Решение № 513 от 09.03.2009, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 09.03.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд,

Административно отделение, III- ж състав, в публично заседание на eдинадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.М.

ЧЛЕНОВЕ: К. Е.

Л. В.

При секретаря Г.С.

И прокурора В.И. сложи за разглеждане

Адм.д.№

*** по описа за 2008 г.

Докладвано от съдия М., за да се произнесе взе предвид

Следното:

Производството е по реда на чл.229, ал.4 ДПК, отм. във връзка с пар.5, ал.4 от ПЗР на ДОПК.

Жалбоподателят ЕТ „В.С. К.” твърди, че е незаконосъобразно решение №***/16.11.2005 г. на изпълнителния директор на АДВ-гр.С., с което е оставена без уважение жалбата му от 07.11.2005 г., целяща спиране на търг с тайно наддаване № 0648/2003/003829/26.10.2005 г., насрочен за провеждане на 17.11.2005 г. от 11.30 ч. относно негов недвижими имот, находящ се в гр.Р. Сочи, че предложенията за участие следвало да се отворят в присъствие на длъжника /жалбоподател по делото/ . Тъй като това не било сторено, счита, че е извършено нарушение на чл.214, ал.1 ДПК. За взетото решение от АДВ бил уведомен едва след провеждането на търга, което било нарушение, както на правото му на собственост, така и на длъжник. Според жалбоподателя търгът следвало да бъде спрян и до постановяване на решение от ВАС на РБ по подадената от него молба за отмяна. С оглед допуснатите нарушения, счита, че всички действия, извършени от публичния изпълнител били опорочени и му нанасяли непоправима вреда. Освен това било извършено длъжностно престъпление от данъчен инспектор, което представлявало новооткрито обстоятелство достатъчно за отмяна на решение № 3950/2002 г., постановено от ВАС на РБ, І-во отд. по адм.д.№ 8244/2000 г.

Ето защо в петитума на жалбата ЕТ иска от съда на основание чл.228, ал.1 във връзка с чл.218 във връзка с чл.214, ал.1 ДПК да признае за незаконосъобразен и опорочен търг с тайно наддаване № 0648/2003/003829/26.10.2005 г., проведен на 17.11.2005 г. от 11.30 ч.

В съдебното заседание, състояло се на

19.10.2007 г. адв.И. пълномощник на жалбоподателя е направил възражение за изтекла погасителна давност по чл.22 от ЗДПр., отм. Давностният срок бил изтекъл на 01.01.2003 г., а всички последващи действия във връзка с обезпечението на задължението по ДОА № Р ****/22.09.1999 г. били извършени след 01.01.2003 г. Впоследствие с писмени бележки адв.И. се коригира и сочи, че давността е изтекла на 31.12.2002 г., тъй като установеното с ДОА задължение било за 1997 г. и по правилата на чл.22 ЗДПр, отм. данъчното задължение се погасявало с изтичане на 5 години, считано от 01 януари на годината следваща тази, за която се отнася данъчното задължение, т.е. в случая, считано от 01.01.1998 г. Давността не се спирала по принципа на чл.22, ал.3 ЗДПр., тъй като 5 годишния срок не изтичал през времетраенето на ревизията- ДОА бил издаден на 22.06.1999 г. Сочи, че данъчните норми не подлежат на разширително тълкуване. Давността не била и прекъсната, тъй като приложените по делото Постановление за обезпечаване № **/02.12.2002 г.

/за запор на движими вещи/ и постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл.146, ал.4 и 5 ДПК с изх.№ 564/2002 г./без дата на издаване/ били издадени след изтичане на 6-месечния срок по чл.146, ал.1 ДПК. Ако в този срок вземането не било събрано, преписката се изпращала на публичния изпълнител. Според чл.146, ал.4 ДПК, отм. обезпечение за данъчни задължения можело да се извършва от данъчните органи до изпращане на преписката на публичния изпълнител за принудително събиране на вземането. След изтичане на 6-месечния срок данъчния орган нямал правомощия да налага обезпечителни мерки, поради което цитираните постановления били нищожни, арг. и от разпоредбата на чл.161, ал.3,т.1 ДПК, отм.

