Решение № 151 от 26.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно търговско дело 479/2023
- Вид
- Решение № 151
- Подписан
- 26.04.2024
- В сила
- 26.04.2024
- Състав
- Димитър Миков Христов, Румяна Атанасова Танева, Анна Тодорова Трифонова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 151 гр. Стара Загора, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитър М. Христов
Членове:
Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20235501000479 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Ф. ЕООД, гр. Пловдив срещу решение № 149/24.10.2023 г., постановено по гр.д № 59/2023 г. на РСЧирпан. Решението се обжалва изцяло. Взема се становище, че същото е неправилно и се иска неговата отмяна и да се уважи иска. Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски пред двете инстанции.
В срок е постъпил отговор от Основно ОУ „***“, с. ***, чрез адв. Д. П., с който се оспорват направените във въззивната жалба оплаквания.
Направено е искане същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди изцяло обжалваното решение. Претендират се разноските пред въззивната инстанция.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
От приложеното частно гражданско дело № 870/2022 г. по описа на РС Чирпан, се установява, че в полза на заявителя „Ф.“ ЕООД срещу длъжника ОУ „***“ с. *** е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за вземането, предмет на настоящата искова 1 молба. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, ответникът е възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си. Налице е идентичност между предмета на заповедното и исковото производство. Поради това предявения по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск е допустим.
Страните не спорят, че ищцовото дружество „Ф.“ ЕООД е било одобрено за изпълнител по схеми „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ с акт за одобрение с изх. № 01-2600/5238 от 08.10.2018 г. и с акт за одобрение с изх. № 01-2600/560 от 1.02.2019 г. и двата на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ ДФЗ „Ф.“ ЕООД, в това число и за доставка на плодове в ОУ „***“ с. *** по схема „Училищен плод“ от ДФ „Земеделие“ за трите учебни години - 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., които обстоятелства се установяват от представените приетите като писмени доказателства по делото документи.
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че:
През месец февруари 2019 г. ищцовото дружество доставило плодове на ОУ „***“, както следва: на 06.02.2019 г. - мандарини - 8,400 кг., на 11.02.2019 г. - ябълки - 8,800 кг., на 13.02.2019 г. - круши - 8,800 кг., на 18.02.2019 г.портокали - 10,000 кг., на 20.02.2019 г. - ябълки - 8,800 кг., на 25.02.2019 г. банани - 8,800 кг. За доставените плодове бил съставен приемо - предавателен протокол № 1 за доставени продукти през месец февруари 2019 г., двустранно подписан от „Ф.“ ЕООД и получателя ОУ „***“. Въз основа на съставения и подписан приемо-предавателен протокол № 1 била издадена фактура № ********** от 28.02.2019 г. на обща стойност на фактурата 135,79 лв. с ДДС.
През месец март 2019 г. ищцовото дружество доставило плодове на ОУ „***“, както следва: на 06.03.2019 г. - ябълки - 8,800 кг., на 11.03.2019 г. портокали - 10.000 кг., на 13.03.2019 г. - ябълки - 8,800 кг., на 18.03.2019 г. портокали - 10,000 кг., на 20.03.2019 г. - банани - 8,800 кг., на 25.03.2019 г. круши - 8,800 кг., на 27.03.2019 г.- круши - 8,800 кг. За доставените плодове бил съставен приемо-предавателен протокол № 2 за доставени продукти през месец март 2019 г., двустранно подписан от „Ф.“ ЕООД и получателя ОУ 2
„***“. Въз основа на съставения и подписан приемо-предавателен протокол № 2 била издадена фактура № 4000003963 от 30.03.2019 г.; на обща стойност на фактурата 163,80 лв. с ДДС. През месец април 2019 г. ищцовото дружество доставило плодове на ОУ „***“, както следва: на 08.04.2019 г. - ябълки - 8,800 кг., на 12.04.2019 г. - мандарини - 8,400 кг., на 15.04.2019 г. - ябълки - 8,800 кг., на 17.04.2019 г. - круши - 8,800 кг., на 22.04.2019 г. - ябълки - 8,800 кг., на 24.04.2019 г. - портокали - 10.000 кг. За доставените плодове бил съставен приемо-предавателен протокол № 3 за доставени продукти през месец април 2019г., двустранно подписан от „Ф.“ ЕООД и получателя, в случая ОУ „***“.
Въз основа на съставения и подписан приемо-предавателен протокол № 3 била издадена фактура № 4000004155 от 30.04.2019 г. на обща стойност на фактурата 132,62 лв. с ДДС.
През месец май 2019 г. ищцовото дружество доставило плодове на ОУ „***“, както следва: на 02.05.2019 г. - круши - 8,800 кг., на 08.05.2019 г. портокали - 10,000 кг., на 13.05.2019 г. - ябълки - 8,800 кг, на 15.05.2019 г. банани - 8,800 кг. За доставените плодове бил съставен приемо-предавателен протокол № 4 за доставени продукти през месец май 2019 г., двустранно подписан от „Ф.“ ЕООД и получателя, в случая ОУ „***“. Въз основа на съставения и подписан приемо-предавателен протокол № 4 била издадена фактура № 4000004346 от 27.05.2019 г. на обща стойност на фактурата 94,20 лв. с ДДС.
