Определение № 488 от 04.08.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 488 гр. Габрово, 04.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова

Членове:

Симона Миланези

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500289 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ”ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046 против Определение № 563/04.05.2023г. по ч. гр. д. № 355/2023г. на РС Габрово, с което е прието изцяло възражението по чл.414а от ГПК на длъжника К. Г. К., ЕГН:

********** срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 183 от 28.02.2023 г. по ч. гр.д. № 355/2023г. по описа на РС- Габрово и заповедта е обезсилена.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че в законния срок и съобразно дадените му от съда указния е взел становище по извършеното от длъжника плащане, като е възразил, че след извършването му има незаплатената част от вземането, а именно част от главница в размер на 30.77 лева. Счита за неправилен извода на съда, че постъпилото плащане в размер на 1549.27 лева погасява целия размер на дълга, поради което заповедта за изпълнение на парично задължение е лишена от предмет и следва да се обезсили. Това е така, понеже плащайки процесните задължения длъжникът не е съобразил начислената върху главниците законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. Съдебните разноски и юрисконсултското възнаграждение макар да не са част от вземането на кредитора се присъждат с издаването на заповедта и в случай че същата влезе в законна сила, следва да се издаде изпълнителен лист за тях.

Жалбоподателят заявява, че със сумата в размер на 1518.50 лв., която длъжникът е заплатил, дружеството е погасило мораторна лиха, частично главница, ведно със законна лихва към датата на плащането, съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, при което е останала неиздължена главница в размер на 30.77 лева.

Ето защо при наличие на остатъчно задължение, което не е признато в депозираното възражение заповедта не следвало да се обезсили, а да се дадат указания за предявяване на иск или да се изпрати за становище на длъжника с указания да отговори дали признава 1 дълга, за да може да бъде издаден в ползва на дружеството изпълнителен лист.

Според жалбоподателя постановявайки обжалваното определение съдът е възпрепятствал възможността му да събере задължението си и при влизане в сила на Определение № 563 о т 04.05.2023 г. ще е налице отпаднало основание за плащане на вземането и ще е налице възможност за длъжниците да предявят осъдителен иск по реда на чл. 59 ЗЗД.

Отделно от горното, на заявителя не му било известно длъжникът да е посочвал някаква изрична поредност по смисъла на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, в която да се прихващат плащанията му.

Доколкото в случая главницата и лихвата не се явяват еднородни задължения, тъй като едното е главно, а другото акцесорно задължение, съгласно Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приложи чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като се погаси първо на начислената до датата на плащане законова лихва, на следващо място мораторната лихва и накрая на главницата.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на Определение № 563 от 04.05.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 335/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Габрово като бъде оставена в сила Заповед за изпълнение № 183/28.02.2023 г. Претендира се за присъждане на разноски във въззивното производство.

Ответната страна не е взела становище по частната жалба, препис от която й е връчен.

Съдът след като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от ”ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К. Г. К., ЕГН ********** за следните суми :

-1188.08 лв. - главница за топлинна енергия за периода от 05.2019 г. до 04.2021 г.;

-220.49 лв. - мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. до 16.12.2022 г.;

-25.67 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 12.2019 г. до 04.2021 г.;

-5.44 лв. - мораторна лихва върху главница, за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г. до 16.12.2022 г.;

-законна лихва върху главниците за периода от депозиране на заявлението да окончателното изплащане на задължението.

-28.79- съдебни разноски, представляващи държавна такса;

- юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

2

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 563 от 04.05.2023 г., по ч. гр. д. № 335/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Габрово, с която заявлението е уважено изцяло, като са присъдени и разноски в заповедното производство в размер на 78.79 лева, включващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Препис от заповедта е изпратен на длъжника К. Г. К., която в срока по чл.414 ал.2 от ГПК е депозирала възражение по чл. 414а ал.1 от ГПК с приложено към него платежно нареждане за превод в полза на ”ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД на сумата 1518.50 лева.

Във възражението е посочено, че с преведената сума са заплатени 1188.08 лв. - главница за топлинна енергия за периода от 05.2019 г. до 04.2021 г.; 220.49 лв. - мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. до 16.12.2022 г.; 25.67 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 12.2019 г. до 04.2021 г.; 5.44 лв. - мораторна лихва върху главница, за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г. до 16.12.2022 г., както и 78.79 лева разноски по делото.

Съдът е уведомил длъжника за постъпилото възражение, като му е изпратил препис от него, заедно с приложенията и му е дал 3- дневен срок за становище, като му е указал последствията от неспазването му.

В дадения му срок заявителят е депозирал молба, с която е заявил, че на 06.04.2023г. по банков път в дружеството е постъпила сумата от 1 518.50 лева, с която са платени част от главницата, изцяло съдебните разноски, мораторна и законна лихва и юрисконсултско възнаграждение. Останала е непогасена главница в размер на 30.77 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

След като е разгледал становището на заявителя, с обжалваното определение заповедният съд е приел, че са налице основания за цялостно обезсилване на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 183 от 28.02.2023 г. поради установеното пълно изпълнение на материализираното в нея задължение. В едномесечен срок от връчване на тази Заповед длъжникът е внесъл по сметка на ”ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД сумата от 1 518, 50 лв. и е представил надлежна вносна бележка за това, респективно заплатил е изцяло претендираната сума. С оглед на това направеното възражение за плащане е прието за основателно, а издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 183 от 28.02.2023 г. – обезсилена.

Въззивният съд намира за правилен извода на заповедния съд, че с превода на сумата от 1 518, 50 лв. длъжникът К. Г. К. е заплатила изцяло задължението си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на ”ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД. Посочената сума е достатъчна до покрие изцяло задължението на длъжника за заплащане на законна лихва, лихва за забава и главница.

Неправилно кредиторът е отнесъл заплатената сума първо за погасяване на съдебните разноски и юрисконсултското възнаграждение и едва след това за погасяване на задълженията за лихви и главница. Съдебните разноски не са част от предявеното със заповедта вземане и погасяването им не се извършва по реда предвиден в чл. 76 ал.2 от ЗЗД. Този ред обаче е императивно определен за поредността на погасяване на лихвите и главницата, поради което с платената сума са погасени изцяло задълженията на длъжника за лихви и главница. Съобразно т. 10в от ТР4/2013г. на ОСГТК след като в срока за възражение кредиторът е получил изпълнение по издадената заповед, за него не съществува интерес от предявяване на иск по чл. 422 от ГПК и той е могъл да поиска издаването на 3 изпълнителен лист само в частта за разноските, респективно останалата непогасена част от тях като се позове на извършеното от длъжника плащане, което не е сторил.

Неоснователни са твърденията, че след обезсилването на издадената заповед по чл.

410 от ГПК за длъжникът съществува възможност да предяви спрямо него иск по чл. 59 от ЗЗД, доколкото в определението на заповедния съд изрично е посочено, че заповедта се обезсилва поради извършено плащане на задълженията, за които е издадена.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че правилно е обезсилена поради плащане издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 183 от 28.02.2023г, с оглед на което обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 563 от 04.05.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 335/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Габрово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4