Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262179 от 30.06.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 6451/2020
Вид
Решение № 262179
Подписан
30.06.2022
В сила
19.09.2023
Състав
РАДОСТ КРАСИМИРОВА БОШНАКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 30.06.2022 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА при секретаря Михаела

Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6451 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът

Я.Г.М. (освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от внасяне на държавна такса по производството с определение от 23.01.2018 г. на л. 88 от делото на СРС) излага в исковата молба с вх. № 2026210 от 16.10.2017 г. и уточняващите я молби следните обстоятелства за обосноваване на исковата си претенция: съществуването на неудовлетворени вземания от ответника Б. ЕООД за сумата 12712.90 лева – главница, сумата 385.73 лева – мораторна лихва за периода 16.11.2011 г. – 01.03.2012 г., и за законната лихва върху главницата от 01.03.2012 г. до окончателното й изплащане, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по гр. дело № 41889/2012 г. на СРС, по която ответникът Б. ЕООД е възразил на 11.04.2012 г., и установени с влязло в сила решение по предявените по реда и условията на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.

415 от ГПК искове; увреждането му като кредитор за вземанията за посочените суми, представляващи платена цена по преустановил действието си предварителен договор, с договор за покупко-продажба по нотариален акт от 17.10.2012 г. относно магазин № 4, сключен между Б. ЕООД и Б. ЕООД (предишно наименование О.И. ЕООД), представлявани от управителя им И.Т.и което представителство обуславяло наличието на свързаност между дружеството, респ. знание на приобретателя по договора за увреждането му като кредитор за платената сума по разваления въз основа на нотариална покана от 10 октомври 2011 г. предварителен договор, а и поради прехвърлянето на имота по договора на трето лице без поемане на задължение за прехвърлянето му; прехвърляне на всички притежавани от Б. ЕООД недвижими имоти на О.И. ЕООД и от О.И.

ЕООД на трети добросъвестни лица, без недвижимия имот, представляващ магазин № 4 с идентификатор ***, относителната недействителност на чието прехвърляне се претендира с исковата молба. Иска обявяване за относително недействителен на договор за покупко-продажба на недвижими имоти по нотариален акт № 122 от 17.10.2012 г., том I, рег. – 3608, дело № 109/17.10.2012 г. на нотариус В.К., с район на действие СРС, и вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 45591 от 17.10.2012 г., акт № 9, том 107, дело № 22105 от 17.10.2012 г., В ЧАСТТА МУ по буква „В“ относно самостоятелен обект в сграда Студентско общежитие Каза Гранде 1, застроена в УПИ І-1702 от кв. 47 по плана на гр.

София, местност Студентски град, с графично изчислена площ по скица 876 кв.м., представляващ магазин 4, находящ се на кота ± 0.00 метра, с площ от 59 кв.м., заедно с прилежащите му 1.581 % идеални част от общите части на сградата и със съответните идеални части от правото на строеж върху описания поземлен имот, в който е изградена сградата, с имотна партида номер 33998. Претендира разноски.

Ответникът

Б. ЕООД – в ликвидация в законоустановения срок не е подал отговор на исковата молба, но в първото заседание по делото чрез ликвидатора Л.Е.А. е признал иска.

Няма искане за разноски.

Ответникът

Б. ЕООД (предишно наименование О.И. ЕООД) в законоустановения срок е оспорил иска, възразявайки че същият е недопустим поради липсата на правен интерес, а по същество неоснователен поради принадлежността на правото на собственост върху имота въз основа на договор за покупко-продажба на право на строеж по нотариален акт № 89 от 2009 г. на трето на производството лице - И.Т., призната с влязло в сила решение от 14.11.2014 г. по гр. дело № 27984/2013 г. на СРС. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

По делото се установява, че на 25.02.2008 г. между ищеца Я.М. и ответника Б. ЕООД - в ликвидация е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти и договор за изработка в строителството, въз основа на който дружеството се е задължило да изгради и продаде на купувача – ищеца Я.М., апартамент № 628 от монолитна сграда Каса (Каза) Гранде 2 в УПИ II-1506 от кв. 47 по плана на гр. София, местност Студентски град, срещу заплащането на цена от 65180 евро, от която 13000 евро при подписване на договора, 13000 евро на следващия работен ден след подписването му и 39180 евро до 3 месеца от предоставяне на акт обр.

