Решение № 102 от 10.04.2023, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 89/2023
- Вид
- Решение № 102
- Подписан
- 10.04.2023
- В сила
- 26.07.2023
- Състав
- Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Константин Георгиев Моллов
Цитирани разпоредби
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.456, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.459 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
- чл.191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.136 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 102 гр. Шумен, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:
Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20233600500089 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 463 във вр. с чл. 278 от ГПК.
Делото е образувано по жалба от Д.Б.Д. – длъжник по изпълнителното производство, чрез пълномощника адв. Б.Б. от ШАК, против разпределение от 19.01.2023 г. по изп.д. № 20209310400517 по описа на ЧСИ ...., с район на действие ОС - Шумен.
Жалбоподателят счита, че разпределението е извършено без да е направена конкретизация на задълженията и периода за който се отнасят, както и на направените разноски и таксите към съответния взискател. Посочени са само размерите на дължимите такси, без да са описани основанията. Продадената вещ е несеквестируема. Поземленият имот е обща част на хоризонтална етажна собственост, поради което не може да бъде предмет на правна сделка и публична продан отделно от жилищната сграда, построена в него. Събраната от ЧСИ сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, като разпределението на същата не е съобразено с разпоредбите на чл.76 и чл.136 от ЗЗД.
Определените разноски за адвокатско възнаграждение на „ УниКредит Булбанк „ АД са прекомерни, респ. неправилно включени в разпределението. Неправилно са изчислени и присъдени сумите на Община - Шумен и НАП. От протокола за разпределение не се установява дали при определяне размера на вземанията са съобразени получените от взискателите „ УниКредит Булбанк „ АД и Община – Шумен суми в рамките на изпълнителното производство. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да отмени разпределението и върне изпълнителното дело на ЧСИ за изготвяне на ново такова, съобразно правилата на чл.76 и чл.136 от ЗЗД. В случай, че делото не бъде върнато на ЧСИ, 1 моли съдът да извърши ново разпределение, като сумата от продажбата на имота да бъде разпределена на длъжника. Моли да му бъдат присъдени и извършените по делото разноски.
По жалбата е депозирано възражение от взискателя „ УниКредит Булбанк АД, ЕИК 831919536, чрез пълномощника адв. Я.Д.К., в което същата се оспорва като недопустима и неоснователна.
По жалбата е депозирано писмено становище и от взискателя ТД н НАП – Варна, чрез старши юрисконсулт Д.П., в което същата се оспорва като изцяло неоснователна.
Взискателите „ Банка ДСК „ АД и Община – Шумен на са изпратили отговори.
Приложено е и писмено становище от ЧСИ ...., в което излага съображения за неоснователност на жалбата.
Жалбата е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице /длъжник /, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ /извършено разпределение на суми от публична продан/, редовна и допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното: Изп.д. № 20209310400517 е образувано по молба на „ УниКредит Булбанк „ АД срещу трима солидарни длъжници единият от които жалбоподателят, въз основа на изпълнителен лист от 28.07.2020 г. по ч.гр.д. № 8513/2020 г. по описа на ВРС, за парични вземания в размер на 21 100 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2020 г., 941.41 лева - лихва за редовна главница за периода 21.07.2019 г. – 21.01.2020 г., 995.20 лева – лихва за просрочена главница за периода 21.07.2019 г. – 22.07.2020 г., 893.82 лева – наказателна лихва за просрочие за периода 21.07.2019 г. – 22.07.2020 г., 91.71 лева – периодична такса, считано от 11.07.2019 г., 169 лева – периодична такса, считано от 21.01.2020 г., 144 лева – разходи за уведомяване, дължими на основание договор за банков револвиращ кредит № 280/04.03.2014 г. и последващи анекси към него, както и 486.16 лева – деловодни разноски.
Въз основа на удостоверение на НАП, като взискател по делото е присъединена Държавата.
Изпълнението е било насочено върху собствения на длъжника Д.Б.Д. недвижим имот – лозе в местността „ Лозевски път „, ведно с изградената в него масивна постройка с използваем таван с площ от 20 кв.м. и гараж със ЗП 20 кв.м., представляващ по КККР на гр.
