Определение № 1130 от 11.05.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1153/2023
- Вид
- Определение № 1130
- Подписан
- 11.05.2023
- В сила
- 11.05.2023
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Борис Димитров Илиев
Цитирани разпоредби
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 ал.2 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.2 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1130 гр. Пловдив, 11.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20235300501153 по описа за 2023 година
Производство е по реда на 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” № 19, чрез пълномощника юрисконсулт Б., против разпореждането обективирано в Заповед № 1901/21.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 3659/2023 г. по описа на РС- Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК” АД в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 55.93 лева- обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) и за 120.00 лева дължими разходи при изискуем кредит.
Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението в пълен размер. Претендират се разноските – заплатената ДТ от 15 лв.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
РС Пловдив е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител. РС Пловдив приема, че обезщетение за забава е налице уговорка в чл. 18.1 от общите условия, която предвижда, че обезщетението за забава е в размер на договорения лихвен процент- 5.45% и надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Така реално общият процент на обезщетението за забава се равнява на 15.45%. Също приема, че и налична обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл.33, ал.2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика/ и потребителя- чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Досежно разходите при изискуем кредит съдът е приел, че те не представляват разход, а отнапред уговорено задължения на потребителя към 1 заемодателя при забавено изпълнение, което представлява обезщетение за забавеното изпълнение на договорните задължения. Поради това районният съд е стигнал до извода, че е налице обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В разглеждания казус заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него, освен разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), приложение намират и разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Споделя се извода на първоинстанционния съд за обоснована вероятност за нищожност на клаузата от ОУ, на която се основава вземането, съставляващо обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава / за период 05.02.2022 г. – 21.02.2023 г. / датата на предсрочната изискуемост. Тази клауза гласи, че при забава в плащането на месечната вноска върху частта от вноската, съставляваща главница се начислява – считано от забавата, лихва в размер на договорната такава, увеличена с надбавка от 10 %. Т.е. клаузата предвижда обезщетение за забава в размер над законната лихва.
Настоящият съдебен състав намира за нищожна тази клауза в общите условия, тъй като определянето на размера на уговорената наказателна лихва противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Следователно ЗПК е ограничил възможността кредиторът да събира лихви и неустойки при неизпълнение на кредитополучателя на задълженията му по договора за кредит, до възможността да претендира обезщетение за забава в размер не по-голям от размера на законната лихва. Нищожната клауза не поражда действие – както изцяло, така и частично. Така претендираното обезщетение при липса на възведеното правопораждащо го основание / нищожност на клаузата /, не се дължи.
Споделя се извода на районния съд за обоснована вероятност за неравноправност по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП на клаузата, на която се основава вземането, съставляващо разходи при изискуем кредит в размер от 120 лева по изложените от него мотиви.
Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже издаването на исканата заповед. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин.
Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането обективирано в
Заповед
№
1901/21.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 3659/2023 г. по описа на РС- Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616 в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 55.93 лева- обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава), за 120.00 лева дължими разходи при изискуем кредит и за разноските над уважените размери до претендираните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3