Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1769 от 07.12.2017, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5138/2017
Вид
Решение № 1769
Подписан
07.12.2017
В сила
20.03.2018
Състав
ВИРЖИНИЯ КОНСТАНТИНОВА КАРАДЖОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.146 т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178 ал.1 т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал.5 т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.202 ал.1 т.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.202 ал.1 т.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • § 1 т.26а · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.15 · Закон за нормативните актове
  • чл.15 ал.1 · Закон за нормативните актове
  • чл.150 · Кодекс на труда
  • чл.262 · Кодекс на труда
  • чл.8 ал.3 · Кодекс на труда

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 1769 гр.Русе, 07.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски районен съд IV граждански състав в публично заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Виржиния Караджова при секретаря Василена Жекова в присъствието на прокурора

............………...................... като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 5138 по описа за 2017 г.,за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът Р.С.С. твърди, че работи при ответника по служебно правоотношение от 27.07.2014 г. и до настоящия момент заема длъжността ”Младши оперативен дежурен” в ОДЧ-ГПУ при РДГП-Русе.Дейността си във връзка с това осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при работа със специфични условия и характер и риск за живота и здравето, при режим на труд, представляващ смени от 24 часа при сумарно изчисляване на работното време на 1-месечен период, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР (в редакцията на ЗИД, ДВ, бр.14 от 20.02.2015 г.).Твърди, че работодателят неправилно отчитал положения от него труд.В тази връзка счита, че му се дължи възнаграждение за положен извънреден труд за м.май и за м.септември 2015 г. в общ размер на 237,29 лв., а по пера-както е заявено по исковата молба, с лихва за забава за времето 01.06.2015 г.-30.07.2017 г. от 50,65 лева.

Твърди, че ответникът му дължи и суми за ободряващи напитки в съответствие с чл.181 ал.1 от ЗМВР за периода 01.08.2014 г.-27.07.2017 г. на стойност от 154,80 лв., с лихва за забава за времето 01.09.2014 г.-27.07.2017 г. в общ размер на 25,10 лв.

Твърди, че ответникът му дължи и възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности в съответствие с чл.202 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗМВР за периода 01.08.2014 г.-27.07.2017 г. на стойност от 2 335 лв., с лихва за забава за периода 01.09.2014 г.-27.07.2017 г. в общ размер на 307,94 лв. Претендира тези суми със законната лихва върху главниците от завеждане на делото.Търсят се разноски за производството.

Ответникът ГД

”Гранична полиция”–София оспорват исковете.Претендира се отхвърлянето им и присъждане на разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че за заявения по исковата молба период ищецът е полагал труд при ответника по служебно правоотношение за длъжността ” Младши оперативен дежурен”, при работа със специфични условия и характер и риск за живота и здравето, при режим на труд, представляващ смени от 12 часа (съгласно експертизата за времето 01.08.-31.12.2014 г., извън предмета на делото) и от 24 часа, съгласно утвърдени месечни графици.Отработеното време се е изчислявало сумирано за отчетен период, който предвид приложимата редакция на чл.187 ал.3 от ЗМВР за м.май и за м.септември 2015 г., е бил едномесечен.

Няма спор, а това се установява и от представените в производството доказателства, съобразени от икономическата експертиза, че за част от периода, служителят е ползвал различни видове отпуск.

Ответникът признава, че за заявеното по исковата молба време не е осигурил на ищеца ободряващи напитки.Няма спор, а това е заявено и по исковата молба, че служителят не е отправял искане до работодателя да му бъде заплатена тяхната парична равностойност.

Назначената по делото икономическа експертиза, при съобразяване с представените в производството доказателства, отчитане на настъпили законови промени, както и задължителна съдебна практика, се е произнесло, че общият брой часове положен извънреден труд по графиците за дежурство за ищеца за м.май и за м.септември 2015 г. са 96, като 36 от тях не са били заплатени от ответника.Вещото лице е посочило, че за тях на служителя се дължи възнаграждение от общо 237,29 лв., а по пера-така, както е заявено по исковата молба след изменението на исковете.Лихвата за забава до 30.07.2017 г.е определена на 50,65 лв.

