Протокол № 26 от 21.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 26 гр. Пазарджик, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Албена Г. Палова

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500869 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателката А. С. Т., редовно призована, се явява лично и с адв. Ч.

Ч., надлежно упълномощен.

От ответниците се явяват лично Б. А.ов Б. и А. А. К.. Не се явява Реждеп Редеп Б.. За тях се явява адв. Р. И. упълномощен от първата инстанция.

Представя пълномощно за настоящата инстанция.

Ответникът С. Х. К. се явява лично. Не се явява ответницата З. А. К., редовно призована. За двамата се явява адв. Т. И. упълномощен от първата инстанция. Представя пълномощно и за настоящата инстанция.

АДВ. Ч.: - Да се даде ход на делото.

АДВ. Р. И.: - Да се даде ход на делото.

АДВ. Т. И.: - Да се даде ход на делото

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Велинград, постановено по гр.д.№ 1006 по описа за 2024 година е отхвърлен предявения от А. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. С. № 48, срещу ответниците Б. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. В. Л. № 11, З. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Ш.

№ 13, С. Х. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Ш. № 13, А. А. К. с ЕГ **********, с адрес: гр. С., ул. Б. № 12 и Р. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. В. Л. № 11, иск с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС, за признаване за установено, че ответниците не са собственици на поземлен имот с планоснимачен номер 1428 от кадастрален район 501, по плана на гр. С., одобрен със Заповед № 254/24.03.2016 г., целият с площ от 778 кв. м., вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, с адрес на имота: гр. С., ул. Р. в. № 9, за който е отреден УПИ V– 854, 856 и 919 от кв. 51, по плана на гр. С. от 1983 г., с площ от778 кв. м. с приложена регулация, при граници и съседи на имота: улица 501.9658, ПИ 501.1435, ПИ 501.1437, ПИ 501.1438, като неоснователен.

Осъдена е А. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. С. № 48, да заплати на Б. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. В. Л. № 11, З. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Ш. № 13, С. Х. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Ш. № 13, А. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Б. № 12 и Р. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. В. Л. № 11, сумата от общо 500 лв. /петстотин/ лева сторени разноски за хонорар на вещо лице.

Осъдена е А. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. С. № 48, да плати на Б. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. В. Л. № 11, А. А. К. с ЕГ **********, с адрес: гр. С., ул. Б. № 12 и Р. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. В. Л. № 11, сумата от общо 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Осъдена е А. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. С. № 48, да плати на З. А. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Ш. № 13 и С. Х. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Ш.“ № 13 сумата от общо 1000 лв.

/хиляда/ лева сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Изключена е на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК от доказателствата по 2 делото Декларация-разписка за получена сума от лицето Х. П. за плащане на 20.09.2000 г.

В срок така постановеното решение е обжалвано от А. Т., чрез процесуалния и представител адв. Ч..

Моли решението да бъде отменено като неправилно, необосновано и постановено друго, с което да се уважи предявения иск и присъдят сторените разноски пред двете инстанции.

Решението било неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът не е взел предвид, предмета на спора на предявения установителен иск.

За разлика от иска по чл. 108 ЗС,този иск не можел да включва и установяване на правоизклюващи правото на собствеността на ответника обстоятелства, въз основа на които ищецът би могъл да противопостави собствено право на собственост, без същият да го е заявил, при условията на обективно съединяване с положителен установителен иск за придобито на собствено основание право на собственост по отношение на същия обект (недвижим имот). Дали ищецът се легитимира за собственик на процесния недвижим имот на конкретно придобивно основание по см. на чл. 77 ЗС или е само в позиция на правни очаквания да придобие собствеността, релевантните обстоятелства са извън предмета на спор по заявен отрицателен установителен иск за собственост. Въпросът за правата на ищеца и на ответниците върху имота, за който се търси съдебна защита чрез отричане правото на собственост на ответниците по отношение на процесния имот, следвало да се интерпретира само и единствено от гледна точка на наличието на правен интерес, съобразно дадените в тази насока задължителни разяснения с ТР № 8/20102 год. на ОСГТК на ВКС, прието на 27.11.2013 година.

В доклада по делото и в самия диспозитив на съдебното решение, правилно първоинстанционния съд приел, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска съдът да признае по отношение на ищцата, че ответниците не са собственици на ПИ с планоснимачен номер 1428 от кадастрален район 501 по плана на гр. С., одобрен със Заповед № 254/24.03.2016 г., целият с площ от 778 кв. м., вид територия Урбанизирана, начин на трайно ползване: индивидуално 3 застрояване, с адрес на имота: гр. С., ул. „Р. в.“ № 9, за който имот е отреден У ПИ V- 854,856,919 от кв. 51, по плана на гр. С. от 1983 г., с площ от 778 кв. м. с приложена регулация, при граници и съседи на имота: улица 501.9658, ПИ 501.1435, ПИ 501.1437; ПИ 501.1438.

В мотивите на решението съдът неправилно приел, че от страна на ищеца е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗС, което и обстоятелство именно повлияло на правните му изводи относно предмета на делото и подменило определената от него доказателствена тежест в процеса.

Ответниците в писмения си отговор се позовали на придобивна давност - констативен нотариален акт № 51, том I, рег. № 1087, пот. дело № 50 от 07.05.2019 г. на нот. Е. Ч. и извършените в последствия дарения от 09.05.2019 г. и от 10.05.2019г.

От една страна правилно първата инстанция приела, че съгласно ТР № 11/2012 г. от 21.02.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. И в тази връзка при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.

От друга страна, обаче с оглед предявения иск, макар да приел в мотивите си, че ищцата е упражнявала фактическа власт чрез баща й, който е владял имота за дъщеря си, ищцата не успяла да докаже, че е владяла за себе си имота, до степен да се обори констатациите на нотариуса. Не ищцата, а ответниците следвало на първо място да докажат, че са владели имота за себе си, за да се потвърдят констатациите на нотариус, обективирани в констативен нотариален акт № 51, том 1, рег. № 1087, нот. дело № 50 от 07.05.2019 г. на нот. Е. Ч., за да бъдат и основателни извършените в последствие дарения от 09.05.2019 г. и от 10.05.20191.

Разпитани били две групи свидетели, като чрез гласните доказателствени средства ответниците следвало да докажат придобиване на собствеността по давност от Б. Б., А. К., З. К., С. К. и А. К.. Нито един от разпитаните по делото свидетели, не установил упражняване на фактическа 4 власт върху имота,още по-малко намерение за своене от страна на тези лица.

Неправилно първата инстанция кредитирала показанията на свидетелите - Р. Б., С. К., както и на свидетеля К., като в нарушение на чл.172 от ГПК извършила неправилна преценка,без да отчете явната им заинтересованост от изхода на конкретния спор. Св. Р. Б., в един момент се определя, като съсобственик на процесния имот и се явява баща на ответника - Р. Р. Б.. От своя страна С. К. е дъщеря на А. О. К., Б. Б. й е чичо, а З. К. й е леля.

Свидетелката К. е дъщеря на свидетелят - Р. Б. Б., и сестра на ответника - Р. Р.

Б..

Съпоставени с приетите по делото писмени доказателства и приетата техническа експертиза показанията на тези свидетели били неправдоподобни, нелогични и противоречиви помежду си.

Още повече, че в своите показания св. Р. Б., установява, че към 2018 г. е имало стопанската постройка и в тази връзка искали да подадат жалба, за да я махне ищцата, но полицаите им искали документ за собственост, с какъвто не разполагали. Установява, че са имали проблем с данъците, които били плащани от А.. Пак според него след 2018 г., процесния имот не е ползван от тях, защото земята не била плодородна, но го косили до 2004 г. Този свидетел бил категоричен,че имота не е ограждан и няма ограда и сега. Не му е известно обаче,че в имота има изграден овчарник от ищцата и въпреки всичко, абсолютно нелогично твърди, че същата не е имала никога претенции върху имота.

Показанията на св.К. и К. изцяло противоречали на приетата техническа експертиза, според която има изградената на място стопанска постройка и имота е ограден.

По отношение на имота експерта установил, че по обезсиления кадастрален и регулационен план на гр.С. от 1956 г. терена върху който попада имота е бил извън регулация и същият е представлявал земеделска територия без кадастрална основа.

Следващият план е действащия, който е едновременно - кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед №856 от 21.07.1983г„ като за имотите с пл.№854, 856 и 919 в кв.51. вещото лице установи, че със създаването му са опредени следните жилищни строителни парцели: Парцел III - 919 с площ от 583 кв.м; Парцел ІХ-854 с площ от 672 кв.м.; Парцел IV - 919 с площ от 618 5 кв.м.; Парцел V -854,856,919 с площ от 778 кв.м. и Парцел VІ-856 с площ от 719 кв.м. Тези имоти били перпендикулярни на улицата и се стопанисвали и владели в границите и разположението на парцелите.

Впоследствие Община С. изготвила акт за непълноти и грешки от 24.02.2016 г., с които тези парцелни граници са отразени като имотни граници в действащия кадастрален план, така както са се ползвали със съгласието на всички. Това изменение на действащия кадастрален план е одобрено със Заповед №254 от 24.03.2016 г., на Кмета на Община С., с която първоначалните имоти са отразени с верните имотни граници, каквито са били границите на парцелите, като са отразени с нови номера: ПИ с 1428 ; ПИ с 1335; ПИ с1436; ПИ с 1437; ПИ с 1439 в кв.51 по плана н гр.С.. Така за ПИ с 1436 продължава до се отрежда Парцел III -919 с площ от 583 кв.м. за ПИ с 1439 продължава до се отрежда Парцел 1Х-854 с площ от 672 кв.м.; за ПИ с 1437 продължава до се отрежда Парцел IV - 919 с площ от 618 кв.м.; за ПИ с 1428 продължава до се отрежда парцел V -854.856,919 с площ от 778 кв.м. и за ПИ с 1435 продължава до се отрежда Парцел У1-856 с площ от 719 кв.м.

Регулацията от 1983 г. била първа за населеното место, имотните граници били трансформирани в парцелни и не възникнали регулационни отношения.

Експертът установил на място,че процесния имот е ограден от ищцата от три страни с дървена ограда/хоризонтални дъски/, закрепени на 40бр. дървени колове, забити в земята, като имота от юг граничи с улица с о.т.218-248/ул.Р. в./. Установено било също, че в имота е изградена едноетажна паянтова стопанска сграда с дървена конструкция и едноскатен покрив, покрит с керемиди и поцинкована ламарина със застроена плащ от 85.40 кв.м., разположена в средата на имота на разстояние 12м от улицата.

Тези обстоятелства се потвърдили и от свидетелите - П., К., К. и Т..