Определение № 397 от 19.06.2024, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 397 гр. Силистра, 14.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20243400500264 по описа за 2024 година Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

С определение № 339/15.04.2024 г., постановено по гр.д. № 414/2024г. по описа на СРС, е прекратено производството по делото.

Недоволен от това определение, е останал П. Д. Д., който го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени, като върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

СОС, като се запозна с делото и с депозираната частна жалба, прие за установено, че частната жалба е основателна по следните съображения:

СРС е прекратил производството по делото, приемайки че производството по така предявения иск е недопустимо.

Видно от исковата молба, ищецът претендира от съда да осъди Държавата да му заплати сумата от 1 000 лв., представляваща част от полагащото му се обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на противоправния отказ от правосъдие по цитираните от него две дела и 13 прокурорски преписки, което обезщетение е в общ размер от 70 000 лв.

Твърди, че по т.д. № 244/12г. по описа на ОС - Силистра съдът се произнесъл по предявен срещу него недопустим иск, което сторил и втори път, като се произнесъл и по т.д. № 151/ 2014 г. по описа на СОС, уважавайки 1 предявения срещу него иск, вследствие на което и срещу него бил издаден изпълнителен лист. Твърди, че ОС-Силистра издава Разпореждане за издаване на Изпълнителен лист №13/21.03.2019г., който се отнася за решение, което защитава непотърсена защита на нарушени права от ищеца по делото. Твърди също, че в продължение на 12 години органите на съдебната власт, призвани да разрешат споровете по посочените търговски дела, както и да извършат проверка за извършени престъпления свързани с тях, са осъществили непозволено увреждане спрямо него чрез „отказ от правосъдие'' поставяйки го в ситуация на „правораздавателно робство“.

Твърди, че е сезирал РП - Силистра и РП - Дулово със сигнали за извършени престъпления във връзка с посочените съдебни дела, по които сигнали били образувани общо 13 преписки, но прокуратурата допуснала забавяне на проверките, неизпълнение указанията на горестоящия прокурор, използване на експертизи по други преписки, поощряване изготвянето на неистински документи, произнасяне по жалби, които не са депозирани, отказ от извършване на проверки, забавяне на проверки до изтичане на давността за извършеното престъпление.

Съобразно така депозираната искова молба СРС е приел, че е предявен недопустим иск за присъждане на обезщетение за вреди от недопустимите, според ищеца, актове на цитираните от него съдебни органи, тъй като с него се изисква преразглеждане на правилността на тези актове, както и разрешения с тях въпрос за допустимостта на разгледаните вече искови претенции, което не може да бъде направено в настоящото инициирано от Д. производство именно с оглед зачитане на влезлите в сила съдебни актове, а и първоначално преценката за наличието на извършено престъпление е предоставена на прокуратурата и съдът няма правомощието да преразглежда нейните актове /в случая посочените в ИМ 13 броя прокурорски преписки/ и да контролира тяхната правилност. Според СРС претенцията на ищеца за вреди изисква именно такава преценка от разглеждащия делото съд, което е недопустимо, тъй като липсва какъвто и да е последващ акт, от който да може да се заключи, че по тринадесетте прокурорски преписки неправилно е прието, че по сигналите на ищеца не е налице престъпление.

Съобразявайки изначалната констатирана недопустимост, съдът е приел, че не следва да се указва на ищеца да изправи недостатъците на исковата 2 молба - насочването й срещу ненадлежен процесуален субституент министъра на финансите, а не съответните съдилища или Прокуратурата на РБ, и неконкретизирането на самите вреди и причинната им връзка с неправилното процедиране на съдилищата и органите на прокуратурата.

Съгласно разпоредбата на чл. 7 КРБ, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. При липса на обстоятелства, които могат да бъдат подведени под някоя от хипотезите, визирани в чл. 2 ЗОДОВ, касаещи правораздавателните актове, няма пречка тази отговорност да бъде реализирана по общия ред, предвиден за това в ЗЗД /субсидиарно действие/. Предвид разпоредбата на чл. 132, ал. 1 КРБ функционалният имунитет на магистратите е абсолютна процесуална пречка за ангажиране на отговорността им за деликт от техни действия или бездействия във връзка със служебните им задължения. Това може да бъде преодоляно, единствено когато извършеното от магистратите съставлява умишлено престъпление, установено по надлежния начин. Последното обаче не изключва отговорността на държавата, в лицето на държавния орган, към който се числи магистратът. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

В случая с исковата молба ищецът сочи, че предявява осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД относно отговорност за вреди от чужди противоправни действия/бездействия - на магистрати, с които се нарушават императивни правни норми. В обстоятелствената част на същата хаотично са изброени различни такива, без нужната конкретика и посочване на съответните доказателства, като същевременно сред тях се посочва и противоправно поведение, изразяващо се в забавяне на проверки до изтичане на давността за извършеното престъпление.

Всичко това води на извода, че исковата молба следва да бъде оставена без движение, като се укаже на ищеца да изложи ясно и конкретно обстоятелствата, на които основава иска си, както и в какво точно се състои искането му /чл. 127, ал.1,т.4 и т.5 ГПК/, като в съответствие с чл. 127, ал.2 ГПК посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и представи заедно с исковата молба всички писмени доказателства.

Едва след изправяне на нередовностите по исковата молба следва да се прецени правната квалификация, надлежен ответник/ответници, допустимост 3 на иск/искове.

Предвид всичко изложено до тук, обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по изправяне нередовността на исковата молба.

Мотивиран от гореизложеното, СОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 339/15.04.2024 г., постановено по гр.д. № 414/2024г. по описа на СРС, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по изправяне нередовността на исковата молба, като се дадат указания на ищеца да изправи нередовностите на същата съгласно чл. 127, ал.1,т.4 и т.5 ГПК и чл. 127, ал.2 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4