Определение № 448 от 16.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 448 гр. София, 16.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно търговско дело № 20251001000020 по описа за 2025 година Производството е по чл.248 ГПК.

Постъпила е молба вх.№9500 от 07.04.2025 г. от „СЕВА Лоджистикс България“ ЕООД /с предходно наименование „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/ чрез пълномощника му адв.И. Ч., с която на основание чл.248, ал.1 ГПК моли съда да допълни определение №131 от 25.02.2025 г., като присъди на дружеството разноски в размер на 2 030,62 лева с ДДС за адвокатска защита, съобразно списъка по чл.80 ГПК с приложен към него Договор за правна защита и съдействие, фактура и извлечение от сметка за постъпилата сума.

Твърди, че уговореното адвокатско възнаграждение е за процесуално представителство, защита и съдействие по двете частни жалби против прекратителното определение на СГС – на „ОББ“-АД и на синдика на втория ответник „Болкан България“-ЕООД /н/ - В. Г.. Твърди, че е депозирал отговор и на двете частни жалби, като към отговорите е представен списък на разноските по чл.80 ГПК с приложени към него доказателства за извършването им. С отговорите изрично е поискано присъждане на разноски в случай на неоснователност на частните жалби. Поради това, с оглед изхода на делото, частните жалбоподатели дължат заплащането на разноските при условията на солидарност. Моли съда да допълни определението си в горния смисъл, като присъди на дружеството разноски за въззивната инстанция с оглед изхода на делото.

Препис от молбата е връчен на другите страни, като от ищеца „ОББ“АД е постъпил писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК. Твърди, че по реда на чл.248 ГПК се допълва или 1 изменя вече постановено определение по разноски, каквото в случая не е постановено. Освен това, с постановеното определение, чието допълване в частта за разноските се иска, не се разрешава окончателно със сила на пресъдено нещо спора относно вземанията, които са предмет на спора.

Определението на САС е обжалвано от „ОББ“-АД в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството.Едва с окончателния съдебен акт по съществото на спора съдът следвало да се произнесе по разноските, съобразно изхода на делото.

Твърди, че следва да бъде преценено също дали ответникът с поведението си е дал повод за предявяване на иска. В случая „Жефко България“-ЕООД подало възражение срещу списъка с неприети вземания, което дало основание на „ОББ“-АД да предяви иск по реда на чл.694 ТЗ, за да установи вземането си в размер на 26 953,71 лева по описаната в ИМ фактура.

Твърди също, че претендираното от ответника адвокатско възражение е прекомерно и противоречи на разпоредбите на чл.9,ал.1 от Наредба №1/2004г. и чл.7,ал.1,т.7.

Моли за отхвърляне на молбата по чл.248 ГПК.

Софийският Апелативен съд, като разгледа подадената молба по чл.248 ГПК във връзка със становищата на страните и събраните доказателства, приема следното:

Молбата по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на определението в частта за разноските е подадена в законния срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна поради следното:

Според разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В настоящия случай се иска допълване на въззивното определение, като съдът присъди на въззиваемото дружество „СЕВА Лоджистикс България“ ЕООД /с предходно наименование „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/ адвокатско възнаграждение в размер на 2 030,62 лева за правна защита и съдействие, изразяващи се в подаване на отговор на двете частни жалби против първоинстанционно определение за прекратяване на производството.

Според разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Според ал.4, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

В процесния случай с определението от 24.02.2025г. съдът е потвърдил обжалваното определение на СГС в частта, с която е прекратено производството по отношение на иска за главница от 26 953,71 лв. по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. за предоставени спедиционни услуги.

Определението е отменено само в частта, с която е прекратено производството 2 по отношение на иска за претендираните лихви за забава, изтекли върху главницата 26 953,71 лв.

Видно от данните по делото, действително, с подадените отговори на частните жалби, въззиваемото дружество „СЕВА Лоджистикс България“ ЕООД е поискало присъждане на разноски в частното производство, като е представило договор за правна защита и съдействие и анекс към него, фактура за сумата от 2 030,62 лева, както и извлечение от сметка, от която е видно постъпване на сумата по сметка на адвокатското дружество.

