Решение № 331 от 27.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20241110211398 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „----, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Надежда, ж.к. „-****, представлявано от ****, срещу наказателно постановление /НП/ *******., издадено от директора на Дирекция „*** – София /*** – София/, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

В жалбата се отправя искане за цялостната отмяна на атакуваното НП като се сочи, че за периода, за който не е изплатено възнаграждението на работниците, същите не са изпълнявали своите служебни задължения. Моли съда да отмени наложената имуществена санкция.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк. *** с пълномощно по делото. Същата оспорва жалбата и моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Отбелязва, че работодателят е имал възможност да обжалва принудителната административна мярка, както по съдебен, така и по административен ред, но това не е сторено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 12.04.2024 г. служители на *** – София извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „*** ***, ЕИК * * * . При извършената проверка било установено, че „*** ***, в качеството му на работодател, е начислил, но не е изплатил на *** и ***, уговореното трудово възнаграждение за месец декември 2023 г., с което е нарушил чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.

На 21.05.2024 г., Р. А., главен инспектор в *** и *** главен инспектор в ***, изготвили и връчили на същата дата на управителя на дружеството **** призовка по чл. 45, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) за явяване на 27.05.2024 г. в *** на представител на дружеството и представяне на документи за проверка.

В хода на извършената последваща проверка било констатирано, че от страна на работодателя не било изпълнено даденото му на основание чл. 404, ал. 1 от КТ, с Протокол за извършена проверка (ПИП) № *** г., предписание под № 23, в срок до 07.05.2024 г., поради което проверяващите приели, че на 08.05.2024 г. в предприятието на работодателя е извършено нарушение на чл.

415, ал. 1 от КТ. Резултатите от последващата проверка били обективирани в протокол за извършена проверка № *** г., който още на същата дата бил връчен на **** – управител на „*** ***.

Със заявление, входирано на 27.05.2024 г. в *** – София, инспекцията е уведомена от управителя на „*** ***, че към момента дружеството не разполага с финансова възможност за изпълнение на предписанията от т. 20 до т. 27, дадени с Протокол № *** г.

Въз основа на установеното, свид. Р. А., на длъжност „главен инспектор“ при *** – София, съставила против дружеството – жалбоподател акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ *** г. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, извършено на 08.05.2024 г. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели на установяване на нарушението, участвали при извършване на проверките. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетелите. Видно от известие за доставяне на 07.06.2024 г бил връчен срещу подпис на управителя на дружеството – жалбоподател.

В предвидения срок по ЗАНН, жалбоподателят не направил възражения 2 пред административно-наказващия орган по повод на съставения АУАН.

Въз основа на съставения АУАН, при идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация, било издадено обжалваното наказателно постановление № *** от 18.07.2024 г. от директора на Дирекция „*** – София /*** – София/, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ била наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Така изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Р. А. - актосъставител и ***, както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – писмо с изх. № *** от 31.05.2024 г. за изпращане на 8 бр.АУАН, ведно с известие за доставяне на АУАН, разписка за връчване на НП, призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, идентификационна карта, възражение с вх. № *** от 07.08.2024 г., протокол за извършена проверка № *** г., протокол за извършена проверка № *** г., платежна ведомост за заплати за месец декември 2023 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. № ***., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. № *** г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. № *** г., трудов договор № 1 от 20.09.2023 г. на ***, Заповед № *** г. за прекратяване на трудов договор на ***, трудов договор № 2 от 20.09.2023 г. на ***, Заповед № *** г. за прекратяване на трудов договор на ***, заявление от **** от 27.05.2024 г., покана по чл.40, ал.

2 от ЗАНН, Констативен протокол от 28.05.2024 г., Заповеди № *** г., № *** г. и Заповед № *** г. на изпълнителния директор на ***, пълномощно в полза на старши юрисконсулт Стоянова със срок на действие до 31.12.2024 г.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Р. А., като последователни, логични и обективни тъй като изхождат от лице, което свидетелства за преките си впечатления при осъществяване на служебните си задължения, без данни за негова пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото. В тях свидетелят излага пред съда непосредствените си възприятия относно извършената проверка, резултатите от нея и съставянето на АУАН, като заявеното от него кореспондира с писмените доказателства по делото.

