда спора по същество.

Показанията на свидетелите, водени от ответника - *** ***. и ***не следва да бъдат кредитирани, тъй като същите се опровергават от приетите по делото писмени доказателства.

Въпросните двама свидетели са вписани във всичките четири представени от ответника протоколи относно неявяване на ***на работа. В показанията си тези свидетели твърдят пред съда, че на въпросните дати - ***г., ***., ***г. и ***. са били свидетели, за това, че ******. не се е явила на работното си място в работното време от 06 ч. до 07.,45 ч. Както обясниха двамата свидетели, първият от тях - *** *. работи като ***, а втората работи по граждански договор при ответника, като *** при извозването им от и до ***в ***дни от съответните населени места.

Показанията на посочените двама свидетели за това, че на въпросните дати са констатирали лично, че ***не се е явила на работа за времето от 6,00 ч. до 7,45 ч. на датите ***. и ***., са неверни и се опровергават от представените от самия ответник писмени доказателства, а именно — ***за извършените превози на ***в посочения период.

От тези ***, съставени от свидетеля *** *. и утвърдени от ***на ***, е видно, че за посочения часови период 6 ч. до 7, 45 ч. и двамата свидетели (първия като ***, а втората като ***) са пътували с ***по множество маршрути от различни населени места в община *. ***до ответното ***и обратно. При това е обективно невъзможно същите, от една страна, да са констатирали неявяване на ***на работното й място в сградата на ***за времето от 6 ч. до 7,45 ч. и от друга, през същото време да са извършвали превози на *** с ***, извън самото ***и извън с. ***.

На следващо място, от доказателствата по делото - представен протокол за ***и удостоверение от ***е видно, че към датата на ****** ***. е имала статута на *** при ответното ***и съгласно чл. 333, ал. 3 от КТ се ползва със закрила при *** по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

По делото не са представени доказателства, тежестта за което е на ответника, установяващи спазване от страна на работодателя на разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ, към датата на издаване на заповедта за ***.

Ответникът не е представил по делото длъжностна характеристика за длъжността „***- ***" при ответното ***, с данни че същата е връчена на ***и тя е запозната с нея. Представената по делото длъжностна характеристика не съдържа подпис на ***. и няма удостоверяване, че ***е била запозната със съдържанието й.

От приетото по делото и неоспорено от ответника заключение на СИЕ е видно, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ за оставане без работа, вследствие на незаконно ***, е в размер на 4712,40 лв.

Размерът на дължимото на ***обезщетение по чл. 224, ал. 11 от КТ за неползван платен годишен отпуск е както следва: за ***г. - 744,20 лв., а за ***г. - в размер на 235,20 лв.

Въз основа на така установените по делото факти и обстоятелства, могат да бъдат направени следните правни изводи: