Определение № 150 от 19.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. София, 19.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500003 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, депозирана от М. И. П., ЕГН ********** срещу определение № 22761 от 14.11.2025 г., на СГС, ГО I -13 състав , с което се спира производството по гр.д. № 11832/2024 г. , на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до влизане в сила на окончателен съдебен акт по гр. дело № 10062/2024 г. по описа на СГС, ГО I-22 състав.

Частна жалбоподателка навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че процесният спор касае вземания, произтичащи от договор за наем, а не вещните права върху отдадения под наем недвижим имот, поради което счита, че висящият спор по чл. 21 СК между двамата наследници, по който е образувано гр. дело № 10062/2024 г. по описа на СГС, ГО, I-22 състав, не се явява преюдициален по смисъла на чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК. Излага подробно становище в подкрепа на изложеното и моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Ответникът по частната жалба ЗК „Лев Инс“ АД София , ЕИК 121130788 изразява становище за неоснователност на същата. Поддържа, че решението по иска с правно основание чл. 21 СК има пряко отношение към квотите в съсобствеността на отдадения под наем съсобствен имот, съответно ще определи каква част от евентуално дължимата наемна цена се дължи на всеки от наследниците, поради което същият се явява преюдициален за настоящото дело. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба от М. И. П. срещу ЗК“Лев Инс“ АД София за заплащане на сума в размер на , представляваща припадаща се на ищцата част от незаплатена наема цена по договор за наем от 01.07.2103 г., сключен между нейният наследодател – наемодател и ответното дружество - наемател.

В исковата молба ищцата е навела твърдение, че приживе наследодателят й А. П. е сключил с ответното дружество договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № *, с който, считано от 01.07.2013 г. е предоставил възмездно ползването на 1 същия на наемателя за срок от 5 години. След изтичането на срока договорът, по силата на постигнатите между страните договорки, се е продължавал автоматично за по пет години.

Въпреки поетите договорни задължения, наемателят преустановил плащанията на договорената наемна цена, като последно заплатил такава за месец юли 2023 г. Сочи, че нейният наследодател е починал на 16.08.2023 г., като е оставил за наследници нея – в качеството на съпруга, и дъщеря си Д. П.. Доколкото твърди, че отдаденият под наем имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, поддържа, че след смъртта на съпруга нейна изключителна собственост са ¾ идеални части от имота, а на дъщерята се пада дял от ¼ идеална част. С оглед на така поддържаното разпределение на дяловете в съсобствеността на отдадения под наем имот, претендира наемателят да заплати ¾ от дължимата наемна цена по договора за наем за периода от месец август 2023 г. до месец август 2024 г. Поддържа, че поради неизпълнение на договорното задължение за заплащане на наемна цена за повече от два месеца, на 31.08.2024 г. е изпратила покана до наемателя за прекратяване на договора, но последният е продължил да ползва имота, поради което претендира заплащането и на ¾ от наемната цена за периода от 31.08.2024 г. до датата на подаване на исковата молба, на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД.

С отговора на исковата молба ответникът ЗК“лев Инс“ АД е оспорил основателността на предявените претенции. Заявил е, че процесният договор за наем се е подновил автоматично само веднъж, съобразно договореното в него, и съответно е прекратил действието си поради изтичане на срока на 01.07.2023 г. След този момент, както и след смъртта на наемодателя А. П., неговата дъщеря Д. П. му е предоставила ползването на имота безвъзмездно, на основание договор за послужване, поради което счита, че не дължи претендираните суми за наемна цена. Посочил е също, че към момента на подаване на исковата молба е налице висящ съдебен спор по чл. 21 СК между ищцата и дъщерята на починалия наследодател, който е релевантен за определяне на квотите в съсобствеността на отдадения под наем недвижим имот, а от там и за решаване на въпроса каква част от евентуално дължимата наемна цена се дължи на всеки от наследниците. С оглед на изложеното е направил искане за спиране на производството по делото до приключване на посочения спор, предмет на гр. д. № 10062/2024 г. по описа на СГС, ГО, I-22 състав, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

За да постанови обжалваното определение , първоинстанционният съд е приел, че решението по иска по чл. 21 СК ще определи квотите, при които наследниците на А. П. придобиват право на собственост върху отдадения под наем имот, което има значение за решаването на въпроса в какъв размер следва да бъдат плащанията по договора за наем в полза на ищцата при евентуално уважаване на исковете по чл. 79 вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл.

236, ал. 2 ЗЗД.

Така постановеното определение се явява незаконосъобразно. Предмет на предявения иск са облигационни вземания за незаплатена наемна цена , произтичащи от договор за наем на недвижим имот, с твърдения, че след смъртта на наемодателя - физическо лице същият е продължил да обвързва валидно страните , съобразно правилото на чл. 237 ал.2 от ЗЗД и че тъй като собствеността върху имота е преминала върху наследниците на наемодателя, същите са придобили и качеството на наемодатели по договора за наем.

Горните твърдения не променят правната природа на сключването на договор за наем на действие по управление на недвижимия имот. По тази причина и исковата претенция за събирането на дължим наем /граждански плод от вещта/ може да бъде предявена от всеки едни от съсобствениците – наемодатели, независимо от неговата квота от съсобствения имот, и то за целия незаплатен наем, а не само за припадащата се на съсобственика част от същия. По тази причина размера на притежаваните от съсобствениците идеални части от отдадения под наем недвижим имот / предвид обстоятелството дали същият е представлявал съпружеска имуществена общност или не / е напълно ирелевантен за спора, тъй като постановеното решение ще обвърже всички страни по договора за наем, а реалното разпределение на дължимия наем между наемодателите - съсобственици е въпрос на техните вътрешни отношения и не са отразява по никакъв начин върху дължимостта на наема.

2

С оглед на изложеното решението по гр.дело № 10062/2024 г. по описа на СГС, ГО, I-22 състав, с предмет иск по чл. 21 СК, не се явява преюдициално за разрешаването на настоящия правен спор. Предвид установената липса на предпоставките за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия .

Водим от гореизложеното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 22761 от 14.11.2025 г., на СГС, ГО I -13 състав , с което се спира производството по гр.д. № 11832/2024 г. , на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до влизане в сила на окончателен съдебен акт по гр. дело № 10062/2024 г. по описа на СГС, ГО I-22 състав.

ВРЪЩА делото СГС, ГО I - 13 състав за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3