Определение № 527 от 17.09.2026, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 527 гр. Велико Търново, 17.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ П. ИЛИЕВА в присъствието на прокурора В. П. Г. като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Частно наказателно дело № 20264110201081 по описа за 2026 година съдът установи следното:

Производството е по реда на чл. 65 от НПК.

Съдът е сезиран с искане от С. Л. Б., обвиняем по Досъдебно производство № ЗМ-623/2026 г. по описа на РУ – Велико Търново към ОД на МВР – В. Търново, за промяна на първоначално взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража”

Защитата пледира за изменение на мярката за неотклонение в по-лека такава, а именно „Домашен арест“, „Парична гаранция“ или „Подписка“.

Обвиняемият лично моли за изменение на мярката за неотклонение в полека такава, поддържа казаното от защитата си. Защитата и обвиняемият пледират, че няма извършено престъпление кражба, че вещта няма установен собственик и че нейната стойност е ниска, което говори за маловажен случай.

Твърдят, че обвиняемият има постоянен адрес и ще се явява при призоваване.

В съдебно заседание прокуратурата пледира за потвърждаване на първоначално взетата мярка за неотклонение, като заема становище, че мярката за неотклонение „Задържане под стража” е единствената, която може да осъществи целите, тъй като е налице опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.

Като разгледа събраните по делото, писмени, гласни и веществени доказателства поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Настоящото производство е по реда на чл. 65, ал. 1 от НПК, като е подадено искане за промяна на мярката за неотклонение.

1

На производство РУ – Велико Търново при ОД на МВР, гр. Велико Търново, се намира Досъдебно производство № ЗМ-623/2026 г., водено за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. чл. 194, ал.

1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК.

Съдът приема, че по делото са налице законово изискуемите предпоставки за вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража”, които са били налице и при първоначалното произнасяне по този повод, като към настоящия момент не са налице обстоятелства, които да променят този извод.

По делото е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като от представените по делото писмени доказателства и преписи от материалите по ДП може да се направи доказателствен извод за извършителство на обвиняемият Б. досежно престъплението,за което му е повдигнато обвинение.

По делото са събрани множество доказателства, всички от които сочат на този извод, като декларативното твърдение на обвиняемия за липса на извършено престъпление не се подкрепя от нито едно от събраните по ДО доказателства.

Въпреки твърденията на обвиняемия, по делото е установена собствеността на отнетата вещ, а това е юридическо лице „***“ ООД, като вещта е отнета от владението на Др. К. Хр.. Очевидно твърдението за липса на доказателства, че вещта е чужда, не съвпада с доказателствения материал. Освен това, съдът приема, че е налице реална опасност подсъдимият да се укрие или да извърши друго престъпление, тъй като същият е многократно осъждан за няколко десетки престъпления против собствеността, като многократно е търпял наказания, включително и „лишаване от свобода“, като последното изтърпяно ефективно наказание „лишаване от свобода“ е завършило в изключително кратък период преди датата на деянието, а именно на 29.05.2026 г., което според съда говори за реална и непосредствена опасност обвиняемият да извърши друго престъпление. Очевидно е липсата на достатъчно въздействие от изтърпените досега наказания, които да го контрамотивират да не извършва престъпления. Престъплението е извършено в условията на опасен рецидив, поради което е налице реална възможност при евентуална присъда същият да търпи ефективно наказание „лишаване от свобода“, а наличието на постоянен адрес не представлява обстоятелство, което да мотивира съда да приеме липсата на опасност обвиняемият да се укрие.

С оглед изложеното, съдът приема, че по делото е налице необорена от доказателствата по делото законова презумпция по чл. 63, ал. 2 от НПК, поради което и към настоящия момент са налице всички законоизискуеми предпоставки за първоначално взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

2

Съдът счита, че тази мярка е единствената, която може да изпълни целите на мерките за неотклонение, а именно да попречи на обвиняемият да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда. Поради изложените съопб5ажения, съдът приема, че не следва да бъде изменяна първоначално взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Съдът приема, че тъй като към настоящия момент не са сочени нови доказателства, налагащи изменение на мярката за неотклонение следва да се определи срок по чл. 65, ал. 6 от НПК в размер на два месеца от влизане в сила на определението, в който ново искане за изменение на мярката за неотклонение да е недопустим.

Предвид горното и на основание чл. 65, ал. 4 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА взетата мярка за неотклонение “Задържане под стража” по отношение на С. Л. Б. с ЕГН **********, обвиняем по Досъдебно производство № ЗМ-623/2026 г. по описа на РУ – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново.

На основание чл. 65, ал. 6 от НПК определя двумесечен срок, в който ново искане от страна на обвиняемия С. Л. Б. за изменение на мярката за неотклонение е недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест пред Окръжен съд – Велико Търново в 3-дневен срок, считано от днес.

В случай на частна жалба или частен протест, съдът насрочва делото пред ВТОС за 24.09.2026 г. от 10:30 часа, за които дата и час страните уведомени, считано от днес.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3