Решение № 1418 от 14.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1418 гр. София, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100515034 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 03.09.2021 г. по гр.д. № 58226/19 г., СРС, І ГО, 26 с-в е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, че В.А. Л., ЕГН ********** дължи на „М.Б." ЕАД ЕИК ******* сумата от 15 000 лв., представляваща непогасена главница по Договор за банков кредит от 03.06.2008 г., сключени с "Ю.Б." АД, както и сумата от 1148,94 договорна възнаградителна лихва за периода 21.07.2008 г. - 25.03.2016, лихва за забава в размер на 2072,34 лева за периода 25.03.2016 г. - 03.08.2017 г. и 7,92 лева такси по кредита, ведно със законната лихва върху главницата от 08.04.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за възнаградителна лихва до пълния предявен размер от 3913,12 лева. Осъдил е В.А. Л., ЕГН ********** да заплати на „М.Б." ЕАД ЕИК ******* сумата от 1698,09 лв. разноски в настоящото производство и направени разноски в заповедното производство по гр д. 20018/2019 г. 26 състав, СРС.

Осъдил е В.А. Л., ЕГН ********** да заплати на Софийски районен съд сумата от 300 лв. разноски за изготвяне на съдебно-графическа експертиза.

С определение от 11.11.2021 г. по гр.д. № 58226/2019 г., СРС, І ГО, 26 св е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските.

1

Решението в частта, в която съдът е признал за установено на основание чл.

422 ГПК, че В.А. Л., ЕГН ********** дължи на „М.Б." ЕАД ЕИК ******* сумата от 15 000 лв., представляваща непогасена главница по Договор за банков кредит от 03.06.2008 г., сключени с "Ю.Б." АД, както и сумата от 1148,94 договорна възнаградителна лихва за периода 21.07.2008 г. - 25.03.2016, лихва за забава в размер на 2072,34 лева за периода 25.03.2016 г. - 03.08.2017 г. и 7,92 лева такси по кредита, ведно със законната лихва върху главницата от 08.04.2019 г. до окончателното плащане, в частта, в която е осъдил В.А. Л., ЕГН ********** да заплати на „М.Б." ЕАД ЕИК ******* сумата от 1698,09 лв. разноски в настоящото производство и направени разноски в заповедното производство по гр д. 20018/2019 г. 26 състав, СРС, както и е о съдил В.А. Л., ЕГН ********** да заплати на Софийски районен съд сумата от 300 лв. разноски за изготвяне на съдебно-графическа експертиза е обжалвано с въззивна жалба от ответника В.А. Л., ЕГН **********, чрез назначения особен представител адвокат Л.Н. Д. от САК, с адрес за извършване на дейността гр.София, бул. „******* с мотиви, изложени в жалбата.

Развитите подробни доводи следва да бъдат групирани, а именно: неправилно призоваване на ответницата за заповедното и исковото производство и за уведомлението за цесията, като същата е била известна в обществото с фамилията М., но не е била призовавана по този начин. Във връзка с извършената цесия се твърди, че особеният представител не е процесуално легитимно лице, на което да бъде съобщавана цесията. По отношение договорът за револвиращ кредит се сочи, че са налице пороци, обуславящи нищожността на цялото съглашение във връзка с чл.58, ал.1, т.1 и т.2 ЗКИ, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че цялото съглашение не е нищожно, то моли да се приеме, че в процесния договор се съдържат нищожни клаузи, а именно чл.4, ал.1 и ал.3, чл.5, чл..6, ал.1 и ал.2, чл.7 и чл.21 от договора, като се моли да бъдат прогласени за нищожни поради накърняване на добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД, тъй като предвидената с тях възможност за едностранно увеличаване на лихвата по кредита над първоначално договорения лихвен процент, без посочване в договора на методиката и промяната и тежестта на отделните компоненти, формиращи БЛПМФ, както и таксите и комисионните по банковия продукт би могла да доведе до извод за неравностойност на насрещните престации и значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Развити са подробни доводи в тази насока.

2

Моли съда да прогласи, че сумата 3 913,12 лв., представляваща възнаградителна лихва и наказателна лихва по чл.4 и чл.5 от Договора за кредит за периода от 21.07.2008 г. до 25.03.2016 г., сумата от 2 072,34 лв., представляваща начислена законна лихва за периода от 25.03.2016 г. до 03.08.2017 г. и сумата от 228,60 лв./ такава в договора не съществува/ не се дължат като изчислени на нищожно основание. Същите не се дължат поради изтекла погасителна давност и нищожност на клаузите и предвидената възможност от страна на банката за едностранно увеличение на лихвите без ясна методика в договора на отделните компоненти за покачване на лихвите, както и таксите и комисионните по банковия продукт.

Направено е възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за всички вземания по договора, на основание разпоредбата на чл.6, ал.3 от договора, с която се уговаря събиране на таксите по чл.6, че при липса на недостатъчност на суми по посочените в чл.6 сметки, банката има право служебно да начисли заемната сметка със съответната сума над лимита, която представлява неразрешен овърдрафт, който става незабавно изискуем.

Сочи се, че в решението неправилно са приложени разпоредбите за давност, предвид, че цялата договорна възнаградителна лихва, претендирана от 21.08.2008 г. до 25.03.2016 г. е погасена по давност. Направено е и възражение относно размерът на възнаградителната лихва по договора за кредит, който не следва да надвишава трикратния размер на законна лихва.

Моли съда да се произнесе и по отношение на разноските за първата и втората инстанции съобразно отхвърлената и уважена част от иска.

