Решение № 142 от 08.12.2023, Районен съд - Белоградчик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Белоградчик, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антон Ел. Антов при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело № 20221310100610 по описа за 2022 година и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Предявеният иск е с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК - за установяване правото на собственост върху недвижим имот.

Ищцата П. М. Й. излага в предявената искова молба : Съсобственик е на : нива от 10 505 кв.м. – пи с идентификатор ***, нива от 6 001кв.м. - пи с идентификатор ***, нива от 7 502 кв.м. - пи с идентификатор ***, нива от 3 000кв.м. - пи с идентификатор *** и нива от 3 000кв.м. - пи с идентификатор *** в земл. на с. К., обл. В.

Съсобственик е на 1/2 ид. част от проц. недв. имоти на осн. наследяване по закон от Л. Й. Н.

/ Н./ - баба на ищцата и ответника.

Наследници на Л. Й. Н. са ищцата с право на 1/2 ид. част, ответника В. М. Й. – с право на 1/3 ид. част и Я. Д. Х. – с право на 1/6 ид. част

Имотите са възстановени на Л. Н. с решение № 001120/03.07.1977 г. на ПК Димово Ответника се легитимира като собственик на имотите на осн. давностно владение с нот. акт № .. т... д. № ..../2021 г., въз осн. на обстоятелствена проверка за собственост в/у 2/3 ид. части от имотите и на осн. наследство и давностно владение с нот. акт № ... т. .., д. № .../2021 – за целите имоти

Не и е известно кога ответника би могъл да е установил владение за себе си, под каква форма и в какъв период. През цялото време се е интересувала от имотите и търсила възможност за тяхната реализация чрез продажба или аренда, но непостигането на желаната 1 цел не следва да се приема като отказ от права

Моли да бъде установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на 1/2 ид. част от проц. недв. имоти. Навежда доводи и представя писм. доказателства в подкрепа на иска, претендира разноски. Посочен е и е разпитан св. Г. В. А..

Ответника е оспорил предявения иск.

Предявява свои права в/у имота чрез процесуално възражение - собственик е на проц. недв. имоти на осн. наследяване по закон от наследодателя Л. Н. и владение в продължение на изискуемия се по закон срок и изтекла в негова полза придобивна давност Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна

Не се спори м/у страните, че правото на собственост в/у процесните недв. имоти в с.

К., обл. В. е зем. земи е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на Л. Й. Н.. Сред нейните наследници видно от представеното по делото удостоверение за наследници са ищцата и ответника – нейни внуци.

Наследници на Л.Й. Н. са ищцата, ответника и Я. Д. Х..

Ищцата е внучка на наследодателя Л. Й. Н./дъщеря на починалия син М.Л. Й. и съпругата му Е. П. Ч. / с право на 1/2 ид. част, ответника – също внук/син само на починалия син М. Л.

Й. и еднокръвен брат на ищцата/ с право на 1/3 ид. част, Я. Да. Х. – също внук/син само на починалата съпруга на М. Л. Й. – Е. П. Ч.и едноутробен брат на ищцата/ с право на 1/6 ид. част от наследството.

На ответника са съставени констативен нот. акт на осн. чл. 587 ГПК № .. т. д. № .../2021 г., въз осн. на обстоятелствена проверка за собственост на осн. давностно владение в/у 2/3 ид. части от имотите и на осн. наследство и давностно владение - нот. акт № .. т. .., д.

№ ../2021 г. – за целите имоти

Св. Г. А. живеещ на съпружески начала с ищцата твърди в показанията си, че знае, че ищцата има наследствени зем. земи в земл. нас. . от нейната баба Л.. Наследила ги е с нейния брат В., с когото от много години не подържат връзка, поне от 20 години. Ищцата се е интересувала от нивите през годините - в какво състояние са и къде се намират, имала извадени скици за тях. Знае къде са имотите, ходила е в К. да се интересува къде са точно нивите. От пет години той поддържа връзка с човека който обработва земята, но не знае дали точно същия е арендатора, както и че проц. недв. имоти са обработвани като „бели петна“/„нивите са стояли като бели петна“/ и че ищцата не е получавала рента. Не знае друг да е предявявал претенции за тези земи през всичките тези години.

