Разпореждане № 175884 от 14.11.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 175884 гр. София, 14.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110146595 по описа за 2025 година

Производството се води по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Д.

С., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4849/2025 г. по описа на СРС, 85 състав.

Поради несъответствие в размера на мораторната лихва върху цената на топлинната енергия с размера на това вземане по заповедта и поради липса на относими фактически твърдения, касаещи начина на формиране на двете мораторни лихви, както и поради липса на документ за платена държавна такса, с Разпореждане № 150866/30.09.2025 г. съдът е указал на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от разпореждането да отстрани конкретни нередовности в исковата молба.

С молба с вх. № 334015/14.10.2025 г. ищецът е отстранил само част от нередовностите – представил е документ за платена държавна такса и е привел общия размер на мораторната лихва върху цената на топлинната енергия в съответствие с размера й по заповедта, но само частично е изпълнил указанието да посочи по съответен на заповедта по чл. 410 ГПК начин как са формирани двете мораторни лихви.

Поради това с Разпореждане № 159316/15.10.2025 г. съдът е дал отново конкретни указания на ищеца за отстраняване на нередовности в исковата молба, касаещи претенциите му за мораторни лихви, като го е предупредил, че при неизпълнението им в срок и в цялост исковата молба ще бъде върната в частта относно мораторните лихви, без да му бъдат давани повече възможности за изпълнение.

Необходимостта от изпълнение на вторите указания на съда за отстраняване на нередовности в исковата молба следва от обстоятелството, че в заповедното производство, чието продължение се явява настоящото исково производство, мораторните лихви върху цената на топлинната енергия и върху цената на услугата дялово разпределение са формирани всяка от тях от по два компонента – от мораторни лихви върху платени и върху неплатени главници от съответния вид. Ето защо всяка от общо четирите претенции за мораторни лихви /върху платена и върху неплатена главница за цената на топлинната енергия и върху платена и неплатена главница за цената на услугата дялово разпределение/ следва да бъде индивидуализирана в исковото производство с посочване на размер на лихвата и период на забавата. На следващо място, доколкото при предявени искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД един от подлежащите на доказване факти, които предпоставят и фактическите твърдения, които исковата молба следва да съдържа, за да отговаря в пълнота на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, е наличието на главен дълг, а той, от своя 1 страна, се характеризира с основание, размер и период, съдът намира, че с предявяването в заповедното, а впоследствие – и в исковото производство, на претенции за мораторни лихви върху платени главници косвено предмет на делото стават и съответните платени главници.

Ето защо те също следва да бъдат индивидуализирани в исковата молба по основание, размер и период /с посочване на начален и краен момент/. В противен случай съдът би бил в обективна невъзможност да прецени дали исковете за мораторни лихви върху платени главници са доказани по основание и размер.

В случая в отговор на второто разпореждане на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК ищецът е депозирал молба, с която отново е изпълнил съдебните указания само частично, като една част от тях изобщо не са изпълнени, а друга част не са изпълнени надлежно. Във втората уточнителна молба ищецът е посочил в съответствие със заповедта по чл. 410 ГПК единствено размера на мораторната лихва върху платената главница за цената на топлинната енергия и размера на платената главница за цената на услугата дялово разпределение.

Посочените в тази молба размер на мораторната лихва върху неплатената главница за цената на топлинната енергия, размер на платената главница за цената на топлинната енергия и период на това вземане и размер на мораторната лихва върху платената главница за дялово разпределение не съответстват на заповедта по чл. 410 ГПК, а периоди на забава на мораторните лихви върху платената и неплатената главница за цената на топлинната енергия и размер на мораторната лихва върху неплатената главница за цената на услугата дялово разпределение изобщо не са посочени.

Указанията на съда за отстраняване на нередовности в исковата молба следва да се считат за изпълнени, когато с тях се отстранят точно и напълно констатираните от съда нередовности. При положение че на ищеца двукратно са давани ясни и конкретни указания, чието пълно и точно изпълнение е изисквало просто да препише съответните стойности от заповедта за изпълнение, но въпреки това указанията в едната си част изобщо не са изпълнени, а в другата си част са неточно изпълнени, в резултат на което продължава да не е налице необходимият обективен идентитет между вземанията за мораторни лихви по исковата молба и по заповедта по чл. 410 ГПК, съдът намира, че възможностите за отстраняване на нередовности в исковата молба досежно мораторните лихви са изчерпани.

Следователно в тази част исковата молба подлежи на връщане.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на исковото производство издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, като компетентен да стори това е исковият съд. В случая заповедта следва да бъде обезсилена само по отношение на мораторните лихви.

Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА частично искова молба с вх. № 304771/18.09.2025 г., въз основа на която е образувано гр. д. 46595/2025 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав – в частта по предявените искове за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия и за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение.

ОБЕЗСИЛВА частично Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.03.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 4849/2025 г. по описа на СРС, 85 състав – в частта относно сумата от 459.42 лв. – мораторна лихва, и относно сумата от 9.37 лв. – мораторна лихва.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.

След влизане на разпореждането в законна сила делото ДА СЕ ДОКЛАДВА незабавно за произнасяне по реда на чл. 131 ГПК.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3