Решение № 3552 от 04.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3552 гр. София, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря Г.Х.Х. като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20211110140091 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Й. АНГ., ЕГН ********** против ......, ЕИК ........., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, с които се иска осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1040,00 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.04.2021 г. – 18.05.2021 г., по сключен между страните по делото трудов договор № 394 от 19.03.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 08.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника по силата на сключен на 19.03.2021 г. Трудов договор № 394/19.03.2021 г. с ответното дружество, по силата на който, заемал длъжността „Шофьор - куриер“ в ......, ЕИК .......... Поддържа, че със заповед на работодателя № 356/18.05.2021 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 18.05.2021 г.

Посочва, че уговореното между страните месечно възнаграждение, дължимо в полза на работника за предоставената от него работна сила, било в размер на 650,00 лева. Твърди, че работодателят му заплатил дължимото трудово възнаграждение за месец март 2021 г., но му заплатил трудово възнаграждение за месец април и за месец май 2021 г. в общ размер от 1040 лева /650 лева за месец 1 април 2021 г. и 390 лева за месец май 2021 г./.

Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответното дружество не е депозиран отговор на исковата молба.

С определение от 25.10.2021, постановено в проведено на същата дата открито съдебно заседание по делото, съдът на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК е допуснал изменение на предявения за разглеждане в настоящото производство иск, като същият се счита предявен за 746,16 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.04.2021 г. – 18.05.2021 г., по сключен между страните по делото трудов договор № 394 от 19.03.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 08.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във връзка с горното и с определение от 25.10.2021, постановено в проведено на същата дата открито съдебно заседание по делото, съдът е прекратил производството по гр.д. № 40091/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, за разликата над 746,16 лева до първоначално предявения размер от 1040,00 лева.

Определението е влязло в законна сила на 02.11.2021 г.

В проведеното по делото открито съдебено заседание, от името на ищеца, чрез адвокат М., се изразява становище, че от страна на ответното дружество е извършено плащане на сумата за главница, предмет на предявения за разглеждане в производството иск, но плащането било постъпило по банкова сметка на ищеца, едва на 18.10.2021 г., поради което се поддържа становище, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото и в негова тежест следва да се възложат разноските в производството.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, от името на ответника, чрез управителя на дружеството – Десислава Вълкова, се излагат съображения, че сумите, предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск, са изплатени в полза на ищеца, поради което се моли за отхвърляне на предявения иск. Заявява се, че причината поради която сумите са заплатени едва през месец октомври 2021 г., е обстоятелството, че от страна на ищеца не била предоставена банкова сметка, по която сумите за трудови възнаграждения да му бъдат преведени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 746,16 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.04.2021 г. – 18.05.2021 г., по сключен между страните по делото трудов договор № 394 от 19.03.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 08.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е престирал съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово възнаграждение в претендирания размер.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер.

Установява се от събраните по делото доказателства, че по силата на трудов договор № 394/19.03.2021 г., страните в настоящото производство са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Шофьор-куриер“ при ответното дружество.

От представената по делото Заповед № 356/18.05.2021 г. на управителя на ответното дружество се установява в производството, че трудовото правоотношение между страните в настоящото производство, възникнало въз основа на трудов договор № 394/19.03.2021 г., е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните, считано от 18.05.2021 г.

По делото е допуснато изслушване на вещо лице по допусната, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза. Съдът кредитира заключението на вещото лице по приетата в проиводството съдебно-счетоводна експертиза, като счита същото за ясно, обосновано, пълно и обективно изготвено.

От заключението на вещото лице се установява в производството, че общият размер на дължимото в полза на ищеца трудово възнаграждение за периода 01.04.2021 г. – 18.05.2021 г. е 746,16 лева. Установява се още, че след извършена проверка в счетоводството на ответното дружество, вещото лице констатирало, че начисленото на В. Й. АНГ. трудово възнаграждение за периода 01.04.2021 г. – 18.05.2021 г. било в размер на 741,75 лева, като същата сума била наредена за плащане по банкова сметка IBAN BG47CECB979010E7635501, с титуляр ищецът В. Й. АНГ.. В проведеното по делото открито съдебно заседание, вещото лице изрично заяви, че от страна на ответното дружество не му е предоставено 3 платежно нареждане, от което да е видно коя е датата, на която сумата от 741,75 лева е преведена по посоченото от вещото лице банкова сметка, с титуляр ищецът В. Й. АНГ.

