Акт от 05.04.2022, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 54

Гр. Сливен, 05.04.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осми март две хиляди двадесет и втора година в състав:

Административен съдия: Иглика Жекова при участието на прокурора ……………………. и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 437 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба от Сдружение

„Ловно рибарско дружество гр. Т.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от п. И.Г.П. срещу Заповед № РД-10-106/03.12.2021 г. на Директора на ТП „Държавно горско стопанство Т.“, с която на основание чл. 65г от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча (ППЗЛОД) е постановена забрана за ползването на дивеча в ловностопански район гр. Т., определен в Заповед № РД46-1389/16.07.2001 г. на МЗГ, предоставен на ЛД „Т.“ с обща площ 7503.4 ха, включващ всички ловища в него и Заповед №

РД-10-291/06.12.2021 г. на същия административен орган, с която е допълнена Заповед № РД-10-106/03.12.2021 г., като е забранено ползването на дивеча за срок от 1 (една) година в ловностопански район гр. Т..

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. със Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и Правилника за прилагане на ЗЛОД (ППЗЛОД).

В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорените административни актове, както и несъответствие на същите с целта на закона. Ловна дружина Т. нямала самостоятелна правосубектност, а била член на „Ловно – рибарско дружество Т.“ – юридическо лице с нестопанска цел. Излагат се данни от фактическо естество. В оспорената заповед се сочели допуснати нарушения по чл. 37 ал. 1 т. 6 от ЗЛОД, без да е конкретизирано кои лица и с какви действия и/или бездействия не са изпълнили задължението си да опазват дивеча и да участват в неговата охрана. В тази връзка неясни оставали фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед. И в двете не било посочено пред кой орган и в какъв срок могат да бъдат обжалвани, както и по никакъв начин не било установено който и да е от членовете на ловната дружина, участвал в лова на 27.11.2021 г. да е отстрелял забранено за лов животно и/или пък да е съпричастен към извършеното, имащо за резултат определено количество месо да бъде подготвено и поставено в найлонов чувал, вследствие на извършено разфасоване. Найлоновата торба, в която било поставено месото била открита в близост до границата с друго съседно ловно стопанство, предоставено на концесионер „Балкан Хънтинг“ ООД. Списъчният състав на ловна дружина Т. съставлявал 286 ловци, а в проведения на 27.11.2021 г. ловен излет участвали 16 ловци. Никой от тях не извършил никакви действия, имащи за резултат допуснати нарушения на която и да е от хипотезите на чл. 37 от ЗЛОД. Безоснователно се засягали правата на всички членове на ловна дружина Т., включително и на тези, които не са участвали в проведения на 27.11.2021 г. групов лов. В този смисъл оспорените заповеди и наложената забрана за ползване на дивеча за срок от една година в ловностопански район Т. с обща площ 7 503.4 ха, включващ всички ловища в него противоречали на целта на закона. Твърди се още, че до настоящия момент по отношение на ЛД „Т.“ не били констатирани допуснати свързани с дейността й действия, още повече – такива, които да обосноват определения срок от 1 година, при нормиран минимален такъв в чл. 65г от ППЗЛОД от 3 месеца. Моли съда да отмени оспорените административни заповеди, с претенция за разноски.

В открито съдебно заседание оспорващото Сдружение „Ловно – рибарско дружество Т.“, редовно и своевременно призовано, се представлява от своя п. И.П. и надлежно упълномощен адв. П. Н. ***, които поддържат жалбата с молба за отмяна на атакуваните административни актове. Излагат подробни доводи в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на атакуваните заповеди. Представителят на сдружението – жалбоподател заявява, че стопанисваният от ЛРД Т. ловностопански район на север граничи с отдаден преди 10-11 години на концесия държавен ловен район, като в годините има постоянно напрежение между сдружението и концесионера. Членовете на сдружението често били упреквани, че навлизат в територията на концесионера, но до момента нямало регистрирано нито едно такова нарушение. Изтъква, че била намерена част от животно и е лишено от логика действие ако такова животно е отстреляно по време на лова от ловец от сдружението, той да вземе само половината. ЛРД Т. полагали сериозни грижи за дивеча, изпълнявали всички ловностопански мероприятия, предвидени по закон и за пръв път имали подобен казус. За миналата година разселили 300 фазана и 200 яребици, а към момента имали заявка за 35 диви заека. Упълномощеният процесуален представител адв. П. Н. заявява, че целта на закона в процесния случай би следвало да има за последица налагане на съответна санкция, поради допуснати нарушения, свързани с неопазване на дивеча от страна на ЛРД Т.. С тези заповеди, имайки предвид, че на така проведения лов са участвали една много малка част от общия състав на сдружението, който е от 280 човека, то незаконосъобразно, несправедливо и против целта на закона тази санкция по същество рефлектирала върху всеки от членовете с оглед постановената забрана за максималния срок от една година.