Вещото лице е посочило, че левовата равностойност на ободряващите напитки за заявения период, според формулираното по исковата молба, възлиза на 154,80 лв. Експертът е пояснил, че за времето 01.11.2014 г.-27.07.2017 г., съгласно действалите тогава нормативни актове, ободряващи напитки е следвало да се предоставят само при полагане на труд от 22,00 часа до

06,00 часа.При спазване на тези разпоредби, то на равностойността на ободряващите напитки трябва да се редуцира до 140,40 лв.Лихвата за забава е определена на 25,10 лева.

Във връзка с третата главна претенция на ищеца са представени длъжностни характеристики, Заповед № Із-1887/ 19.07.2011 г., с действие до 23.02.2015 г., Заповед № 8121з-671/09.06.2015 г., изменена със Заповеди №№ 81211з-156/25.01.2017 г. и 8121з-532/03.04.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, Предложения рег.№№ 16931/27.07.2011 г. и 47933/ 04.03.2013 г. на Началник ГПУ-Русе, Заповеди №№ 2067/ 08.08.2011 г. и 489/ 14.03.2013 г., на Директор

РДГП-Русе, Писмо УРИ:4066р-5719/10.05.2017 г. на Директора на РДГП-Русе, платежни документи.

По третата главна претенция вещото лице е приело, че на служителя се следва общо сумата от 2 335 лв.Лихвата за забава за времето 01.09.2014 г.-27.07.2017 г. е определена на 307,94 лв.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Страните нямат спор относно изложените от тях фактически твърдения по исковата молба и в отговора на исковата молба.В този смисъл няма разногласие по въпросите, че за процесния период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение за длъжността ”Младши оперативен дежурен”, при работа със специфични условия и характер и риск за живота и здравето, като изпълнението на служебните задължения се е осъществявало на 24-часови дневни и нощни смени, съгласно утвърдени месечни графици.Няма спор, че за част от времето служителят е ползвал отпуски,нито за отработените от него дни и часове за заявеното по исковата молба време.При тази безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че искът по чл.187 от ЗМВР във вр. с чл.150 и чл.262 КТ е изцяло основателен.Съгласно разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.Според чл.187 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени-сумирано за едномесечен период. Работата извън редовното работно време за работещите на смени се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период на основание чл. 187 ал.5 т.2 ЗМВР.Ответникът се позовава на нормата на чл.26 ал.2 от Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно която не е позволено при ползване на отпуск през отчетен период, независимо от продължителността му, нормата работно време да се променя.С Решение № 1512 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7493/2015 г. тази разпоредба е отменена.Като мотив за това е посочено, че правилата за отчитане и документиране на работното време и на положения труд извън редовното такова са уредени в чл.21 и следващите от нея. За държавните служители, работещи на смени, то се изчислява в часове, сумирано за едномесечен период-чл.21 ал.2 от наредбата.Съгласно чл.24 ал.2 положеният от същите служители труд извън работното време се отчита в часове за месеца, през който е положен.Начинът на изчисляването им е уреден в нормата на чл.26 ал.1-общият брой на отработените от определен служител часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период.Получените часове над тази норма се отчитат, като положен труд извън редовното работно време.С оспорената ал.2 на разпоредбата се въвежда правило, че при ползване на отпуск, независимо от продължителността и вида му, тази норма за отчетния период не се променя.По този начин изцяло се игнорира времето, през което служителят е ползвал на законово основание отпуск. Поставянето в по-неблагоприятно положение на служителите в хипотеза, на ползван от тях отпуск, противоречи за целта на закона.В мотивите на ТР № 8 от 14.11.2014 г. по тълк.д.№ 8/2013 г. на ОСГК, ВКС дава тълкуване на сумираното работно време и необходимата за правилното му отчитане.В акта е казано кой е субектът, който следва да понесе последиците от затрудненото възстановяване на работната сила при тримесечно отчитане.По КТ това е работодателят, а при служебното правоотношение-органът по назначението.Европейското законодателство в областта на изискванията за безопасност и здраве при организацията на работното време въвежда специално условие при специфични дейности, каквито са тези на полицията, безопасността и здравето на работниците да се осигурят във възможно най-висока степен в светлината на целите на Директива 89/391/ЕИО-чл.2 т.2, пр.2 от нея-въвеждане на мерки за насърчаване на подобрения на здравословни условия на труд.Противоречието с целта на закона води до незаконосъобразност на разпоредбата на чл.26 ал.2 от наредбата и е самостоятелно основание за отмяната й по смисъла на чл.146 т.5 от АПК.С Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. е отменен и целият подзаконов нормативен акт.Съгласно чл.15 ал.1 от ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.Ако той противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът.В ал.3 е казано, че ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.При горната уредба и посоченото в описаното съдебно решение, че разпоредбата на чл.26 ал.2 от наредбата противоречи на целта на закона, то по правилото на чл.15 от ЗНА, същата не следва да се прилага.В този смисъл и при преценка какво е отработеното време от страна на ищеца, респ. какъв е размера на положения от него извънреден труд, без значение е ползвания от лицето отпуск.При това положение и при безспорност между страните за отработените от ищеца часове за м.май и за м.септември 2015 г., съобразно заключението на вещото лице, служителят е отработил в повече 36 часа с левово изражение от 237,29 лв.Исковете следва да се уважат така, както е предявен.Сумата се дължи със законната лихва от завеждане на делото.