По делото е представено и приобщено към доказателствения материал извлечение от банкова сметка на ищеца В. Й. АНГ., разкрита при Централна кооперативна банка АД, IBAN ............., от което се установява в производството, че сумата в размер на 741,75 лева, с основание трудово възнаграждение за месец 04 и месец 05, с наредител ......, е получена по банкова сметка на ищеца на 18.10.2021 г.

От обсъдените по-горе доказателства, се налага извод, че по делото са установени, при условията на пълно и главно доказване, всички предпоставки за уважаване на предявения иск. По становище на настоящия съдебен състав, извършеното частично плащане от страна на ответното дружество в полза на ищеца, представлява признание на обстоятелството, че през процесния период /01.04.2021 г. – 18.05.2021 г./ ищецът е работил при ответното дружество, като е заемал длъжността „шофьор – куриер“, като е престирал труд, съобразно уговореното между страните по валидно възникналото трудово правоотношение, с което за ответникът е възникнало задължение за заплащане на уговореното между страните трудово възнаграждение. От ответника не се изложиха твърдения, нито се ангажираха доказателства, които да оборват и опровергават тези обстоятелства.

Дори, напротив, от събраните по делото доказателства се установи, че ответното дружество е признало дължимостта на трудово възнаграждение за месеците 04.2021 г. и 05.2021 г. в полза на ищеца, като на 18.10.2021 г. /датата на която е заверена сметка на ищеца, доколкото по делото не се ангажираха доказателства, че плащането е извършено на по-ранна дата/ е извършило плащане по банкова сметка на ищеца, разкрита при Централна кооперативна банка АД, IBAN ............., на сума в размер на 741,75 лева, с основание трудово възнаграждение за месец 04 и месец 05.

Предвид гореизложените съображения се налага извод, че през процесния период и по силата на трудов договор № 394/19.03.2011 г., ищецът е полагал труд при ответното дружество, по валидно възникнало между тях трудово правоотношение, по силата на което ответникът е заемал при ищеца длъжността „Шофьор - куриер“, с основен размер на месечното трудово възнаграждение /дължимо в полза на ищеца/ в размер на 650 лева, към което се изплаща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по Наредба за структурата и организацията на работната заплата в размер на 4

0,6 % на година /чл. 3 от сключения между страните трудов договор № 394/19.03.2011 г./. Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза се установи, че общият размер на неизплатеното брутно трудово възнаграждение на ищеца за процесния период е в нетен размер от 746,16 лева. Същевременно от ответника /чиято е доказателствената тежест/ са представени доказателства за извършено частично плащане на дължимото в полза на ищеца трудовото възнаграждение за процесния период, а именно на сума в размер на 741,75 лева, постъпила по банкова сметка на ищеца на 18.10.2021 г.

Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, следва да бъде уважен за сумата от 4,41 лева /разликата между установения по делото нетен размер на трудовото възнаграждение, дължимо в полза на ищеца за процесния период – 746,16 лева и изплатеното от страна на ответното дружество трудово възнаграждение в полза на ищеца – 741,75 лева/, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 746,16 лева, искът следва да се отхвърли като погасен чрез плащане, извършено в хода на процеса. Върху сумата от 4,41 лева, следва да се присъди и законна лихва, считано от 08.07.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на сумата.

Неоснователно е възражението на ответника, че в полза на ищеца не е начислено и изплатено допълнително трудово възнграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, по смисъла на чл. 3 от процесния трудов договор, тъй като от последния не е представена на работодателя трудова книжка, от която да се установи трудовия стаж и професионалния опит, натрупан от ищеца към датата на сключване на процесния трудов договор. В тази връзка, следва да се посочи, че видно от подписания между страните трудов договор № 394/19.03.2021 г., в същия изрично е посочено, че ищецът е придобил трудов стаж от десет години, два месеца и нула дни. Следователно ответникът се е запознал с трудовата книжка на ищеца и е установил натрупания от последния трудов стаж към датата на сключване на трудовия договор между страните. Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата в производството съдебно-счетоводна експертиза се установи в производството, че ищецът има трудов стаж на същата или сходна длъжност от 1 година, 4 месеца и 10 дни, за което му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 3,90 лева за процесния период, която сума е включена в дължимия от работодателя размер на нетното трудово възнаграждение, а именно 746,16 лева.

В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 21,22 лева, 5 представляваща законна лихва върху заплатената в хода на производството част от главницата /в размер на 741,75 лева/ за периода 08.07.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до 18.10.2021 г. /датата на извършеното от ответника плащане в размер на 741,75 лева/.