Решение № 260032 от 16.12.2020, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 260032 гр. Тутракан, 16.12.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд – гр.

Тутракан в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 535/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III

(чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с осъдителни искове по чл. 342, ал. 1 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД (уточнени с Молба вх. № 6538/16.11.2018 г. - л. 41 и Молба вх. № 4357/25.11.2019 г. - л. 126) от „Т.Б.“ ЕАД, представлявано от адв. И.В. (л. 32 - 34) и адв. Н. Ш.(л. 73 - 75), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 423/18.06.2018 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 291/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца:

1.1. цената на електронни съобщителни услуги (ЕСУ), дължима на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, въз основа на сключени Договор за мобилни услуги от 21.11.2015 г., за период на потребление: 18.02.2016 г. - 17.05.2016 г., която цена възлиза на 113,62 лв.;

1.2. лизингово възнаграждение по чл.

342, ал. 1 от ТЗ по Договор за лизинг от 21.11.2015 г., за периода: 18.02.2016 г. – 17.07.2016 г., в размер на 79,80 лв.;

1.3. неустойка по чл. 92 от ЗЗД за предсрочно прекратяване на договорните правоотношения съгл. т. 11 от Договор за мобилни услуги от 21.11.2015 г., в размер на 590,75 лв.

1.4. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 върху цената на електронни съобщителни услуги и лизинговите вноски от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ТнРС до окончателното изплащане на задължението;

1.5. Твърди се, че на

21.11.2015 г. е подписано Заявление за пренасяне на номера в мрежата на Теlеnоr с номер GLOB614438001, съгласно което Златко Т.М. писмено изразява желанието си предпочетен номер +********* да бъде пренесен от мобилната мрежа на „Мобилтел“ ЕАД към тази на „Т.Б.“ ЕАД. С последващо Заявление за смяна на собственост с номер GLOB614438001 от същата дата - 21.11.2015 г. Златко Т.М. е изразил желанието си да прехвърли собствеността върху горепосочения предпочетен номер в полза на М.В.М.. Вследствие на това, на същата дата - 21.11.2015 г. между

М.В.М. и „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК ********* е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********, за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Резерв Стандарт 39,99 с тарифиране на интервали 60 секунди“, със стандартен месечен абонамент от 39,99 лв. на месец, с 62,51%

Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. М. не изпълнил задълженията си по договора в общ размер на 113,62 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.02.2016г.

- 17.05.2016 г.

1.6. На същата дата -

21.11.2015г. и по повод горепосочения договор, „Т.Б.“ ЕАД, като лизингодатели са сключили с М. В. М. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка „Lenovo А 1000 Dual“, с обща лизингова цена в размер на 91,77 лв., която лизингополучателят се задължава да заплати чрез 23 месечни вноски, всяка една в размер на 3,99 лв. По договора за лизинг М. дължал заплащане на сума в общ размер на 79,80 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период от 18.02.2016 г. - 17.07.2016 г., както следва:

1.6.1. 3,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер, начислена във фактура № **********/18.03.2016 г.;

1.6.2. 3,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер, начислена във фактура Де **********/18.04.2016 п;

1.6.3. 3,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер, начислена във фактура № **********/18.05.2016 п;

1.6.4. 67,83 лв. - сбор от 17 лизингови вноски в пълен размер, начислени накуп, поради неплащане.

1.7. Въз основа на посочените договори ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер 088/6/142462 е фактурирано за периода от 18.02.2016 г. до 17.03.2016 г. Теленор е издал следните фактури:

1.7.1. фактура № **********/18.03.2016 г. за отчетен период 18.02.2016 г. - 17.03.2016 г.

1.7.2. фактура №

**********/18.04.2016 г. за отчетен период 18.03.2016 г. - 17.04.2016 г.

1.7.3. фактура №

**********/18.05.2016 г. за отчетен период 18.04.2016 г. - 17.05.2016 г.

1.7.4. фактура №

**********/18.07.2016 г. за отчетен период 18.06.2016г. - 17.07.2016 г;

1.8. Твърди се, че условията за възникването на задълженията за неустойки и определянето на размера им са уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги за номер +*********. В съответствие с тези условия задължението на ответника за неустойки за номер бил в общ размер на 590,75 лв.

2. Ответникът М.В.М. е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез назначеният с Определение № 151/18.02.2019 г. на съда Особен представител адв. Д.А. ***, с който счита исковата молба за неоснователна.

2.1. Оспорва се факта, че ответника е сключил процесните договори (с оглед различните имена, посочени в договорите).

2.2. Оспорва се клаузата за неустойка.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. На

21.11.2015 г. между ищеца и М.М. В. е сключен Договор за мобилни услуги (л. 9). Към договора са приложени Ценова листа (л. 15) и Общи условия (л. 17).

4. На същата дата между страните по делото е сключен Договор за лизинг, с който на М.М. Великов е предоставено за ползване устройство „Lenovo А 1000 Dual“ (л. 12). Съгл. чл. 4 от договора устройството е предадено на лизингополучателя.

Към договора са приложени общи условия (л.

13).

5. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 94 и сл.).

6. По делото е изслушана съдебна графическа експертиза (СГЕ - л. 168), която е установила, че подписите, положени върху процесните договори за мобилни услуги и договор за лизинг, са изпълнени от М.В.М..

От правна страна

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I.

По допустимостта

7. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от завеждането им, което налага разглеждането им по същество.

II.

По основателността на иска за заплащане на потребени ЕСУ 8. От заключението на СГЕ се установява, че процесния договор за мобилни услуги е подписан от ответника М.В.М.. Последното налага извода, че при изписването на имената му в договора за мобилни услуги (М.М. В.) е допусната техническа грешка. Последното не влияе върху факта, че волеизявлението за сключването на договора е направено именно от ответника, поради което същият е обвързан от облигационната сила на договора.

9. В случая доставчика на е предвидил следното заплащане на ЕСУ:

9.1. Mесечна абонаментна такса

9.1.1. Съгласно т. 23 б. „б” от

Общи условия на „Т.Б.” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги (ОУ - 26 и сл.) тя се предплаща и осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор, включвайки разходите за поддръжка на мрежата. В тази връзка съдът приема, че таксата се дължи независимо от потреблението.

9.2. Цена за използвани услуги, според потреблението.

9.2.1. Такива услуги съгл. чл. 23, б. „в” от ОУ са: