Решение № 96 от 02.08.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Велико Търново , 02.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско дело № 20214000500141 по описа за 2021 година намери за установено следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260028/6.11.2020 г. по гр.д. № 40/2020 г. Габровският окръжен съд отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 441 от ГПК, от Д. К. Ц., от гр. Габрово, против ЧСИ В.Ц., с район на действие Окръжен съд – Габрово, за сумата от 35 111 лв., представляваща имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. д. № 258/2011 г. по описа на ЧСИ В.Ц., като неоснователен и недоказан. Със същото решение Д. К. Ц. е осъден да заплати на ЧСИ В.Ц. разноски за производството по делото в размер на 1 670 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от Д. К. Ц., чрез адв. Н.Х., с оплакване за неправилност на същото. В жалбата се излага, че първостепенният съд е допуснал процесуално нарушение при проверката на документацията на ответника по делото. Жалбоподателят не споделя изложеното в мотивите на оспорваното решение, че сроковете за перемпция и дори погасителната давност били прекъсвани чрез писма на взискателя по изпълнителното дело с вх. № 3385/4.08.2016 г., вх. № 1998/17.04.2018 г. и с вх. № 2302/3.05.2018 г. В тази връзка се твърди, че няма доказателства, че посочените входящи номера са достоверни и начинът, по който са оформени писмата, също поражда съмнение в достоверността им, поради което съдът е следвало да ги отхвърли.

Жалбоподателят твърди още, че на 8.12.2014 г. е извършено последното изпълнително действие, което прекъсва давността, като счита, че писмото, приложено на л. 130 от изпълнителното дело с вх. № 2314/4.05.2018 г., представляващо отговор на БНБ по запитване на съдебния изпълнител, също е антидатирано, за да се създаде впечатление у съда, че са били предприемани изпълнителни действия по различно време. Жалбоподателят 1 счита, че се касае за умишлено изготвяне на документи с невярно съдържание- с антидатирани входящи номера, с което да се създаде заблуда, че по делото са предприемани изпълнителни действия, прекъсващи давностния и перемпционния срокове, за което излага подробни съображения. В обобщение е изложено, че доказателствата за извършването на изпълнителни действия във времето от 8.12.2014 г. до 3.05.2018 г., които да прекъсват срока за перемпция по изпълнителното дело по смисъла на чл. 431, ал. 1, т. 8 от ГПК, са антидатирани и следва да бъдат отхвърлени от въззивната инстанция. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно, и да се уважи искането на ищцовата страна.

Ответната по жалбата страна ЧСИ В.Ц. е депозирала писмен отговор, в който заема становище за неоснователност на същата. Направено е искане въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се заплащането на понесените от ответника разноски за производството пред въззивната инстанция.

Великотърновският апелативен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Пред Габровския районен съд е предявен иск с правно основание чл. 441 от ГПК вр. чл. 74 от ЗЧСИ от Д. К. Ц. против ЧСИ В.Ц. за заплащане на сумата 20 000 лв., частично от 38 000 лв., представляваща имуществени вреди, причинени от действията, съответно – бездействието на ЧСИ В.Ц. по изп.д. № 258/20111 г. по описа на съдебния изпълнител, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 9.09.2019 г., до окончателното изплащане на сумата. С молба по делото от 8.06.2020 г. ищецът е уточнил размера на исковата си претенция, като е посочил, че същата е в размер на 35 111 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 9.09.2019 г.

В исковата молба се твърди, че по изп.д. № 258/2011г. на ЧСИ В.Ц., по което ищецът е длъжник, са налице два периода с продължителност повече от две години, през които съдебния изпълнител не е извършвал по молба на взискателя или по своя инициатива изпълнителни действия, годни да удовлетворят вземането. Твърди се, че като не е издала постановление по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, не е уведомила взискателя за настъпила перемпция и е отказала да прекрати изпълнителното дело по молба на длъжника, с поведението си ЧСИ В.Ц. е позволила ищецът да претърпи имуществени вреди. Изложено е в исковата молба, че запорните съобщения от 18.01.2013г., по които банките са върнали съобщенията с отговор, че длъжника не е техен клиент, не са действия на ЧСИ годни да удовлетворят взискателя и не са породили правни последици да прекъснат давността по изпълнението. Поисканата справка през декември 2014г. от ЧСИ от ТД на НАП и Агенцията по вписванията, съгласно съдебната практика, не е изпълнително действие, с което да прекъсне давността по изпълнението и да тече нова давност. Твърди се, че от 07.11.2011г. до 8.12.2014г. няма валидни изпълнителни действия и ЧСК В.Ц. не е постановила прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. След като е пропуснала това, ЧСИ Ц. е входирала молба на взискателя от 16.04.2016г., с която се иска опис, оценка и публична продан на възбранените недвижими имоти. Ищецът твърди, че на 10.05.2018тг., след като е прегледал делото, не видял трите молби на взискателя от 16.04.2016г., от 17.04.2018г. и от 3.05.2018г., направил молба за прекратяване на делото поради перемция, която не била уважена.Ищецът твърди, че това е втория период, през който е налице перемция

- от последните изпълнителни действия 8.12.2014г., които счита за незаконосъобразни, следващите валидни изпълнителни действия, относими към давностните срокове са едва на 03.05.2018г. Входирането на молба от 08.2016г. не е в състояние да прекъсне давността, тъй като същата е удовлетворена през месец май 2018г.Твърди се, че е извършена публична продажба на недвижимите имоти на ищеца, което е 2 незаконосъобразно, тъй като съдебният изпълнител не отчел настъпването на законово предвидени последици в негова полза и за ищеца са настъпили вреди в размер на 5150 лв./приходите от продажбата на земеделските земи/.Освен това се твърди, че от поведението на ЧСИ Ц. ищецът има финансови загуби по гр.д. № 1477/2017г. и гр.д. № 1356/2016г., двете по описа на ГОС, образувани от него против Ф. Д.. Последната по договор за цесия с взискателя по изпълнителното дело „Севдалис“ ЕООД откупила част от вземането срещу него и се превърнала от негов длъжник в кредитор за същите суми, които бал осъдена от съда. Като не е прекратила своевременно изпълнителното дело и е допуснала присъединяването като кредитор Ф. Д., ЧСИ Ц. причинила вреда в размер на 30 000 лв./претърпяна от ищеца загуба поради допуснато от съда прихващане на насрещни задължения на вземането му от Ф. Д. с тези права по изп.д. № 258/2011г., които откупила с цесия/. Видно от уточняваща молба ищецът претендира и сумата от 61 лв. платена такса за неиздадено ксерокопие от изп.дело.

Ответната страна ЧСИ В.Ц. оспорва иска. Възразява, че по изпълнителното дело е липсвало основание да го прекратява поради перемция. Освен това ищецът не обжалвал постановения отказ да бъде прекратено делото.

С определение № 2522/9.06.2020 г. по гр.д. № 1714/2019 г. Габровският районен съд е прекратил производството по делото, поради родова неподсъдност, на основание чл. 104, т.

4 от ГПК и е изпратил делото по компетентност на Окръжен съд – Габрово, пред който е образувано производството по гр.д. № 40/2020 г. по описа на съда.

От фактическа страна се установява следното:

Изпълнителното дело против длъжника Д.Ц. първоначално е образувано пред ЧСИ Поля Руйчева, с район на действие Окръжен съд – Сливен, под № 654/2011 г. по описа на съдебния изпълнител, по молба на взискателя „Севдалис“ ЕООД и въз основа на изпълнителен лист, по силата на който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата 200 000 лв., ведно със законната лихва от 19.02.2010 г. до окончателното изплащане.

На 8.07.2011 г. по изпълнителното дело са наложени запори на вземанията на длъжника по изп.д. № 415/2011 г. по описа на ЧСИ И. И. и по изп. д. № 891/2010 г. по описа на ЧСИ З. В.. На 10.08.2011 г. са наложени запори върху моторни превозни средства, собственост на длъжника. На 12.07.2011 г. запори са наложени и върху вземанията на длъжника по изп.д. № 743/2009 г. и изп.д. № 842/2009 г. по описа на ЧСИ Поля Руйчева.