Шумен поземлен имот с идентификатор № ***, местност „ Под манастира „, площ 569 кв.м., предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих, ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор № ***, със ЗП 23 кв.м. и едноетажна сграда с идентификатор ***, със ЗП 14 кв.м., с предназначение хангар, депо, гараж. По искане на ЧСИ, върху описания имот е била наложена възбрана, вписана в СВ под вх.рег. № 4387/ 01.10.2020 г., акт 60, т.2, д. 1685/2020. На 15.10.2020 г. на жалбоподателя е била връчена покана за доброволно изпълнение, с която е бил уведомен за наложената възбрана, както и за размера на задължението му към 16.10.2020 г., в размер на 21 000 лева – главница, 498.19 лева – законна лихва за периода 23.07.2020 – 16.10.2020 г., 3 208.14 лева – неолихвяеми 2 вземания, 1 559.70 лева – присъдени разноски, 1 073.54 лева – разноски по изп. дело, 3 945.65 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ и 5 345.17 лева – публични държавни вземания.
На л. 477-485 от изпълнителното дело е приложено удостоверение от АВ, от което се установява, че преди налагане на възбраната от ЧСИ .... върху въпросния имот са били наложени следните възбрани: 1/ възбрана от 02.02.2016 г. в полза на кредитор „ Агрикс България „ ООД, заличена на 11.08.2016 г.; 2/ възбрана от 05.09.2018 г. в полза на кредитор „ Агроин – БГ „; 3/ възбрана от 25.11.2019 г. в полза на кредитор С. Г. БГ; 4/ възбрани от 14.07.2020 г. в полза на кредитори „ Банка ДСК „ АД и ТД на НАП – Врана. След налагане на възбраната по настоящото изпълнително дело, върху имота са били вписани следните възбрани: 1/ възбрана от 09.04.2021 г. в полза на кредиторите „ Банка ДСК „ ЕАД и ТД на НАП – Варна; 2/ възбрана от 14.04.2021 г. в полза на кредиторите „ Банка ДСК „ ЕАД и ТД на НАП - Варна и 3/ възбрана от 28.05.2021 г. в полза на кредиторите „ Омега агроинвест „ ЕООД и „ Агро финанс консулт „ ЕООД; На 20.12.2013 г. върху имота е била учредена договорна ипотека в полза на „ Агрикс България “ ООД, която е била заличена на 25.11.2016 г..
На 11.04.2022 г. ЧСИ е извършил опис на въпросния имот, за който са били уведомени длъжника, взискателите и обезпечените кредитори „ Агроин - БГ „ ООД, „ С.
Г. БГ „ ЕООД и „ Банка ДСК „ ЕАД .
С молба от 14.04.2022 г. кредиторът „ Банка ДСК „ АД е поискал да бъде присъединен като взискател по изпълнителното дело и да участва в разпределението на суми, относно негово вземане по изп.д. № 20208830400377 на ЧСИ ...., в размер на 19 427.53 лева, от които 14 790.44 лева – главница, 3 270.33 лева – законна лихва, 1 000.93 – неолихвяеми вземания и 365.83 лева – присъдени разноски, като с протокол от 07.06.2022 г.
ЧСИ е присъединил кредитора като взискател по изпълнителното дело за сумите от 14 970 лева – главница, ведно със законна лихва от 28.04.2022 г., 3 270.33 лева – законна лихва за минал период, 1 000.93 лева – неолихвяеми вземания и 365.93 лева – разноски по гражданско дело, за което длъжникът и останалите взискатели са били надлежно уведомени.
На 13.05.2022 г. ЧСИ е обявил публична продан на процесния имот в периода 06.06.2022 г. – 06.07.2022 г., за която жалбоподателят е бил уведомен лично на 10.06.2022 г..
С протокол от 07.07.2022 г. ЧСИ е обявил за купувач на имота лицето Р.С.С. за сумата от 12 643.00 лева, която е била платена окончателно от купувача на 19.07.2022 г..
С постановление от 19.07.2022 г. ЧСИ е възложил имота на купувача Р.С.С. за което жалбоподателят е бил уведомен на 20.07.2022 г..
На 02.08.2022 г. жалбоподателят е депозирал пред ЧСИ жалба против насочване принудителното изпълнение срещу процесния недвижим имот, като с решение № 309/14.12.2022 г. по в.гр.д. № 498/2022 г. по описа на ШОС същата е била оставена без уважение като неоснователна.
С протокол от 19.01.2023 г. ЧСИ е извършил разпределение на постъпилата от 3 продажбата на имота сума, като в т.1 от изготвения във връзка с него протокол са били посочени взискателите, участващи в разпределението, изпълнителното основание за вземанията им и вида и размера на вземанията на всеки един от тях. В т.2 от протокола са били посочени общия размер на подлежащата на разпределение сума, както и реда на удовлетворяване на вземанията по чл.136 от ЗЗД, с посочване на кредитор, основание на вземането, погасен и неплатен размер. В т.3 от протокола са били посочени сумите, оставащи за плащане след разпределението, с конкретизиране на взискател и размер на вземането му. Протоколът е бил предявен на жалбоподателя на 20.01.2023 г..
