Решение № 271 от 16.07.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Велико Търново, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Е. БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от Е. БОБЕВ Административно наказателно дело № 20254110200617 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н. С. Н. с ЕГН **********, c адрес: ****, чрез пълномощника адв. И. Д. от ВТАК, против наказателно постановление № 251275-000208 от 11.03.2025 год., издадено от Началника на Сектор "ПП" при ОД на МВР - В. Търново, с което за извършено от Н. административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца. В жалбата се излагат доводи, че твърдяното нарушение е недоказано, както и доводи, че се касае за маловажен случай, поради което се моли пълната отмяна на атакуваното НП. Претендират се разноски за процесуален представител.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И. Д. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. Д. счита, че нарушението за което Н. е санкциониран с процесното НП не е доказано, както и че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до неговата отмяна. Излага доводи в тази насока.

1

Алтернативно счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Представя писмени бележки. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. Към придружителното писмо са приложени писмени бележки от наказващия орган, в които се излагат доводи относно правилността и законосъобразността на атакуваното НП, като се моли неговото потвърждаване.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

На 05.12.2024 год. екип от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново в състав мл. автоконтрольор Е. В. С. и мл. автоконтрольор А. А. И. са изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. В. Търново. Около 22.31 часа контролните органи спрели за проверка на бул. „България“ до № 76 лек автомобил ****“ с рег. № ****, който се движил в посока към гр. София. При извършената проверка се установило, че същия се управлява от собственика му – жалбоподателя Н. С. Н. с ЕГН ********** от ****. След извършена проверка с работна станция за отдалечен достъп и справка в ОДЧ, контролните органи установили, че автомобилът е с прекратена регистрация, поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“.

При така установеното мл. автоконтрольор Е. С. в присъствието на св.

А. И. и в присъствието на водача Н. Н., съставил на последния АУАН серия GA № 1424838 от 05.12.2025 год. за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Бил уведомен и оперативния дежурен, тъй като констатираното деяние представлява и престъпление по НК, като мястото било посетено от разследващ полицай.

Във връзка с горното била образувана прокурорска преписка № 1389/2025 год. по описа на ВТРП, като с Постановление от 25.02.2025 год. прокурор при ВТРП на основание чл. 213, ал. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил преписката по описа на ВТРП, като е изпратил преписката на сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново за преценка от налагане на административно наказание във връзка с извършеното административно нарушение.

Посоченото постановление на ВТРП не е било обжалвано, поради което е влязло в законна сила.

2

След получаване на материалите от Началника на Сектор "ПП" при ОД не МВР - В. Търново, същия е преценил, че дeянието на Н. Н. осъществява състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което на 11.03.2025 год. издал процесното НП № 25-1275-000208, с което за извършено от Н. административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца. НП е било връчено по съответния ред на Н. на 11.04.2025 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка, включващи и материалите по преписка № 1389/2025 год. по описа на ВТРП, които са без противоречиви и анализирани в своята съвкупност не налагат различни изводи. По делото бяха разпитани като свидетели актосъставителя Е. С. и свидетеля по акта А. И., които потвърждават напълно гореописаната фактическа обстановка, а именно, че на посочената дата са спрели за проверка управлявания от Н. автомобил, негова собственост, като след извършена проверка установили, че автомобила е с прекратена регистрация поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са безпротиверочиви и се подкрепят от останалите доказателства по делото.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена на 24.04.2025 год. в законоустановения срок, от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

НП е издадено от компетентен орган – Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Велико Търново, който е упълномощен за това по съответния ред – с Министерска заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на 3 вътрешните работи, заверен препис от административно-наказателната преписка. която е приложена към

След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на процесното наказателно постановление. От събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установява, че на посочената дата и място жалбоподателя Н. С. Н. с ЕГН **********, е управлявал МПС – собствения си лек автомобил „****“ с рег. № ****, който към този момент е бил с прекратена регистрация от 19.11.2024 год. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и по този начин е управлявал МПС, което не е регистрирано по съответния ред.

Настоящия съдебен състав намира за неоснователни изложените от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание доводи, че е налице съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, тъй като веднъж с мотивирана резолюция от 19.02.2025 г. на наказващия орган е прекратено производството пред наказващия орган, впоследствие е отказано да се образува Досъдебно производство и всъщност е прекратено от прокурора, като счита, че с това, на практика повторно образуване на административнонаказателно производство, въз основа на Постановлението на прокурора, се постига забранен от закона ефект, при вече прекратено веднъж производство от самия орган да издава Наказателно постановление.