14.

Поради неизпълнение на задълженията от ответника Б. ЕООД – в ликвидация по посочения предварителен договор ищецът Я.М. е пристъпил към неговото разваляне и връщане на платената от него част от 26000 евро от уговорената продажна цена по договора, видно от нотариална покана от 10 октомври 2011 г. и протокол към нея от 16.11.2011 г. на нотариус Е.Щ.с район на действие РС – Ямбол, и образуваното заповедно производство по гр. дело № 10846/2012 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав. По последното въз основа на подадено от ищеца Я.М. заявление е издадена заповед за изпълнение за сумата 6500 евро, представляваща част от заплатената сума в общ размер от 26000 евро по предварителния договор, заедно със законната лихва от 01.03.2012 г. до окончателното й изплащане, по която длъжникът –ответникът Б. ЕООД (в ликвидация) е възразил на 11.04.2012 г. Поради подаденото срещу заповедта за изпълнение възражение е било образувано исково производство по гр. дело № 41889/2012 г. на СРС по предявен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, приключило след инстанционния контрол с влязло в сила решение № 171 от 29.11.2017 г. по гр. дело № 1810/2017 г. на ВКС, III ГО, с което е признато съществуването на вземането на ищеца Я.М. за сумата от 6500 евро, заедно със законната лихва от 01.03.2012 г., и за сумата 2324.23 лева – разноски по производството, за които е издаден и изпълнителен лист от 11.01.2018 г.

На

17.10.2012 г. с договор за покупко-продажба на недвижими имоти по нотариален акт № 122, том I, рег. № 3608, дело № 109 от 17.10.2012 г. на нотариус В.К. с район на действие РС – София, и в СВп с вх. рег. № 45591 от 17.10.2012 г., акт № 9, том (CVII) 107, дело № 22105, партидна книга том 33998, ответникът Б.

ЕООД, представлявано от И.И.Т., е прехвърлил на ответника О.И. ЕООД (понастоящем Б. ЕООД), представлявано също от И.И.Т., собствени на дружеството обекти, находящи се в построената в степен на завършеност Груб строеж в урегулиран поземлен имот № І-1702 от кв. 47 по плана на гр. София, местността Студентски град, жилищна сграда, представляваща Студентско общежитие Каза Гранде I, сред които по точка „В“ е и самостоятелен обект, представляващ МАГАЗИН № 4, находящ се на кота ±0.00 метра, състоящ се от търговска площ, склад и баня с тоалетна, с площ от 59.00 кв.м., при съседи: магазин № 3, магазин № 5 и от две страни улица, заедно с прилежащите му 1.581 % идеални части от общите части на сградата, които изчислени в квадратни метра се равняват на 10.44 кв.м., и със съответните идеални части от правото на строеж върху описания по-горе урегулиран поземлен имот, в който е изградена в степен на завършеност „Груб строеж“ сградата. Прехвърлянето е станало срещу обща продажна цена от 300250 лева с включен ДДС, прихваната със задължение на продавача към купувача по договор за извършване на СМР от 04.06.2012 г. и протокол обр. 19 от 15.10.2012 г.

Установява се също по делото, че ответникът Б. ЕООД с договор за покупко-продажба на недвижими имоти по нотариален акт № 5 от 01.02.2013 г. е прехвърлил на О.И.

ЕООД и други обекти, находящи се в построената в степен на завършеност Груб строеж в урегулиран поземлен имот № І-1702 от кв. 47 по плана на гр. София, местността Студентски град, жилищна сграда, представляваща Студентско общежитие Каза Гранде II, сред които е бил и обектът – предмет на горепосочения предварителен договор, и представляващ АПАРТАМЕНТ 628. Последният, видно от представения нотариален акт № 192 от 08.11.2013 г., е бил прехвърлен от купувача и нов приобретател - ответникът О.И. ЕООД (понастоящем

Б. ЕООД), на трето лице Х.И. въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот.