На настоящия съдебен състав е служебно известно, че с Решение № 830 от 30.04.2020 г. по адм. дело № 3880/2019 г. по описа на АС - Пловдив, потвърдено с Решение № 13612 от 03.11.2020 г. по адм. дело № 8255/2020 г. по описа на Върховен административен съд е била отхвърлена жалба на „Ф.“ ЕООД против уведомително писмо изх. № 01-2600/7302 от 05.12.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е отказано финансово подпомагане по заявки за плащане № 01/16.21.0518/88777 от 10.12.2018 г., 02/16.21.0518/88777 от 10.01.2019 г., 03/16.21.0518/88777 от 11.02.2019 г., 04/16.21.0518/88777 от 11.03.2019 г. , 05/16.21.0518/88777 от 10.05.2019 г., 06/16.21.0518/88777 от 10.06.2019 г., 07/16.21.0518/88777 от 05.07.2019 г., 08/16.21.0518/88777 от 09.08.2019 г., 01/16.19.1218/94329 от 10.05.2019 г., 02/16.19.1218/94329 от 10.06.2019 г., 03/16.19.1218/94329 от 05.07.2019 г. и 04/16.19.1218/94329 от 09.08.2019 г. по схеми „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. От мотивите на цитираните решения (свободно 3 достъпни на сайтовете на съдилищата) се установява също, че ищецът „Ф.“ ЕООД е кандидатствал по схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“, получил е одобрение за изпълнител и е подал заявки за плащане във връзка с изпълнение на поетите ангажименти. С уведомително писмо изх. № 012600/7302 от 05.12.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ били отхвърлени заявките за плащане, подадени по схеми „Училищно мляко“ и „Училищен плод“, с мотива, че „Ф.“ ЕООД не е производител на плодове и зеленчуци към 10.04.2018 г. (чл. 13, ал. 4, т. 1 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани), защото първоначалната му регистрация като земеделски стопанин е от 02.05.2018 г., че тази дата неправомерно е била променена на 05.04.2018 г. и по този начин дружеството е получило приоритет при извършеното класиране по чл. 13, ал. 5, т. 2 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.
С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1 обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване на имуществени блага или спестяване изразходването на такива, реализиращо се посредством увеличаване на активи или намаляване на пасиви или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат направени; 2. обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3. липса на правно основание за обогатяване; 4. между обедняването и обогатяването има връзка, но тя да не е на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие на обогатяването или обратното, а двете явление да произлизат от един общ 4 факт или група от факти - в този смисъл е ППВС № 1/1979 г.
По делото е безспорно, че процесните плодове са предоставени на въззиваемия по схема "Училищен плод" и „Училищно мляко“. Тази схема се изпълнява в рамките на приета Национална стратегия за прилагането на схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини и училищата в Република България. Изпълнител на тази стратегия е Държавен фонд "Земеделие", а редът на изпълнение е посочен в Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко". Съгласно чл. 15, ал. 1 от същата, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" издава акт за одобрение на заявителя по съответната схема. Видно от мотивите на решението, постановено по адм. д. №3880/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, ищецът „Ф.“ ЕООД Пловдив е кандидатствал по схемите „Училищен плод” и „Училищно мляко”, получил е одобрение за изпълнител и е подал заявки за плащане във връзка с изпълнение на поетите ангажименти. С този акт е установено правоотношение между ищеца „Ф.“ ЕООД и Държавен фонд "Земеделие".
Съгласно чл. 18 от Наредбата, одобрените заявители по схемите "Училищен плод" и "Училищно мляко" подават в Държавен фонд "Земеделие" по тяхното седалище заявки за плащане. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко", въз основа на извършените проверки по ал. 1, Държавен фонд "Земеделие" одобрява или отхвърля изцяло или частично, заявката за плащане, за което уведомява заявителя с уведомителното писмо, което се изпраща по пощата с обратна разписка, като уведомителното писмо за пълен или частичен отказ на плащането може да бъде обжалвано от заинтересованите лица по реда на АПК /както е в настоящия случай, видно от адм. д. №3880/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив/. С оглед изложеното, въззивният съд намира, че доставките на ОУ ,,***‘‘ с. *** са получени въз основа на възникнало облигационно правоотношение по договор в полза на трето лице за доставка и продажба на плодове със страни „Ф.“ ЕООД - изпълнител и Държавен фонд "Земеделие"- възложител и ползвател *ОУ Стара Загора.
5
Правата и задълженията по това правоотношение се уреждат съобразно специална нормативна уредба - Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко ".
Поради това, претендираната сума от 526,41 лв. следва да се заплати не от ответника ОУ ,,***‘‘ с. ***, а от Държавен фонд "Земеделие“.
Поради това, въззивният съд намира, че в настоящия случай, фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД не е осъществен и предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски в размер на 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 149/24.10.2023 г., постановено по гр.д № 59/2023 г. на РС-Чирпан.
Разпечатката съдържа 35 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6f1eec7-8b6d-4674-9a7b-cf203b862726