Определение № 370 от 24.02.2026, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 370 гр. Велико Търново, 24.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20264110100472 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „***“ЕООД срещу „***“ЕООД.

След като се запозна с изложеното в исковата молба и направеното искане за осъждане на ответника да заплати сумата 22 484,80 евро, чиято левова равностойност е 43 976,40лв. , съдът констатира, че цената на предявения иск е над 25 000лв. , които в евро са 12 782,30 евро.

В съдебната практика е прието, че когато вземанията произтичат от едно правоотношение, респ. от трайноустановени търговски взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото изпълнение (чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури) представлява един иск (в този смисъл Определение № 114 от 04.03.2014 г. по търг. д. № 2401/2013 г., II ТО, ВКС, Определение № 744 от 09.08.2012 г. по ч.т.д. № 511/2012 г., ТК, ІІ ТО, ВКС и др.).

В разглеждания случай предявеният иск е за задължение за заплащане на възнаграждение за извършени от ищеца превози, за които са издадени описаните в исковата молба фактури. От наведените в исковата молба твърдения следва, че страните са се намирали в трайни търговски отношения по извършване на превоз по възлагане на ответника. Ето защо, доколкото вземането произтича от трайни търговки отношения с предмет извършване на превоз, във връзка с които се търси изпълнение, вземанията по отделните фактури, издавани в хода на изпълнението, не съставляват самостоятелни искови претенции, а представляват един иск. В тази връзка следва да се отбележи, че самият ищец е изложил твърдения, че страните по делото са в трайни търговски отношения, формулирал е искане за присъждане на една обща сума, като заявките са тридесет на брой, но в сравнително кратък период, не излага самостоятелни основания и няма претенции за присъждане на всяка от сумите по тридесетте заявки. Исковата молба и начинът, по който са изложени обстоятелствата и е формулирано искането, са определящи за извода на съда, че става дума за един иск на договорно основание с обща цена от 22 484,80 евро, макар и 1 образувана от тридесет отделни суми, представляващи стойност на навло по заявки по договора за превоз. Налице е хипотеза на едно правоотношение и вземанията по него подлежат на разглеждане по един процесуален ред.

Съгласно разпоредбата на чл.104 т.4 от ГПК исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000лв. са подсъдни на Окръжния съд като първа инстанция.

При това положение и доколкото общата стойност на претендираните вземания е в размер на 43 976,40лв., които са 22 484,80 евро, компетентен да разгледа и да се произнесе по предявения иск е Великотърновски окръжен съд, съгласно правилото на чл. 104 т.4 от ГПК.

Ето защо и на основание чл.118 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№472/2026г. пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, като родово неподсъдно.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

Определението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 2