В открито съдебно заседание административният орган Директор на ТП „Държавно горско стопанство Т.“, редовно и своевременно призован, не се явява.

Представлява се от надлежно упълномощен адв. С. Р. от АК – Сливен, който оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява валидност и материална и процесуална законосъобразност на оспорената заповед. В хода на съдебното производство се доказало, че в процесното ловно стопанство не се опазва дивеча и е без значение дали този дивеч е отстрелян от някой от ЛРД Т. или от трето лице.

Въз основа на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 26.11.2021 г. било издадено Разрешително за групов лов за провеждане на ловен излет в ловностопански район Т., ловище „Б.“, местност „Л. т.“ за отстрел на дива свиня, с вписани в същото група от 16 ловци. Във връзка с получен сигнал на 27.11.2021 г. експерти от ЮИДП – С. извършили проверка на територията на ТП „ДГС – Т.“, при която установили двама ловци от ЛД „Т.“ – М.Г. и Г.М., движещи се със сглобено и извадено извън калъф ловно оръжие. При проверка на автомобила с рег. № РК 6089 ВТ, собственост на М. длъжностните лица открили в багажното отделение раница тип „мешка“, съдържаща одрано трупно месо, а на посоченото от Г. място били намерени останки от кожа, кръв и долната част от краката на сръндак. Така установеното било обективирано в Констативен протокол с № № 153731, 153732 и 153733/27.11.2021 г. Срещу Г.М.Д. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, в която деянието било описано от фактическа страна като ловуване и съхранение в багажното отделение на собствения автомобил на разпознаваеми части от намерен убит дивеч: одран труп на сръндак с редовно заверен билет за лов, но без писмено разрешително за лов за този вид дивеч. Актосъставителят квалифицирал така описаното като административно нарушение по чл. 23 ал. 1, във вр. с чл. 43 ал. 2 предл. осмо, във вр. с чл. 84 ал.

1, предл. второ от ЗЛОД. С Доклад, постъпил при директора на „ЮИДП“ ДП – С. с вх. № ОГ-03-58/29.11.2021 г. длъжностното лице, извършило гореописаната проверка уведомило адресата за установеното при проверката, както и че ловците Г.М. и М.Г. са задържани от органи на МВР за 24 часа и е образувано досъдебно производство № 202/2021 г. по описа на РУ – Т. за престъпление по чл. 237 ал. 1 от НК.

На 03.12.2021 г. Директорът на ТП „Държавно горско стопанство Т.“ издал Заповед № РД-10-106, с която на основание чл. 65г от ППЗЛОД разпоредил забрана за ползването на дивеча в ловностопански район гр. Т., определен със Заповед № РД46-1389/16.07.2001 г. на МЗГ, предоставен на ЛД „Т.“ с обща площ 7503.4 ха, включващ всички ловища в него.

Според изложените мотиви в акта, органът – издател приел, че са констатирани нарушения по чл. 37 ал. 1 т. 6 от ЗЛОД в частност неговото опазване и охрана от страна на ЛД „Т.“ към ловно сдружение гр. Т. на територията на ТП „ДГС Т.“.

Съгласно възприетото от органа, при извършена проверка от мобилните екипи към ЮИДП на 27.11.2021 г. е проверена ловна група с разрешително серия ЮИ № 000755, валидно за 27.11.2021 г. за групов лов на дива свиня за ловностопански район „Т.“, ловище „Б.“ в м. „Л. т.“, като при проверката в едно от превозните средства е открита раница тип „мешка“ с камуфлажен цвят, пълна с одрано трупно месо, различно от диво прасе, което по – късно е установено, че е от сръндак.

