Решение № 1119 от 30.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1119 гр. Пловдив, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330201425 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-000191 от 27.01.2025г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна полиция - Пловдив, с което на Т. К. М., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 14.02.2025г., а жалбата е подадена на 18.02.2025г.), от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за неговото потвърждение по следните съображения:

Наказателно постановление № 25-1030-000191 от 27.01.2025г. е издадено за това, че на 11.01.2025г. в 00,45ч. в гр. Пловдив, на бул.

Освобождение до номер 5, като водач на лек автомобил Хюндай Айоник с рег.

№ ****, Т. К. М., ЕГН **********, извършил маневра обратен завой, в посока бул. Санкт Петербург, като не е поставил обезопасителен колан по време на движение. Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН Серия GA № 3358981, издаден от св. С. Т..

В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел актосъставителят Т., който посочва, че е съставил акта лично. Сочи, че подписът като актосъставител е негов, като описаното от него отговаря на констатираното. Свидетелят посочва, че много ясно си е спомнял случая, като изрично сочи, че с колегата му са били в непосредствена близост до автомобила при извършването на маневрата му, като ясно забелязали, че водачът е без поставен обезопасителен колан. Установили и че автомобилът, който бил таксиметров, в този момент не превозвал пътници. Свидетелят изрично посочва, че времето е било тъмно, но на булеварда има много хубаво осветление, като за възприятията му е спомогнала и маневрата на водача, след която е имал пряка видимост в близост. В хода на производството е разпитан и свидетелят по акта, св. Д., който сочи, че подписът на свидетел е неговият, като си спомня случая. Описва липсата на колан на водача по време на движение, както и поставянето му впоследствие от него.

Посочената в АУАН и в НП фактическа обстановка настоящият състав намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в действителността.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН от фактическа страна не само не са 2 опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на св. Т. актосъставител и св. Д., които съдът намира за достоверни, логични, убедителни, последователни и взаимноподкрепящи се. Същите са дадени от незаинтересовани лица, като не се споделя възражението на защитника на жалбоподателя за заинтересованост с оглед необходимостта от съставяне на определен брой актове на денонощие от полицейските служители, доколкото от една страна същото не намира нормативна подкрепа, а от друга самите служители заявяват, че са съставили санкционен акт и за друго нарушение, извършено от жалбоподателя – маневрата обратен завой на забранено място, и което не е предмет на настоящото производство, но сочи, че издаването на процесните АУАН и НП не е било самоцел за служителите. В техен противовес стоят дадените от страна на жалбоподателя обяснения, но същите се явяват изразяващи неговата защитна позиция и изцяло изолирани от останалия събран доказателствен материал, поради което и съдът намира, че в случая презумптивната доказателствена сила на АУАН в хода на производството не беше опровергана.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.., се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 11.01.2025г., за нарушение, извършено на същата дата, а НП - на 27.01.2025г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.

Административнонаказващият орган правилно е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Съставът на 3 това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие, обективният състав на нарушението е осъществен. В случая не са изложени твърдения и ангажирани доказателства за наличие на някои от изключващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал.2 ЗДвП, поради което следва да се счете, че жалбоподателят е допуснал визираното нарушение, като видно от разпитите полицейските служители, макар водачът да е управлявал таксиметров автомобил, същият в този момент не е превозвал пътници, за да е налице изключващото основание на чл. 137а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Приложена е коректната санкционна норма на чл. 183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП за нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Предвидената санкция е в абсолютно определен размер, който изцяло кореспондира на определения от административно наказващия орган – глоба в размер от по 50 лева и която не подлежи на коригиране от съда.

При така изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Разноски не са били претендирани от въззиваемата страна, нито са представени доказателства за извършване на такива, поради което и разноски не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1030-000191 от 27.01.2025г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна полиция - Пловдив, с което на Т. К. М., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4