Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 97 от 20.01.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 786/2025
Вид
Определение № 97
Подписан
20.01.2026
В сила
14.03.2026
Състав
Пламен Атанасов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97 гр. Варна, 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20253100900786 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.83, ал.2 от ГПК.

В исковата молба на Н. Р. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.“Ф. К.“ №**, ет.*, ап.**, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение от застраховател по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ в размер на 26150лв. частичен от общо 32150лв. за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат на телесни увреждания причинени при ПТП, се сдържа искане за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса и на разноски за производството.

Към исковата молба е представена декларация за имотно и гражданско състояние.

С оглед проверка на финансовите възможности на ищеца, съдът е изискал справки от съответните институции.

След като прецени събраните доказателства, за да се произнесе съдът съобрази, следното:

Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Като при преценка на възможностите на лицето следва да се вземат предвид доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възраст и други констатирани обстоятелства.

В разглеждания случай анализът на събраните данни, води до извод, че страната разполага с достатъчно средства за заплащане на ДТ и разноски по делото, като съображенията за това са следните:

Макар ищецът да е декларирал, че не е трудово ангажиран и не получава доходи, то от справката за трудови договори се установява, че същия системно през периода 2000г.2025г. е сключвал последователни срочни трудови договори с общо двама работодатели, 1 като след 2020г., т.е. последните 5 договора са сключени с “Ди Ем Ес България“ ЕООД и имат продължителност от около 6 месеца. Ето защо се налага извода, че декларираната от ищеца липса на трудова заетост към края на календарната година не е необичайна ситуация, а регулярно събитие, по време на което според приложената справка от НОИ лицето получава заместващ доход от системата на общественото осигуряване. От справката от НАП касаеща доходите на ищеца се установява, че за отработените 6 месеца през 2025г. същият е реализирал доход от над 18000лв., като отделно е получил около 1500лв. обезщетение за временна неработоспособност в периода непосредствено след процесното ПТП и още около 880лв. за безработица в началото на годината. В допълнение следва да се посочи, че не се констатира трайна загуба на доходи в резултат от неработоспособност, а напротив налице е нарастване на средствата към края на предходната календарна година.

По изложените съображения и като съобрази данните за банкова наличност от над 7000лв. към датата на подаване на исковата молба, както и размера на дължимата ДТ от 1046лв. и на евентуалните разноски по делото, съдът приема, че страната не се намира в невъзможност да заплати същите, респективно че искането за освобождаване от заплащане на такса и разноски за разглеждане на предявения иск, следва да се остави без уважение.

Предвид отхвърлянето на молбата за освобождаване от заплащане на такса, ищеца следва в двуседмичен срок от съобщаването, да представи доказателства за заплатена ДТ по сметката на ВОС в размер на 1046лв. или 534.81 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Н. Р. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.“Ф.

К.“ №**, ет.*, ап.** за освобождаването му от внасяне на държавна такса и заплащане на разноски по предявения иск за застрахователно обезщетение в общ размер от 26150лв., за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат от нанесени телесни увреждания.

Определението в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАп.С в едноседмичен срок от съобщаването му.

ОСТАВЯ без движение исковата молба.

Указвана ищеца, че следва в двуседмичен срок от получаване на съобщението, да представи доказателства за внесена по сметката на ВОС държавна такса в размер на 534.81 евро съставляващи равностойността на 1046лв.

Указва на ищеца, че при неизпълнение на указанията на съда в срок, исковата молба ще бъде върната.

Определението в тази му част не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97 гр. Варна, 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20253100900786 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.83, ал.2 от ГПК.

В исковата молба на Н. Р. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.“Ф. К.“ №**, ет.*, ап.**, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение от застраховател по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ в размер на 26150лв. частичен от общо 32150лв. за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат на телесни увреждания причинени при ПТП, се сдържа искане за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса и на разноски за производството.

Към исковата молба е представена декларация за имотно и гражданско състояние.

С оглед проверка на финансовите възможности на ищеца, съдът е изискал справки от съответните институции.

След като прецени събраните доказателства, за да се произнесе съдът съобрази, следното:

Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Като при преценка на възможностите на лицето следва да се вземат предвид доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възраст и други констатирани обстоятелства.

В разглеждания случай анализът на събраните данни, води до извод, че страната разполага с достатъчно средства за заплащане на ДТ и разноски по делото, като съображенията за това са следните:

Макар ищецът да е декларирал, че не е трудово ангажиран и не получава доходи, то от справката за трудови договори се установява, че същия системно през периода 2000г.2025г. е сключвал последователни срочни трудови договори с общо двама работодатели, 1 като след 2020г., т.е. последните 5 договора са сключени с “Ди Ем Ес България“ ЕООД и имат продължителност от около 6 месеца. Ето защо се налага извода, че декларираната от ищеца липса на трудова заетост към края на календарната година не е необичайна ситуация, а регулярно събитие, по време на което според приложената справка от НОИ лицето получава заместващ доход от системата на общественото осигуряване. От справката от НАП касаеща доходите на ищеца се установява, че за отработените 6 месеца през 2025г. същият е реализирал доход от над 18000лв., като отделно е получил около 1500лв. обезщетение за временна неработоспособност в периода непосредствено след процесното ПТП и още около 880лв. за безработица в началото на годината. В допълнение следва да се посочи, че не се констатира трайна загуба на доходи в резултат от неработоспособност, а напротив налице е нарастване на средствата към края на предходната календарна година.

По изложените съображения и като съобрази данните за банкова наличност от над 7000лв. към датата на подаване на исковата молба, както и размера на дължимата ДТ от 1046лв. и на евентуалните разноски по делото, съдът приема, че страната не се намира в невъзможност да заплати същите, респективно че искането за освобождаване от заплащане на такса и разноски за разглеждане на предявения иск, следва да се остави без уважение.

Предвид отхвърлянето на молбата за освобождаване от заплащане на такса, ищеца следва в двуседмичен срок от съобщаването, да представи доказателства за заплатена ДТ по сметката на ВОС в размер на 1046лв. или 534.81 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Н. Р. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.“Ф.

К.“ №**, ет.*, ап.** за освобождаването му от внасяне на държавна такса и заплащане на разноски по предявения иск за застрахователно обезщетение в общ размер от 26150лв., за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат от нанесени телесни увреждания.

Определението в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАп.С в едноседмичен срок от съобщаването му.

ОСТАВЯ без движение исковата молба.

Указвана ищеца, че следва в двуседмичен срок от получаване на съобщението, да представи доказателства за внесена по сметката на ВОС държавна такса в размер на 534.81 евро съставляващи равностойността на 1046лв.

Указва на ищеца, че при неизпълнение на указанията на съда в срок, исковата молба ще бъде върната.

Определението в тази му част не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2