От допуснатия до разпит в качеството на свидетел - ***, счетоводител на дружеството – жалбоподател, се установяват фактите на съществуващо към м. декември 2023 г. трудово правоотношение между „*** *** и ***, както и между „*** и ***. В тази част показанията на свидетеля напълно се припокриват с изложеното от свидетеля Р. А. и съответно изводимото от приложените писмени доказателства. В разпита си пред съда св. *** е категорична, че *** са били назначени на трудов договор, което назначаване е било „фиктивно“ и в действителност не са полагали труд съгласно Кодекса на труда. Тези сведения са дадени в синхрон с твърденията на самия управител на дружеството -въззивник - ****. При предявяване на приложената по делото 3 ведомост *** сочи, че същата е съставена, защото на двамата служители се дължало трудово възнаграждение, съгласно сключените от тях трудови договори, но пари до момента не им били изплащани. Съдът приема, че показанията на свидетеля в тази част не биха могли да се разглеждат като достоверен източник на доказателства, доколкото очевидно са предоставени тенденциозно в услуга на защитната теза на жалбоподателя.

В резюме, показанията на свидетеля, според този съд, не опровергават крайния извод за допуснато нарушение от страна на „*** в качеството му на работодател.

Съдебният състав кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, като намира същите за непротиворечиви в своята цялост и изясняващи фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че АУАН е съставен от компетентен орган съгласно изискването на чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399, ал. 1 от КТ, а обжалваното НП е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено с т. 4 от Заповед № *** г. на изпълнителния директор на ***, с което е спазено правилото на чл. 416, ал. 5 от КТ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Настоящият съдебен състав приема, че двата процесуални акта съдържат визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално изискуемо съдържание реквизити. В акта и в обжалваното НП достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението – коректно са отразени датата и мястото, начинът на извършване на нарушението, начинът на констатирането на същото, като е дадена и съответната правна квалификация. Не е налице противоречие между словесното описание на фактите и дадената правна квалификация.

Съгласно чл. 404, ал. 1 от КТ, с оглед предотвратяване и 4 преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 от КТ, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, могат да прилагат определени принудителни административни мерки, между които да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство.

Според описанието на нарушението изложено в АУАН и процесното НП „в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнил предписание №23, дадено в протокол за извършена проверка № *** от 12.04.2024 г., а именно: „Работодателят „*** да изплати на *** и ***, по представената платежна ведомост за заплати на дружеството (неразделна част от протокола), уговореното трудово възнаграждение за извършената от тях работа на през месец декември 2023 г. (чиста сума за получаване в размер на 830,29 лв и 1086,37 лв.), съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда“.

Отразените фактически обстоятелства в атакуваните АУАН и НП е пълно, като е налице съответствие между възприетите фактически констатации и правната им квалификация, като съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, включително и такива които са неотстраними и са нарушили правото на санкционираното лице да осъществи адекватно своята защита пред контролните органи и наказващия такъв.

Съгласно чл. 128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като от доказателствената съвкупност се установява безспорно и несъмнено, че жалбоподателят, в качеството му на работодател не е изплатил н а *** и *** начислено във ведомостта за заплатите на служителите в дружеството трудово възнаграждение за месец декември 2023 г. в дадения в предписание от предходна проверка срок до 07.05.2024 г., включително и до приключване на проверката 27.05.2023 г., като дружеството не е представило доказателства в насока изпълнение на даденото предписание под № 23, в протокол изх. № *** г., като това се установява и от изрично заявеното от страна на дружеството след влизане на предписанието в сила, че няма възможност да изплати трудовите възнаграждения на *** и ***, поради и което е налице неизпълнение на предписанието.