Възнаграждението за извънреден труд, като част от трудовото възнаграждение, е дължимо по същия начин, поради което и за вземането по това перо ответникът е изпаднал в забава от месеца, следващ полагането на извънреден труд.Страните не спорят относно началния момент на изискуемостта.Размерът на обезщетението за забава е определен от вещото лице на 50,65 лв.

По отношение на иска за заплащане на левовата равностойност на ободряващите напитки, съдът намира претенцията за частично основателна.След като работодателят не е изпълнил като страна едно свое задължение по служебно правоотношение, то пътя на защита на ищеца е именно чрез търсене на парична компенсация на недаденото в натура.Законовата забрана, на която се позовава ответника, следва да се разбира в смисъл, че по време на служебното правоотношение работодателят не може сам да взема решение и да дава паричната равностойност, вместо задължителните по закон безплатни ободряващи напитки, но не и да бъде лишен служителя от възможност да бъде компенсиран за неправомерно недадената престация.Искът следва да се уважи до сумата от 140,40 лв., при съобразяване действащите наредби за периода след 01.11.2014 г.Сумата се дължи със законната лихва от завеждане на делото.Над посочената стойност и до 154,80 лв. претенцията трябва да се отхвърли.

По отношение претендираното обезщетение за забава по това перо, съдът счита, че такова се дължи от деня на предявяване на претенцията към работодателя за плащане, тъй като вземането е безсрочно и съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД е нужна покана от кредитора, каквато в процесния случай не се твърди да е отправяна.Искът за 25,10 лв. за периода 01.09.2014 г.-27.07.2017 г. трябва да се отхвърли.

По отношение на третата претенция, между страните няма спор, че за времето 01.08.2014 г.-28.02.2015 г. на служителя е било изплащано допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности в размер на 25 % въз основа на Заповед № Із-1887/19.07.2011 г. на Министъра на ВР-т.1.12.Б (приемане на спешни повиквания и/или координиране дейността на службите за спешно реагиране-от оперативните дежурни части в граничните полицейски управления), издадена във връзка с чл.202 от ЗМВР (отм.) в редакцията му към 2011 г., и Заповед № 489/ 14.03.2013 г. на Директора на РДГП-Русе.