Видно от материалите по делото, преди визирното разпределение е било извършено такова на 15.02.2022 г., във връзка с постъпило плащане от единия от длъжниците в размер на 649.00, от която сума 562.80 лева са били заделени за плащане на взискателя „ УниКредит Блулбанк „ и 86.20 лева – на ЧСИ. Разпределението не е било обжалвано и е влязло в сила.
При така установените факти, съдът приема, че възраженията на жалбоподателя относно изнасяне процесния имот на публична продан и за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение са взискателя са изцяло недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, тъй като правото на защита на лицето във връзка с тях е по реда на чл.435 от ГПК, а не по реда на обжалване разпределението на сумата от продажбата. Освен това, видно от събраните доказателства жалбоподателят е обжалвал насочването на принудително изпълнение срещу имота и по жалбата му е налице произнасяне на съда, с което същата е оставена без уважение.
Като бланкетно и поради това недопустимо по смисъла на т.1 и т.3 от ТР № 2 от 22.11.2022 г. по тълк.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъде оставено без разглеждане и възражението на жалбоподателя, че неправилно са били изчислени и присъдени сумите на Община - Шумен и НАП.
Относно възражението, че протокола за разпределение не съдържа конкретизация на задълженията и периода за който се отнасят, както и на направените разноски и таксите към съответния взискател, съдът намира, че е изцяло неоснователно, тъй като, видно от приложените по делото документи ЧСИ правилно и съобразно разпоредбите на чл.456 и чл.459 от ГПК е определил кръга на взискателите и размера на техните вземания, въз основа на представените от тях изпълнителни основания и удостоверения по чл.456, ал.2 от ГПК и чл.191 от ДОПК, като в т.1 от протокола конкретно са вписани задълженията на длъжника към всеки един от взискателите и подробно, по пера са посочени дължимите главници, лихви и разноски и изпълнителния титул, респ. удостоверяващия ги документ. Не са налице неясноти и относно определянето размера на дължимите такси по изпълнението. Таксите са описани по пера, посочени са размерите и основанието на всяка една такса, платена в хода изпълнителното производство, а документите за тях са приобщени в изпълнителното дело, като в хода на същото длъжникът няколкократно е бил уведомяван за размера на задълженията си и не е обжалвал нито едно от постановленията за разноски.
Като неоснователно следва да се отхвърли и възражението, че от протокола за 4 разпределение не се установява дали при определяне размера на вземанията са съобразени получените от взискателите „ Уникредит Булбанк „ АД и Община – Шумен суми в рамките на изпълнителното производство, доколкото за ЧСИ не съществува задължение да посочва размер на погасените преди разпределението вземания на някои от взискателите. От друга страна, видно от отразеното в т.1 от протокола, ЧСИ е отразил размера на вземанията на кредитора „ УниКредит Булбанк „, съобразявайки изплатената му сума по предходното разпределение от 15.02.20022 г., както и извършените в полза на кредитора „ Банка ДСК „ АД плащания в хода на изпълнителното дело.
Неоснователно е и възражението, че при разпределението не са съобразени разпоредбите на чл.76 и чл.136 от ЗЗД. Видно от протокола, ЧСИ е приел, че с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД следва да се удовлетворят вземания в размер на 3 817.50 лева – за извършени в хода на изпълнението такси и разноски по т.1, т.3, т.4, т.5, т.6, т.9, т.10, т.11, т.20, т.26 и т.31 от ТТЗЧСИ, както и вземане на кредитора „ УниКредит Булбанк „ АД за адвокатски хонорар. По т.2 от протокола ЧСИ е приел, че с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД следва да се погаси публично вземане на Община – Шумен за неплатени местни данъци за продадения имот, в размер на 146.44 лева, а с привилегия по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД следва да се погасят публични вземания на Държавата към длъжника, в размер на 8 679.06 лева, то което се налага извод, че разпределението е съобразено изцяло с поредността, регламентирана в чл.136 от ЗЗД. Що са касае до позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл.76 от ЗЗД, следва да се отбележи, че тя касае невъзможност за погасяване на цялото задължение към един и същ кредитор, а не към всички, като същата е била изцяло съобразена от ЧСИ, който е разпределил суми за погасяване първо на главница и след това на законна лихва, в съответствие с правилото, че лихвоносното задължение за главница е по-обременително от акцесорното.