Образуваното изп.дело № 507/2003 г. по описа на РД на

АДВ-гр.С. било за събиране на данъчните задължения, определени с ДОА Р 0242/22.06.1999 г. на ДС-гр.Р. Първите действия на публичния изпълнител се изразявали в изпращане на длъжника на съобщение за доброволно изпълнение № 200-БЛ6-00507 от 03.02.2002 г. Впоследствие на основание чл.184, ал.4 и 5 от ДПК, отм. с постановление № 00507 от 23.07.2003 г. била наложена възбрана върху недвижим имот, представляващ УПИ –V, пл.№ ***, кв.18 по плана на гр.Р.

Възбраната била вписана на 18.08.2003 г.; наложен бил и запор на 4 бр.автомобили.

Счита, че до издаване на постановлението от 23.07.2003 г. не били предприемани действия по обезпечаване на вземането. Тъй като 5-годишния срок на погасителната давност бил изтекъл, то правото на компетентния административен орган да събира по принудителен ред данъчното задължение се било преклудирало. Затова и всички действия по принудително събиране по изп.дело № 507/2003 г. по обезпечаване на вземането с недвижимия имот и всички последващи действия на публичния изпълнител спрямо този недвижим имот били извършени без да е налице нормативно и фактическо основание за това. Образувано било изпълнително производство за събиране на вече погасено по давност публично вземане, което било недопустимо.

Липсвал годен изпълнителен титул, поради което неправилно в решението си изпълнителния директор на АДВ приемал, че действието на публичния изпълнител по насрочване на търга е законосъобразно и те следва да бъде отменяно. Освен това възбраната върху продавания имот била наложена по изп.дело № 507/2003 г., а продажбата на същия имот се осъществявала по изп.дело № 648/2003 г. Неприложима била и нормата на чл.152 ДПК, отм. Този факт неоснователно не бил обсъден от изпълнителния директор на АДВ. Напротив, решаващият орган приел, че изп.дело №

648/2003 г. било образувано за принудително събиране на публични държавни вземания, установени на две различни основания – ДОА № Р 0242/22.06.1999 г. и НП № 080/11.11.2003 г. на Митница – Б. Не станало ясно какво се случва с изп.дело № 507/2003 г. по което била наложена възбраната за обезпечаване на задълженията по ДОА № Р 0242/22.06.1999 г. Ето защо счита, че извършените действия са незаконосъобразни, вкл. и започналата, а впоследствие и извършена продажба на възбранения имот по дело №

648/2003 г. Освен това длъжникът не бил уведомен за извършваната продажба, което било нарушение на чл.205, ал.2 ДПК, отм. Това лишило длъжника от възможност да защити правата си, вкл. и да заплати задължението. Липсвали и каквито и да е доказателства по чл.188, ал.1 ДПК, отм. – протоколи за обявяване на търга, съобразно изискванията на чл.205, ал.3 и 4 ДПК, отм. С писмените бележки /представени при първоначалното разглеждане на делото/ се претендират и разноски.

Ответникът

Изпълнителният директор на АДВ не взема становище по жалбата.Не представя доказателства. Не претендира разноски.

Заинтересованите страни /взискатели/ - Митница „Б.” и Д „ОУИ”, гр.С. при ЦУ на НАП не вземат становище по жалбата. Разноски не претендират.

Представителят на СГП излага становище, че жалбата е неоснователна.

С решение от 15-ти ноември 2007 г., постановено по адм.д.№ 3986 от 2005 г. СГС, АО, ІІІ-г състав е отхвърлил жалбата като неоснователна.

ВАС на РБ, І-а отд. с решение № ****/17.06.2008 г., постановено по адм.д.№ ****/2008 г. е отменил решението на СГС, АО, ІІІ-г състав, тъй като същото не съдържало обсъждане на доводите на жалбоподателя, изложени в писмените бележки на неговия пълномощник /коментирани по-горе/. Затова и делото е върнато за ново разглеждане.

В изпълнение на тези указания е образувано настоящето адм.д. и СГС, АО, ІІІ-ж състав се произнася по същество на спора. /За пълнота на изложението ще посочим, че съдията-докладчик по решение № **** от 17.06.2008 г. , в решение № ****/13.04.2007 г. по адм.д.№ 10446 от 2006 г. приема за недопустима пред съда жалба на длъжника по провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на недвижим имот, виж жалбата по настоящето производство/.

Указанията на касационната инстанция са задължителни за настоящата.

Ето защо съдът при новото разглеждане на делото излага следните мотиви:

С оглед решение № 7234/17.06.2008 г. на ВАС на РБ, І-а отд. Предмет на преценка за законосъобразност в производството е действието на публичния изпълнител, изразено в съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване № 0648/2003/003829/26.10.2005 г. на публичен изпълнител при РД-С. на АДВ/ИРМ-Б./ по изп.дело № 648/2003 г.