По делото се установява и образувало се производство по гр. дело № 2559/2013 г. на СГС, ГО, I-11 състав, по предявени от ищеца Я.М. против Б. ЕООД (в ликвидация) искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и за сумата 19500 евро, представляваща останалата част от заплатената сума в общ размер от 26000 евро по предварителния договор, и за сумата 4990.70 лева – законна лихва върху сумата от 19500 евро за периода от 16.11.2011 г. до 21.02.2013 г. Тези вземания на ищеца Я.М. са обосновали и предявяване на претенция по искова молба с вх. № 2026211 от 16.10.2017 г., по която е постановено решение № 260199 от 21.10.2020 г. по т. дело № 44/2019 г. на СГС, ТО, VI-1 състав, с което по отношение на Я.М. е обявен за недействителен сключеният между Б. ЕООД – в ликвидация и О.И. ЕООД договор за покупка продажба на недвижими имоти по отношение на магазин № 4.

Представено е по делото и влязло в сила на 03.06.2014 г. решение от 19.05.2014 г., постановено при признание на иска по чл. 237 от ГПК в публично съдебно заседание по гр. дело № 27984/2013 г. на СРС, ГО, 118-ти състав, и поправено с решение от 14.11.2014 г., с което по предявен от И.И.Т. против Б. ЕООД и О.И. ЕООД иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е признато, че И.И.Т. е собственик по силата на договор за покупко-продажба на право на строеж, сключен с нотариален акт № 89, том І, рег. № 3313, дело № 59/2009 г. на следния недвижим имот, а именно: МАГАЗИН № 4, находящ се на партерния етаж на жилищна сграда, на кота ±0.00 метра, състоящ се от търговска площ, склад и баня с тоалетна, с площ от 59.00 кв.м., при съседи: магазин № 3, магазин № 5 и от две страни улица, заедно с прилежащите му 1.581 % идеални части на сградата, изградена в УПИ І-1702 от кв. 47 по плана на гр. София, местността на „Студентски град“, които изчислени в квадратни метра се равняват на 10.44 кв.м.

Видно от представените справки от АВп (л. 124 и др.), решението е постановено въз основа на вписана на 13.03.2014 г. искова молба, но липсват данни в тях за вписване на посочения в решението нотариален акт и на решението на СРС.

Други доказателства не са ангажирани от страните в предвидените срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Така предявеният Павлов иск е допустим, а възражението на ответника Б. ЕООД (предишно наименование О.И. ЕООД) в обратния смисъл - неоснователно. Правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника с иск по чл. 135 от ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Вземането може да не е изискуемо или ликвидно и не е необходимо предварително да бъде установено с влязло в сила решение, тъй като предмет на иска по чл. 135 от ЗЗД не е вземането на кредитора, но наличието му, дори и изведено само от обстоятелствата, които обосновават съществуването му за кредитора и за правото му да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда, представлява материалноправна предпоставка за уважаването на Павловия иск. Затова успешното провеждане на Павловия иск дава възможност на кредитора - ищец на действителното парично вземане, да насочи изпълнението върху прехвърленото имущество, въпреки че то е преминало в патримониума на трето лице (приобретател), именно за удовлетворяване на паричното му вземане, което е обусловило неговата материалноправна легитимация и респективно уважаването на Павловия иск. В тази насока са и задължителните разяснения по т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, обосновали разрешението за наличието на връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. В случая вземането за сумата, с която ищецът Я.М. е обосновал материалноправната си легитимация на кредитор с подлежащо на принудително удовлетворяване вземане, е различна от вземането за сумата, заявена в производството по т. дело № 44/2019 г. на СГС, поради което и не е налице тъждество между предмета, страните и вида на търсената с иска по двете дела съдебна защита. Приемането на противното би означавало да се приеме, че ищецът може да насочи изпълнението върху прехвърленото имущество за всяко свое вземане, а не само за вземането, което го е легитимирал като кредитор и е обосновало като материалноправна предпоставка уважаването на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД. Производството по т. дело № 44/2019 г. е и по-късно заведеното дело, което също обосновава неоснователност на наведеното от ответника Б. ЕООД възражение.