Възнаграждението е с начислено ДДС, тъй като адв.дружество е регистрирано по ЗДДС.

Въззивният съд констатира, че с постановеното определение, с оглед изхода на делото във въззивната инстанция, не е присъдил разноски на въззиваемото дружество-ответник. А такива несъмнено се дължат за частното производство, във връзка с подадените две частни жалби и защитата по тях.

Установява се, че уговореното адвокатско възнаграждение в посочения размер е за подаване на отговор на двете частни жалби.Такова е и искането на страната, вкл. в молбата по чл.248 ГПК. Следователно всеки един от частните жалбоподатели следва да бъде осъден да заплати на ответника „СЕВА Лоджистикс България“ ЕООД половината от разноските. Солидарна отговорност за понасяне на разноските в случая не може да бъде понесена, тъй като не е налице солидарност.

Неоснователни са доводите на ищеца „ОББ“-АД, че разноските следвало да бъдат присъдени едва при приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Страната е реализирала разноски за адвокатско възнаграждение и е представила доказателства за това, и по см. на чл.78,ал.3 и ал.4 ГПК такива се дължат и на този етап от производството.

Неоснователни са и доводите, че с поведението си „Жефко България“-ЕООД, подавайки възражение срещу списъка с неприети вземания, е дало основание на „ОББ“-АД да предяви иск по реда на чл.694 ТЗ, за да установи вземането си в размер на 26 953,71 лева, поради което разноски не му се дължат. Дружеството всъщност е реализирало едно признато му от закона право, защитавало се е срещу иска по предвидения в закона ред и с оглед изхода на делото, разноски за това производство несъмнено му се дължат.

Неоснователни са и доводите за прекомерност на адвокатското възражение и противоречието му с разпоредбите на чл.9,ал.1 от Наредба №1/2004г. и чл.7,ал.1,т.7.

В светлината на постановеното от СЕС решение по дело С-438/22, съдът при определяне размера на адвокатското възнаграждение, не следва да се ръководи от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, а следва да съобрази възнаграждението с всички факти по делото – фактическа и правна сложност, видът и правната сложност на извършените от пълномощника 3 процесуални действия, брой на откритите съдебни заседания и пр.

В случая се касае за спор с фактическа и правна сложност, независимо, че производството е прекратено. Адвокатското възнаграждение е договорено за защита по двете частни жалби, т.е. припадащата се част от разноските за „ОББ“-АД е половината от възнаграждението – 1 015,31 лева с ДДС. Съдът намира, че това възнаграждение не е прекомерно.

С оглед изложеното съдът намира, че всеки един от частните жалбоподатели – „ОББ“-АД и „Болкан България“-ЕООД /н/ следва да бъде осъден да заплати на „СЕВА Лоджистикс България“ ЕООД половината от адвокатското възнаграждение, което е в размер на 1 015,31 лева с ДДС.

Изложеното сочи на извод за основателност на молбата по чл.248 ГПК, като бъде допълнено определението в горния смисъл.

По изложените съображения Софийският Апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК определение от 24.02.2025 г. на САС по настоящото дело, като

ОСЪЖДА „ОББ“-АД, ЕИК-000694959, гр.София, бул.“Витоща“ №89-Б да заплати на „СЕВА Лоджистикс България“ ЕООД, ЕИК-201820473 разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция в размер на 1 015,31 лева, на основание чл.78, ал.4 ГПК.

ОСЪЖДА „БОЛКАН БЪЛГАРИЯ“-ЕООД /Н/, ЕИК-201713503, гр.София, жк „Младост-4“, ул. „проф.Александър Танев“№11,ет.3, ап.офис 17 да заплати на „СЕВА Лоджистикс България“ ЕООД, ЕИК-201820473 разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция в размер на 1 015,31 лева, на основание чл.78, ал.4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4