Определение № 1704 от 12.10.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1704 гр. Варна, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20263100900532 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. Д. Т. ЕГН ********** с адрес: ***********************, чрез процесуален представител адв. Ц. Б. – ВАК, със съдебен адрес: *********, с която срещу Г. ФОНД, БУЛСТАТ 121446665, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ***, ет. 4, представлявано от управителите Ст. Г. Ст. и М. Н. К., в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 24 076.91 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от ПТП, настъпило на 06.08.2023 г. в гр. Варна, и н а сумата от 2 587.66 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, по вина на водача на неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва, считано от датата на отказа на Г. фонд /16.04.2026 г./ до окончателното плащане на сумите.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.

127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Ф. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете както по основание, така и по размер.

По предварителните въпроси:

Ответникът изисква ищеца да посочи своя лична Б.а сметка, което искане е неоснователно, доколкото в приложените към исковата молба писмени доказателства е представена справка за налична Б.а сметка на името на ищеца.

По допустимостта на предявения иск:

Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и тяхната легитимация съответства на наведените от ищеца твърденията за 1 качеството му на пострадал от ПТП, настъпило на 06.08.2023 г. в гр. Варна, по вина на водач на неидентифицирано товарно МПС, при което са настъпили вредите за пострадалия, предявената пред застрахователното дружество претенция и постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Тези твърдения обуславят и наличието на правен интерес за ищеца от търсената защита.

Сезиран е родово и местно компетентен съд. Исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по реда на Общия исков процес.

По доказателствените искания на страните:

Представените с искова молба и отговора писмени доказателства, съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, с оглед на което същите следва да бъдат допуснати, като събирането им следва да се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл. 143, ал. 1 ГПК.

С исковата молба е отправено искане за събиране на гласни доказателства чрез допускане на двама свидетели, което съдът намира за допустимо, относимо и необходимо за разрешаване на правния спор.

Страните отправят искане да бъде приобщено по делото досъдебно производство № 3121/2023 г. по описа на 04 РУ ОДМВР Варна, както и пр. пр.

10775/2023 г. на Районна прокуратура Варна, което следва да се уважи.

Ответникът с отговора на исковата молба отправя искане да бъде допуснат един свидетел при режим на призоваване, който да установи обстоятелствата относно процесното ПТП, което съдът намира за допустимо и относимо за спора.

Допустимо и относимо към предмета на доказване е заявеното от ищеца искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза със задачи, въведени с исковата молба, поради което следва да бъдат удовлетворени.

Допустимо и относимо към предмета на доказване са заявените от страните искания за допускане на съдебно-автотехническа експертиза със задачи, въведени с исковата молба и отговора от исковата молба, поради което следва да бъдат удовлетворени.

На страните следва да се укаже възможността в едноседмичен срок от съобщаването да изразят становище по проекто-доклада, както и в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Съдът намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на основание чл. 140 от ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени от Д. Д. Т. ЕГН ********** 2 с адрес: ***********************, чрез процесуален представител адв. Ц. Б.

– ВАК, със съдебен адрес: *********, срещу Г. ФОНД БУЛСТАТ 121446665 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ***, ет. 4, представлявано от управителите Ст. Г.

Ст. и М. Н. К., в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 24 076.91 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от ПТП, настъпило на 06.08.2023 г. в гр. Варна, и на сумата от 2 587.66 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, по вина на водача на неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва, считано от датата на отказа на Г. фонд /16.04.2026 г./ до окончателното плащане на сумите.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на общия исков процес.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

В исковата молба ищецът твърди, че на 06.08.2023 г., около 08:50 часа управлявал собствения си лек автомобил „Шкода Октавия“, движейки се по първокласен път I-9 в посока към гр. Варна. В насрещното направление се движел лек автомобил „Опел Корса“, а непосредствено пред него се движело недентифицирано товарно МПС, като именно действията на водача на товарното превозно средство поставят началото на последователна причинноследствена верига, довела до тежкия челен удар между двата леки автомобила. Ищецът заявява, че според събраните в досъдебното производство доказателства, в определен момент от движението между товарния автомобил и движещия се непосредствено зад него „Опел Корса“ се отделил твърд предмет с размер приблизително 10х10х10 см, който с висока кинетична енергия ударил и пробил челното стъкло на лекия автомобил „Опел Корса“, като ударът бил достатъчно силен, за да причини непосредствено увреждане на водача, който изгубил контрол върху управлявания автомобил.