Въззиваемата страна „М.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.*******, представлявано от изпълнителния директор Б.А., чрез пълномощника по делото юрисконсулт С.Д. оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за въззивната инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и депозит за особен представител в размер на 579,90 лв.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

3

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание 422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ от „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу В.А. Л., ЕГН **********.

Ищецът „М.Б.“ ЕАД твърди, че между "Ю.Б." АД и ответника ЕТ „В.Л.В.“/в последствие заличен/ е сключен Договор за банков кредит от 03.06.2008 г., с който на ответника е предоставена сумата от 15 000 лв. С договор за прехвърляне на вземания/цесия/ ищецът придобил вземането срещу ответника, поради което твърди наличие на правен интерес за предявяване на настоящия иск. Същият твърди, че е уведомил ответника за прехвърленото вземане с писмо, изпратено на адреса на длъжника. Към момента задължението на ответника е: 15 007,92 лв. главница, договорна лихва в размер на 3913,12 лв. за периода от 21.07.2008 г. до 25.03.2016 г., мораторна лихва в размер на 2072,34 лева за периода 25.03.2016 г. - 03.08.2017 г. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 410 ГПК, по което заявление е образувано ч.гр.д.

20018/2019 г. и е издадена заповед за изпълнение като за нея ответникът е уведомен и в законноустановения срок подал възражение срещу нея. Предвид това, ищецът в срока по чл. 422 ГПК е предявил своя иск, чрез който отправя искане към съда да бъде поставеното решение, с което спрямо ответника да бъде прието за установено вземането на ищеца.

Ответникът В.А. Л., чрез назначения си по делото особен представител адвокат Л.Н. Д. от САК в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете с твърдения, аналогични в подадената въззивна жалба.

По делото е приет Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ ВL17838 от 03.06.2008 г., сключен между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД/ сега "Ю.Б." АД и В.А. Л., с който кредиторът е предоставила на 4 ответника сумата от 15 000 лв. кредитна линия /овърдрафт/ за срок от 120 месеца. С Договор за цесия от 21.06.2017 г. „М.Б." ЕАД е придобило вземането по договора за кредит. Цедентът е упълномощил „М.Б." ЕАД да уведоми кредитополучателя за направената цесия. Кредитополучателят е уведомен за направената цесия със съобщение от ЧСИ по реда на чл. 47 ГПК, а също така и с получаване на исковата молба и доказателствата към нея, съдържащи договора за цесия и пълномощното кредитополучателя се е уведомил на направеното прехвърляне на вземането. Било е прието заключение на ССЕ, от което се установява, че неплатеният остатък по кредита е главница в размер на 15 000 лв., договорна лихва в размер на 3684,52 лв. за периода 21.08.2008 г.-25.03.2016 г., лихва за забава в размер на 2072,34 лв. за периода 25.03.2016 г.-03.08.2017 г. и 7,92 лв. такси по кредита.

Вещото лице е посочило, че сумата по процесния договор е усвоена чрез отпускане на кредитен лимит по банкова сметка на ЕТ на ответника, посочена в процесния договор за кредит, като от сметка са изпълнени множество операции, с които сумата е усвоена-теглена на каса на 04.06.2008 г. за 14 000 лв., комисионна за отпускане на кредит 200 лв., други такси, второ теглене на каса за 600 лв. на 11.06.2008 г. и т.н. вещото лице е посочило, че договорната лихва е изчислена при прилагането на лихвен процент както следва базов лихвен процент малки фирми/ БЛПМФ/ увеличен с надбавка 2, 75%, което към датата на сключване на договора е било 13,85 %, действащ до 20.08.2008 г. От 21.08.2008 г. до 20.10.2008г. приложимият лихвен процент е увеличен с 0,5 % и главницата е олихвена с 14,39 %, за периода 21.10.2008 г.-20.11.2008 г. с 15,35 %, за периода след 21.11.2008 г. приложеният договорен лихвен процент е 16,85 %. Вещото лице изрично е посочило, че не са му били представени документи за движението на БЛПМФ и основанието за промяната му, като в чл.4, ал.3 от процесния договор е регламентирана промяната му и влизането в сила. Вещото лице е посочило също, че се претендират начислени и неплатени такси по кредита, различни от таксите за обслужване на сметка, които са били начислявани докато е имало лимит по кредита, като тези допълнителни такси са в общ размер от 7,92 лв. за периода 30.09.2008 г.-31.12.2009 г.

От правна страна:

Настоящата инстанция намира, че законосъобразно ответникът е призован по реда на чл.47 ГПК, залепено е уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, 5 извършена е справка за връчване по месторабота, но не е осъществено връчване на книжата и е бил назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, като по този начин интересите на ответника са били защитени.

Относно извършената цесия, въззивната инстанция намира, че ответницата е уведомена за прехвърленото вземане не с писмото, изпратено на адреса на длъжника, а с получаването на адресираното до него уведомление от назначения му особен представител като приложение към исковата молба по настоящото дело по предвидения за това процесуален ред, като за това има установена трайна съдебна практика. С връчване на уведомлението на назначения особен представител цесията е породила действие в отношенията между ищеца-нов кредитор/“М.Б.“ ЕАД и ответника-длъжник В.А. Л., съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, т.е. легитимиран кредитор за вземането срещу В.А. Л., произтичащо от сключения с „Ю.И Е.Д.Б.“ АД/ сега "Ю.Б." АД/ Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ ВL17838 от 03.06.2008 г., е ищецът/цесионер “М.Б.“ ЕАД.