Решение № 877 от 01.07.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1598/2024
- Вид
- Решение № 877
- Подписан
- 01.07.2024
- В сила
- 01.07.2024
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева
Цитирани разпоредби
- чл.429 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 877 гр. Пловдив, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300501598 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.435 във вр. с чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Образувано е по подадена жалба с вх.№ 16638/14.05.2024г. от Г. М.
А., ЕГН – **********, в качеството на длъжник, чрез адв.Т. К., против Постановление, изд. на 15.03.2024г. от ЧСИ Минка Станчева, рег.№ 822, с което по Молба с вх.№ 6108/07.02.2024г. на Г. М. А., ЕГН – **********, гр.***, е отказано да се прекрати производството по изп.д.№ 454/2017г., на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК – 131001375, в качеството на първоначален взискател, чрез юрк. В. Й., депозира Възражение с вх.№ 19807/25.04.2024г., че жалбата е изцяло неоснователна.
ТД на НАП, в качеството на присъединен по право взискател, не депозира писмени възражения.
От страна на ЧСИ Минка Станчева, рег. № 822, по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани мотиви, че подадената жалба е процесуално допустима, но неоснователна.
1
Окръжен съд - Пловдив, V гр.с., намира, че е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.
С Молба с вх.№ 6108/07.02.2024г. /на л.248 по преписката/ на Г. М. А. е направено искане за прекратяване на изпълнителното производство, поради т.нар.“перемпция“, тъй като са изтекли две години, считано от последното поискано изпълнително действие на взискател по делото.
С обжалваното Постановление, изд. на 15.03.2024г., съдебният изпълнител е отказал да прекрати делото, като е аргументирал, че от образуването до към момента не е изтекъл равен или по-дълъг от двегодишния преклузивен срок, през който да не са били извършвани изп.действия срещу всеки един от двамата длъжници.
С жалбата Г. М. А. възразява, че с атакуваното Постановление, изд. на 15.03.2024г., съдебният изпълнител не се е позовал на конкретни дати, съотнесени към конкретни изпълнителни действия. Посочва, че по делото има още един длъжник, като голяма част от действията по принудително изпълнение са насочени, именно към него, а не към Г. А.. ЧСИ отговарял на молбата за прекратяване без никаква конкретика. В Постановлението от 15.03.2024г. се цитирА. общо липса на двугодишен срок на бездействие, като същото спокойно можело да бъде изпращано до неограничен кръг от молители, по искане по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, само със смяна на имена и номер на дело.
С жалбата се поддържа също, че е нА.це двугодишен срок на бездействие от страна, както на взискателя, така и на съдебния изпълнител с оглед правомощията му по чл. 18 от ЗЧСИ, поради което изпълнителното дело е било прекратено „ех lege”. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител можел само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните факти и е следвало служебно да вдигне наложените запори и възбрани.
Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че възраженията следва да се оставят без уважение.
Съгласно чл.433 ал.1 от ГПК – Изпълнителното производство се 2 прекратява с постановление, когато: т.8 – взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Изпълнителното производство с № 454/2017г. е образувано на 03.04.2017г. по Молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД против Г. М. А. и Г. А. К.. Направено е искане за налагане на запори по банкови сметки и на МПС. В тази насока, следва да се отбележи, че доводите с жалбата по отношение на втория длъжник са ирелевантни, тъй като от него не е било отправено към съдебния изпълнител искане за прекратяване на изп. производство. Процесната Молба с вх.№ 6108/07.02.2024г. е подадена единствено от Г. М. А..
Видно е от материА.те по преписката, че е депозирана Молба на 20.12.2018г. /на л.89/ от взискателя с искане да се пристъпи към принудително изпълнение по отношение на длъжника Г. М. А., за нарочване на опис или запор на МПС.
С Разпореждане от 20.09.2019г. /на л.130/ е наложена възбрана на недвижим имот в размер на 1/3 ид.ч., собственост на Г. М. А., находящ се в гр.***.
Нова молба от взискателя с искане за действия по отношение на длъжника Г. М. А. е постъпила на 19.12.2019г. /на л.148/, по-конкретно запор на банкови сметки и опис на движими вещи.
Следващата Молба е от 01.04.2020г. /на л.161/ за налагане на запор на суми и МПС.
На 10.06.2021г. /л.167/ е постъпила Молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която посочва, че е сключен Договор за цесия от 21.10.2020г. и искане за конституиране като взискател, с прилагане на необходимите документи, а допълнително е внесена и държавна такса.
С Постановление от 16.11.2021г. е прекратено производството по отношение на „ОТП Факторинг България“ ЕАД и е конституиран като взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД, на осн. чл.429 ал.1 от ГПК.
Конституирането на нов взискател е действие, което на самостоятелно основание прекъсва двегодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
На 18.11.2021г. /на л.204/ е изпратено Запорно съобщение до Те-дже 3 зираат банкасъ, клон София, за налагане на запор на суми до титуляра Г. М.
А..
На 21.06.2023г. /на л.232/ е подадена Молба от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД за налагане на запор на суми по банкови сметки.
Молбата с вх.№ 6108/07.02.2024г. на Г. М. А. е постъпила в обхвата на две години след последното действие, поради което и се налага извод, че не е нА.це основание по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Както от първоначалния взискател, така и от новоконституирания, регулярно са отправяни искания за извършване на различни същински изпълнители действия /налагане на запори на суми по банкови сметки, опис на движими вещи, възбрана на идеална част от недвижим имот, запор на МПС/. Взискателите по делото в нито един момент не са се дезинтересирА. от делото.
Обжалваното Постановление, изд. на 15.03.2024г. следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Постановление, изд. на 15.03.2024г. от ЧСИ Минка Станчева, рег.№ 822, с което по Молба с вх.№ 6108/07.02.2024г. на Г. М. А., ЕГН – **********, гр.***, е отказано да се прекрати производството по изп.д.
№ 454/2017г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4