Заповедта била връчена на представител на Ловно – рибарско дружество „Т.“ на 03.12.2021 г.

Със Заповед № РД-10-291/06.12.2021 г. Директорът на ТП „ДГС Т.“ допълнил предходната си заповед, като забранил ползването на дивеча за срок от една година в ловностопански район гр. Т., определен в Заповед № РД46-1389/16.07.2001 г. на МЗГ, предоставен на ЛД „Т.“ с обща площ 7503.4 ха, включващ всички ловища в него.

Жалбата срещу двете заповеди, с която е сезиран настоящата съдебна инстанция, постъпила пред органа – издател на 13.12.2021 г.

От представените в хода на съдебното дирене писмени доказателства се установява, че членският състав на Ловна дружина „Т.“, член на „Ловно рибарско дружество – гр. Т.“ включва 286 ловци.

По делото са разпитани като свидетели С.П.Б., П.Н.П., М.Т.Г., М.С.Г. и Г.М.Д.

– у. в проведения на 27.11.2021 г. ловен излет. Свид.

Б., в качеството му на р. на лова на процесната дата заявява, че групата се е състояла от 16 ловци с разрешително за ловуване на дива свиня, около обяд от Г. и Д. разбрал, че по време на първата гонка са намерили торба с месо, която поради липса на мобилна връзка с р., решили да приберат в единия от автомобилите; Б. им р. след края на лова да предадат месото в Горско стопанство – Т.; след още една гонка прекратили лова и си тръгнали, а месото било намерено около 20 минути след започване на лова; имали интерес от опазване и стопанисване на дивеча и увеличаване на популацията, периодично хранели животните с фуражи, сол и други позволени средства. Според показанията на свид.

П., ловът на посочената дата не бил приключил, когато била извършена проверка, след която проверяващите заявили, че са намерили чанта с месо в автомобила на Г.Д.; по време на лова до идването на проверяващите не чул никакви изстрели, бил надалеч от Г. и Д.; бил л. от 23-24 години и досега нямало случай на нарушение. Свид. Г. заявява, че на

27.11.2021 г. у. в лов с р. Д. П., като по същото време и друга група ловувала в съседство – тази р. С.Б.; от другата група не чул изстрел, докато л.; в понеделник разбрал, че са открили някакво месо и спират лова и за тях; не знаел за нарушения на ловното дружество, бил л. от 2013 г. М.Г. свидетелства, че е л. от две години, през които е х. на л. 6-7 пъти; на процесната дата л. в м. „Б.“, като около

9.00 часа започнал лова, чул лай на кучета, слизащи от дерето, минала лисица, по която той с. безуспешно, след което кучетата се спуснали в дерето и започнали да лаят на място; той ги последвал и намерил черна на цвят торба с кръв по нея, извън която се намирали кожа и един крак; при отварянето на торбата установил вътре наличие на месо; изсвирил на Д. и двамата решили да сложат месото в една мешка и да докладват на р. на лова след приключване на гонката, което и сторили около обяд след приключване на втората гонка; Б. ги посъветвал след лова да предадат месото в Горско стопанство срещу приемо – предавателен протокол; след приключване на лова започнали да се събират и тогава пристигнали проверяващите, които и установили месото в автомобила на Д.. Според показанията на свид. Д., около 20 минути след началото на гонката се чул изстрел от посоката на Г., като след около половин час последният му изсвирил и Д. отишъл при него; разбрал, че Г. с. по лисица, след което го завел в дола и му показал чувал с месо; Д. предложил да качат месото в джипа, за да не го разкъсат кучетата или хищници и след това да го предадат, където е необходимо; след втората гонка се събрали за обяд и уведомили за намереното р. на лова Б., който ги посъветвал след края на лова да предадат месото в Горското стопанство; поставил торбата с месото на видно място в джипа, без да го укрива, а в края на лова пристигнали двама проверяващи, които след проверка на документите, проверили и автомобила и установили месото; нямали интерес да убиват дивеча, стопанисвали, хранели.

Разпечатката съдържа 31 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6f3fce9-d792-4ba4-8251-34aa9375e0c9