Съдът намира, че е спазена изцяло и стриктно процедурата, като при констатираното нарушение е съставен АУАН от контролните органи. Тъй като обаче деянието, за което е съставен АУАН осъществява и признаците на престъпление по Наказателния кодекс, наказващия орган напълно в съответствие със закона и със своите задължения е издал мотивирана резолюция № 24-1275-М000227/19.02.2025 год. е прекратил образуваната административно-наказателна преписка по издадения АУАН на основание чл.

54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, като материалите по същата са изпратени на ВТРП.

Впоследствие след отказа на ВТРП да образува досъдебно производство, материалите са изпратени на компетентния орган за преценка от налагане на 4 административно наказание във връзка с извършеното административно нарушение. След получаване на тези материали, Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново напълно в своите правомощия, е извършил преценка и е издал процесното НП на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във връзка с цитираното постановление на ВТРП за отказ от образуване на ДП.

При така спазената процедура изобщо не може да става въпрос за забранен от закона ефект, при вече прекратено веднъж производство от самия орган да издава Наказателно постановление. Касае се за производство, което се провежда по съвсем друг ред, регламентиран именно в посочената разпоредба – чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а именно не въз основа на съставения срещу Н. АУАН серия GA № 1424838, а въз основа на постановлението на ВТРП за отказ от образуване на ДП.

Съдът намира за неоснователни и изложените в жалбата, в съдебно заседание и в представените писмени бележки доводи, че нарушението за което е санкционира Н. не е доказано, тъй като наказаното лице не е имало умисъл, тоест липсва субективния елемент от състава на нарушението, тъй като той не е бил уведомен за прекратяване на регистрацията на собствения му автомобил. Цитираните от адв. Д. съдебни решения (издадени от настоящия съдебен състав) не съответстват на конкретния случай, като същите касаят случаи при които не е била извършена процедура за уведомяване на собственика на съответното МПС за служебното прекратяване на регистрацията му. В настоящия казус са приложени писмени доказателства (л. 11 от приложените материали към докладна записка с рег. № 1275р-1498/19.02.2025 год.), се установява, че Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново с Уведомление от Началника на сектора с рег. № 127500019996/19.11.2024 год. е уведомил жалбоподателя Н. С. Н., че на основание чл.

18б, ал. 1, т. 8 от наредба І-45/24.03.2000 год. и чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно е прекратена регистрацията на МПС с рег. № ****, във връзка с уведомление от Гаранционния фонд, че същото няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Посоченото уведомление е получено на 03.12.2024 год. от бащата на жалбоподателя – С. Н.. В известието за доставяне е посочено, че получателят е баща на адресата и е член от домакинството.

Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН доколкото в този закон няма особени правила за връчване на призовки и съобщения, то се прилагат съответните разпоредби на НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от 5

НПК, когато лицето отсъства, съответните книжа се връчват на пълнолетен член на семейството му, когато поеме задължение да му и предаде. След като С. Н. като баща и пълнолетен член на семейството, живеещо в едно домакинство със жалбоподателя, е приело и получило въпросното уведомление, то е поело задължението да го предаде на лицето, за което е предназначено. При така спазената процедура напълно основателно се счита, че жалбоподателя Н. Н. е бил редовно уведомен за прекратяване на регистрацията на собствения му автомобил от дата 03.12.2024 година. Съдът счита за неоснователни изложените в писмените бележки на адв. Д. доводи за приложимост към настоящия случай на задължителното тълкуване в ТР № 1 от 07.06.2016 год. по тълк. Дело № 1/2016 год. на ОСНК на ВКС, според което е недопустимо умисълът на дееца да се основава само на законодателната фикция по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, като адв. Д. сочи, че в случая не се доказва предаване на съдържанието на уведомителното писмо от бащата на сина – собственик и водач на автомобила. Посоченото тълкуване касае разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, която регламентира особена процедура за връчване на наказателно постановление, съвсем различна и ирелевантна в случая. Тази разпоредба сочи, че Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В настоящия случай книжата са връчени, макар и на друго лице, което е поела задължението да ги предаде на адресата, което прави връчването редовно.