Решение № 57 от 14.07.2025, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Административно наказателно дело 62/2025
- Вид
- Решение № 57
- Подписан
- 14.07.2025
- В сила
- 24.09.2025
- Състав
- Светослав Николаев Николов
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.137А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 57 гр. К., 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно наказателно дело № 20251850200062 по описа за 2025 година Образувано е по жалба на М. К. Х., ЕГН**********, от гр. К. срещу наказателно постановление № 24-0286-0000427/17.12.24 г., издадено от началник РУ- К., с което на жалбоподателя, е наложено на основание чл. 183, ал.2, т.2 и чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 20 лева и „глоба“, в размер на 50 лева, за извършени нарушения на чл.6, ал.1 и чл.137А, ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда наказателното постановление да бъде отменено, като счита, че същото е необосновано, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, със съображения подробно изложени в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, не взема участие, като с електронно съобщение излага твърдение, че е бил в извършил посочените нарушения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа страна:
1
На 17.11.2 4г., 21, 47 часа, полицейските служители С. С., и В. У., последният на длъжност мл.автоконтрольор към РУ- К., при изпълнение на служебните си задължения по безопасност на движението и опазване на обществения ред, извършили проверка на движещ се по ул. „Л.“, в гр. К., в района на бензиностанция „Б.“, с посока на движение от гр. М. към град С., лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е270“, с рег.№****. Лекият автомобил бил управляван от жалбоподателя М. К. Х., който не бил поставил обезопасителен колан, с който колата е била оборудвана и не е съобразил поведението си с пътните знаци и пътната маркировка.
За така констатираното от полицейските служители, бил съставен в същия ден от свид. В. У., АУАН №GA/1421402 на жалбоподателя.
В АУАН било извършена констатация, че са нарушени разпоредбите н а чл. 6, ал.1 и чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Актът бил връчен при отказ на жалбоподателя, което е отразено с подпис на свидетел.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което началника на РУ- К., наложил на жалбоподателя на основание посочените по- горе административни наказания.
Горната фактическа обстановка се установи от събрания по делото доказателствен материал сред които са и показанията на актосъставителя В. У..
Свидетелят подробно и последователно изложи личните си възприятия около деятелността на жалбоподателя, както и извършените от страна на полицейските служители действия. Показанията на свидетелите се явяват логични и непротиворечиви, поради което съдът намира, че същите следва да се кредитират в цялост.
От заповед №8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните работи, както и от длъжностна характеристика за длъжността „началник на РУ“, се установява, че АНО е притежавал необходимата компетентност да издаде обжалвания акт.
От приобщената длъжностна характеристика за длъжността „мл.автоконтрольор“ се установява, че актосъставителя е притежавал необходимите правомощия, за да състави АУАН.
По делото са приобщените и препис от актове за встъпване в длъжност на АНО и актосъставителя.
2
Съдът кредитира в цялост изброените по- горе писмени доказателства, като намира, че същите са относими към предмета на делото, непротиворечат с останалия по делото доказателствен материал и допринасят за изясняване на обективната истина по делото.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящия съдебен състав намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на законоустановените срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Актът е съставен в според изискванията на чл. 40, ал. 3 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, поради което не е накърнена процедурата по образуване на административно-наказателното производство. Съдът намира, че АУАН и НП съдържат всички съществени реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН и са в съответствие с процесуалния и материалния закон. В тях точно, ясно и конкретно са посочени времето, мястото и фактическата обстановка, при които са извършени двете нарушения.
Съдът намира, че безспорно се установи извършените жалбоподателя нарушения на чл.6, ал.1 и чл.137а, ал.1 ЗДвП. от
Наред с това следва да се приеме, че и жалбоподателят не отрича, тяхното извършване, а именно това, че не си е бил поставил обезопасителен колан и не се е съобразил с пътната обстановка.
От субективна страна, доколкото съставът на извършените административни нарушение е формален, а тези състави по дефиниция се осъществяват само с пряк умисъл, съдът приема, че жалбоподателят, е извършил деянията с пряк умисъл, като е предвиждал техните общественоопасни последици, съзнавал е общественоопасният им характер и е целял тяхното настъпване.
Административнонаказващият орган е приложил правилен материален закон, като размерът на наложените наказания, е 3 индивидуализиран по вид и размер, поради което съдът намира, че деянията се характеризира със завишена степен на обществена опасност, с оглед техният брой и не следва да се приложи чл.28 ЗАНН.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателното постановление в тази му част и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото правото на разноски има наказващия орган, но доколкото не се претендират такива, то и съдът не следва да се произнесе в този смисъл.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9 , вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 24-02860000427/17.12.24 г., издадено от ВПД началник РУ- К., с което на М. К. Х., ЕГН**********, от гр. К., е наложено на основание чл. 183, ал.2, т.2 и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 20 лева и „глоба“, в размер на 50 лева, за извършени нарушения на чл.6, ал.1 и чл.137А, ал.1 ЗДвП Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- С. област в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 4