Не се установи по никакъв начин ответника да е владял за себе си проц. зем. земи.

От правна страна

Целта на установителния иск е да внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. В областта на вещното право 2 установителния иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тия права у собственика.

Предметът на делото обхваща доказване титулярството на правото на собственост в/у проц. недвижим имот.

Не се спори м/у страните, че правото на собственост в/у процесния недв. имот в с. К., обл. В. е принадлежало на наследодателя Л. Й. Н., чиито наследници са ищцата и ответника.

Съобразно постановките на тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога.

С Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т. д. № 11/2011 г. на ОСГК на ВКС е дадено тълкуване, че при оспорване на признато с констативен нот. акт по чл. 587 ГПК право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна. Тълкуването касае хипотеза, в която оспорващата страна не разполага с документ, удостоверяващ същото право на собственост.

Разграничението е направено в мотивите на тълкувателното решение, в които ясно е посочено, че когато и двете страни легитимират с нотариални актове правото си на собственост, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже фактическия състав на съответното удостоверено придобивно основание.

В случая ищцата разполага с решение на органа по земеделска реституция за съсобствените имоти, което по силата на чл. 17, ал.1 ЗСПЗЗ има силата на констативен нотариален акт за собственост, ответника - с констативни нот. акт по чл. 587 ГПК и съответно всяка от страните следва да докаже придобивното си основание,

Съдът приема, че ищцата е доказала разпределените и с доклада по делото в доказателствена тежест обстоятелства. Правото на собственост в/у проц зем. земи е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на Л. Й. Н. – наследодател и на ищцата и на ответника.

Ищцата е наследник на Л. Й. Н., респ. съсобственик на спорните недв. имоти на осн. наследяване по закон от Л. Й. Н..

За неоснователни съдът приема оспорванията на ответника, че е придобил този имоти чрез давностно владение.

Когато едно лице придобие фактическа власт върху един сънаследствен имот, то се счита, че е владелец на наследствената си идеална част и държател на идеалните части на останалите сънаследници. В този см. е Решение № 192/16.02.2017 по гр.д. № 763/2016 г. на ВКС, I г. о. в което се сочи:

Според приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, в отношенията между сънаследници презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага. Когато съсобственик, установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е при наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да 3 докаже, че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе си. За да породи придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на намерението като волеви акт предполага външна изява, доведена до знанието на останалите съсобственици чрез извършването на такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът е установил изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата им.

По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.

Когато съсобственик е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, той е държател на частите на останалите съсобственици и ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, т. е. да докаже, че промяната в намерението, с което упражнява фактическата власт върху вещта е достигнала до знанието на невладеещите съсобственици.

Упражняващият фактическата власт съсобственик следователно е длъжен да манифестира спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез действия, обективиращи установяване на своене и отблъскващи владението им.

Не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът е съсобствен. За да се придобият по давност притежаваните от другите съсобственици идеални части от имотите е необходимо намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ - отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права.

Обикновеното ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС не изразява намерение за своене./така Решение № 8/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5109/2013 г., II г.о./ Действията, с които се демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва по категоричен начин да отричат правата на останалите съсобственици, да сочат на намерение за своене на целия имот /вкл. на идеалните части на другите съсобственици/ и да са достигнали до тяхното знание, т.е. чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен индивидуален собственик на целия имот. /така Решение № 110/20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 870/2011 г., II г.о. /

Действията, с които се демонстрира отричане правата на другите съсобственици трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, като при спор възразяващия носи доказателствената тежест да 4 установи т.нар. преобръщане на владението/interversio possessionis/.

Ако съсобствеността върху един недвижим имот е възникнала от наследяване/ какъвто е настоящия случай/, се приема, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че владее целия имот - само и изключително за себе си, е необходимо този сънаследник да е противопоставил на останалите своето намерение за това.

Манифестирането на намерението да се свои целия имот е същественият елемент от предвиденото в чл. 79 ЗС придобивно основание.

Промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. То трябва да се противопостави на останалите сънаследници, като в исковия процес следва да бъде установено, че противопоставянето е достигнало до знанието им./ така Решение № 41/15.06.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2728/2021г., I г.о., Решение № 600/20.10.2003 г. на ВКС по гр. д. № 300/2003 г., I гр.о./