Изпратени са запорни съобщения до „Корпоративна търговска банка“ АД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, като са получени отговори, че длъжникът не е клиент на тези банки.

С писмо изх. № 13517/11.10.2011 г. по молба на взискателя „Севдалис“ ЕООД изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ В.Ц. за продължаване на действията по него. С протокол изх. № 13515/11.10.2011 г. ЧСИ Поля Руйчева е предала делото на ЧСИ В.Ц., като при последната то е образувано под № 258/2011 г. по описа на съдебния изпълнител.

На 21.10.2011г. ЧСИ Ц. изпраща съобщения до съдебните изпълните З. В. и И. И., по чиито изпълнителни дела са наложени запори върху вземания на Д.Ц., за това, че изпълнителното дело е прехвърлено при нея за продължаване на изпълнителните действия, с посочване на сметка, по която да превеждат суми по запора.

На 7.11.2011 г.ЧСИ Ц. изпраща запорно съобщение до „Алианц Банк България“ Ад за налагане на запор върху банковите сметки на Д.Ц.. На 21.11.2011г. е получен отговор, че Д.Ц. не е клиент на тази банка.

На 7.11.2011 г., на основание чл. 431, ал. 6 от ГПК, е изпратено писмо от ЧСИ Ц. до 3

ОД на МВР – Габрово за спиране от движение на моторните превозни средства на длъжника, които са били запорирани по изпълнителното дело. На същата дата е изпратено писмо и до Агенция по вписванията – гр. Габрово, с което е поискано да бъде вписана възбрана върху недвижими имоти, собственост на Д.Ц.. Същата е вписана в том II-56, с вх.

№ 2576/8.11.2011 г., партида № 21836-21847.

С молба от 14.01.2013 г. взискателят „Севдалис“ ЕООД-гр.Хасково е поискал налагането на запори върху средствата на длъжника във всички банки в страната. На 18.01.2013г. ЧСИ В.Ц. изпратила запорни съобщения до 25 банки в страната, с които налага запор върху банковите сметки на длъжника Д.Ц.. Видно от получените отговори по запорните съобщения, към онзи момент длъжникът не е бил клиент на нито една банка на територията на страната, с изключение на „Сибанк“ ЕАД. При последната длъжникът е бил титуляр на безсрочен влог в лева, върху който е наложен запор по изпълнителното дело.

Установено е, че по влога няма налични парични средства, като са били наложени и предходни запори.

На 8.12.2014 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение по ДСИ при Районен съд – Габрово за налагане на запор върху вземането на длъжника Д.Ц. по изп.д. № 66/2014 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Габрово. Съобщението е получено от адресата на същия ден.

С молба от 4.08.2016 г. взискателят „Севдалис“ ЕООД е поискал да бъдат извършени опис, оценка и продажба на възбранените по изпълнителното дело имоти, собственост на длъжника и находящи се в с. Гръблевци, обл. Габрово.

С молба от 17.04.2018 г. взискателят е поискал налагането на запор върху вземането на длъжника за пенсия.

С молба от 3.05.2018 г. е поискал да се извърши справка за регистрирани банкови сметки на длъжника Д.Ц., както и да се наложи запор при наличието на регистрирани такива. На същата дата, с резолюция на съдебния изпълнител е насрочен опис на възбранените имоти, собственост на длъжника по делото на 29.05.2018 г.

На 4.05.2018 г. съдебният изпълнител е извършил електронна справка за банковите сметки с титуляр длъжникът Д.Ц., като данни за такива не са открити.

С молба от 10.05.2018 г. длъжникът Д.Ц. е поискал съдебният изпълнител да прекрати производство по изпълнителното дело поради настъпила перемпция. С резолюция на съдебния изпълнител от същата дата (10.05.2018 г.), обективирана ръкописно върху молбата, искането на длъжника е оставено без уважение.