Следователно, предмет на обсъждане по настоящето дело ще бъде извършването на действията от публичния изпълнител по изп.дело № 648/2003 г.

Принудително изпълнение за публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт- чл.172, ал.1 ДПК, отм. Принудително изпълнение за данъчните вземания се предприема въз основа на:

Т.1 данъчен акт, срокът за доброволно изпълнение на който е изтекъл- ал.2 на чл.172 ДПК, отм.

Първият въпрос, който следва да бъде изяснен е кога и за принудителното събиране на публичните задължения по кой акт е било образувано това изп.дело.

От съдържащите се по делото писмени доказателства не се установява нито на коя дата е образувано изп.дело № 648/2003 г., нито за събиране на публични задължения по кой акт. Доколкото се касае до събиране на публични задължения, то изп.дело не се образува по молба на взискателя, това става с изпращане на преписката в АДВ.

С оглед на гореизложеното направеният в решение № 228/16.11.2005 г., с което изпълнителния директор на АДВ е оставил без уважение жалбата на длъжника, довод, че изп.дело

№ 0648/2003 г. е образувано за събиране на публичните задължения, установени с ДОА № Р 0242/22.06.1999 г. и НП № 080/11.11.2003 г., съдът приема за неподкрепен с никакви доказателства по преписката, респ. по делото. Аргумент в подкрепа на този извод на съда е и факта, че преписката във връзка с принудителното събиране на публичното вземане по ППС № 80/11.11.2003 г. е постъпила в АДВ на 13.09.2004 г., т.е. фактически невъзможно е изп.дело да е образувано през 2003 г. при положение, че преписката е изпратена от взискателя през 2004 г.-

30.08.2004 г.

Кой е изпълнителния титул по изп.дело № 0648/2003 г. не се установява и от съдържащото се по делото разпореждане за определяне на окончателната оценка № 0648/2003/003828/11.10.2005 г., тъй като такъв не е посочен.

Основателен е довода на пълномощника на жалбоподателя, че за принудителното събиране на публичните задължения по ДОА № Р 0242/22.06.1999 г. е налице образувано друго изпълнително дело – 00507/2003 г. /изпълнителния титул в тези актове на публичния изпълнител е посочен като „ДРА № 242/1999 г.”/.Именно по това изп.дело е изпратено на 03.02.2003 г. съобщение до длъжника за доброволно изпълнение на задължението. По изп.дело № 0507/2003 г. с постановление от 23.07.2003 г. на основание чл.184, ал.4 и 5 във връзка с чл.161 и чл.166 от ДПК е наложена възбрана върху спорния по делото недвижим имот. Видно от щемпела на съдията по вписванията върху това постановление, възбраната е вписана на 18.08.2003 г. По дело № 00507/2003 г. на 25.09.2003 г. е извършен опис на недвижимия имот.

Липсват данни, а и не се твърди от ответника, че е налице обединения на изп.дела по чл.152 ДПК, отм.

Действително, с постановление №

64/02.12.2002 г. е наложен от данъчен орган при ТДД, гр.Б. запор върху движими вещи на длъжника – автомобили. Това постановление е издадено на основание чл.166, ал.4 ДПК, понастоящем отменен, но в сила към датата на издаването на акта.

С постановление № 564 без дата на издаване, от 2002 г. на основание чл.146, ал.4 и 5 от ДПК за обезпечаване събирането на неуреденото публично вземане в размер на 117 532,60 лв., установено с ДОА № Р-0242/22.06.1999 г. е наложена възбрана върху недвижимия имот- ½ от сграда, представляваща „тютюнева сушилня” със застроена площ от 90 кв.м., ведно с прилежащата земя цялата от 514 кв.м., построена в парцел **, кв.***, гр.Р., Долен стопански двор, както и запор върху движими вещи – 4 бр.МПС.

Спорно по делото е обстоятелството могъл ли е данъчния орган да стори това.

Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 ДПК, отм. събирането на данъчни задължения, установени от данъчните органи /редакция в сила към 02.12.2002 г./ чрез изпълнение върху паричните средства на длъжника се извършва от данъчните органи в 6-месечен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение. Ако вземането не бъде събрано изцяло в срока по ал.1, преписката се изпраща на публичния изпълнител.