Вследствие на това превозното средство внезапно навлязло в лентата за насрещно движение, по която в този момент ищеца напълно правомерно се движел, като настъпил тежък челен сблъсък между двата автомобила. В резултат на процесното ПТП ищецът претърпял тежки травматични увреждания, които по своя характер, продължителност на лечението и отражение върху ежедневния и професионалния му живот далеч надхвърлят обичайните последици при подобен вид инциденти. Съгласно медицинската документация и заключенията на компетентните медицински органи, при процесното ПТП ищецът получил пълно разкъсване на предната кръстна връзка на лявото коляно, разкъсване на медиалната колатерална връзка, тежка травма на колянната става, контузия на главата и множество мекотъканни увреждания, които травми довели до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за значително по-дълъг период от тридесет дни.

В продължение на месеци ищецът не е можел самостоятелно да извършва редица ежедневни дейности, като движението му било силно затруднено, придвижването му било възможно единствено с помощни средства и най-елементарните битови действия са изисквали съдействие от близките му. Това състояние е продължило значително по-дълго от обичайния възстановителен период при стандартни травми на крайниците. Вследствие на процесното увреждане били съществено ограничени способностите му да 3 изпълнява служебните си задължения като служител в системата на Министерството на вътрешните работи. По този начин настъпилите вреди не засегнали единствено здравословното състояние на пострадалия, а оказали пряко въздействие върху неговата професионална реализация, самочувствие и начин на живот. След приключване на активното лечение не са отпаднали всички неблагоприятни последици, тъй като са налице остатъчни ограничения в движенията на колянната става, периодични болки при физическо натоварване, както и риск от развитие на последващи дегенеративни изменения.

Ищецът твърди, че справедливия размер на обезщетението възлиза на 58 674.90 лв. /еквивалент на 30 000 евро/, но тъй като ищецът е служител на МВР, на основание чл. 238 от ЗМВР му е изплатено вътрешно ведомствено обезщетение в размер на 11 584.56 лв. или 5 923.09 евро за увреждането здравето при или по повод изпълнение на службата, поради което тази сума следва да бъде приспадната от общия дължим размер на настоящата претенция.

Относно претърпените имуществени вреди ищецът извършил разходи за провеждане на оперативно лечение, закупуване на консумативи и стабилизиране на крайника в общ размер на 5061.02 лв. /2587.65 евро/, както следва:

- сумата от 4084.80 лв. /2088.53 евро/ – за извършена оперативна интервенция, избор на екип и болничен престой в МБАЛ „Света София“;

- сумата от 600 лв. /306.78 евро/ – за медицинско изделие /система за тъканна регенерация/;

- сумата от 87 лв. /44.48 евро/ – за специализирана ортопедична шина за пълна имобилизация на ляво коляно;

- сумата от 289.22 лв. /147.88 евро/ – разходи за медикаменти, превръзки, хирургични и образни изследвания /ЯМР и рентген/, потребителски такси и ЛКК решения;

На 11.02.2026 г. ищецът е предявил писмена застрахователна претенция пред Г. фонд, заведена под вх. № 24-01-50/2026 г., като с официално писмо с изх. № 24-01-50/16.04.2026 г. дружеството е постановило изричен отказ да изплати обезщетение, мотивирайки се с липса на виновно поведение и наличие на „случайно деяние“ по чл. 15 НК. Според ищеца отказът е незаконосъобразен и необоснован. Моли за уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да заплати процесните суми.

Претендира разноски.

Ответникът Г. Ф. е депозирал писмен отговор. Счита предявените искове за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за неоснователни. Оспорва изцяло механизма за настъпване на процесното произшествие, като твърди, че е налице случайно деяние, тъй като ако се установи наличие на неизвестен автомобил, водачът на автомобила не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че липсват данни, въз основа на които да се достигне до извода, че е налице противоправно деяние от страна на водача на неизвестния автомобил. Възразява срещу претендирания размер за имуществени вреди, доколкото не става ясно по какъв начин е формирана претендираната от ищец сума. Ищецът оспорва претенцията за законна лихва, предвид акцесорния й характер. Моли за отхвърляне на предявените искове и 4 за присъждане на сторените от ответника разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Ищецът следва при пълно и главно доказване да установи предпоставките за реализиране на деликтната отговорност на ответника по чл.

557, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ, а именно: виновното противоправно действие, извършено от превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, настъпилите за ищеца имуществени вреди, причинноследствена връзка между деликта и вредите; вида и тежестта на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, и размера на претендираните обезщетения.

Ответникът следва да установи релевираните от него възражения, вкл. наличието на основание да бъде отказано изплащане застрахователно обезщетение на ищеца, поради настъпило случайно събитие по смисъла на чл.