Разпореждане № 27043 от 27.03.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 27043 гр. София, 27.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Частно гражданско дело № 20221110103745 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на (фирма) за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу С. М. Я..

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна лихва и лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за сумата в размер на 42.28 лв. – „бързо разглеждане“ и сумата в размер на 62.92 лв. – „динамично плащане“.

Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит и общи условия към него, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.

Процесният договор за кредит е сключен на 12.03.2019 г., като породените от него отношения се регулират от специалните правила на ЗПК.

Уговорката в договора, с която е уговорено заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за кредит, преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Предвидената клауза за бързо разглеждане в процесния договор е 1 неравноправна, тъй като противоречи на чл. 10а и чл. 33 ЗПК.

Същото важи е за предвидената такса „динамично плащане“. Съществува обоснована вероятност, че тази клауза е неравноправна, тъй като противоречи на чл. 10а и чл. 33 ЗПК.

Клаузата се явява неравноправна и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплаща разходите на кредитора за възнаграждение на неговите служители или изпълнители, независимо дали и доколко същият се е възползвал от услугата „динамично плащане“.

Не се установява кредитора да е извършил конкретни и специфични дейности относими към посочените „услуги“ – за бързо разглеждане на документи /няма база, с която да се сравни какъв е обичайния период за разглеждане на едно искане за кредит, във връзка с предоставяните от кредитора финансови услуги – заеми от разстояние, нито пък на каква база е определена таксата „Динамично плащане“ и дали реално е била предоставяна уговорената срещу нея насрещна услуга от кредитодателя и в какъв обем/ .

Разпоредбата на чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3). Следователно законът не допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и за управлението му. От друга страна, когато е налице явно нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Съдът намира, че уговарянето на дължимост на сума в размер 253.68 лева за „Бързо разглеждане“ и в размер на 377.52 лева за „Динамично плащане“ при отпуснат кредит 1200 лева, води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Възнагражденията се явяват нееквивалетни на насрещната престация на заемодателя, поради което посочените клаузи за уговаряне на възнаграждение за допълнителни услуги драстично нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на заемодателя.

С оглед горното съдът намира, че е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК за отхвърляне на подаденото заявление в частта, с която се претендира такса „бързо разглеждане“ и такса „динамично плащане“.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № от 13.12.2021 г. на (фирма), за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. М. Я., в частта относно претенциите за издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 42.28 лв. – „бързо разглеждане“ и сумата в размер на 62.92 лв. – „динамично плащане“ по договор за кредит от 12.03.2019 г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2