Решение № 138 от 21.05.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. гр. Хасково, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20265640200112 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Е. Г. С., ЕГН: **********, от с.Стамболово, обл.Хасково, срещу

Наказателно постановление

№

826534F811182/13.05.2025г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАППловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.50, ал.1, т.5, б. “б“ от ЗДДФЛ, на основание чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ, е наложено адм. наказание „Глоба“ в размер на 5781,84 лева.

В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, че НП е връчено на лице без правомощия да го получи. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил нарушението, подлежащо на санкциониране.

При съставяне на акта и издаване на постановлението били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН бил съставен след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, а при съставянето му било допуснато нарушение на чл.40, ал.1, вр. чл.42, ал.7 от ЗАНН. АУАН и НП не съответствали на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, налице било и нарушение по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. НП било издадено в противоречие с материалния закон, тъй като не бил приложен института на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Иска се съдът да отмени изцяло атакуваното НП.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмена молба по 1 делото упълномощеният от него процесуален представител адв.И.М заявява, че поддържат жалбата и излага подробни доводи по същество в насока основателност на жалбата. Моли съдът да отмени атакуваното НП и да присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

Административно-наказващият орган- редовно призован, не се явява. За него се явява упълномощен по делото процесуален представител – юрисконсулт К., която оспорва жалбата и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание и в представено писмено становище по делото.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

Във връзка с Резолюция за възлагане на проверка №

***************/26.09.2024г., от св.Ю. Н. К. - главен инспектор по приходите в НАП- Пловдив, офис Хасково, била извършена проверка на Е. Г. С., при която се установило, че същият не е декларирал в подадената от него за 2022г. годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, непогасен към 31.12.2022г. остатък в общ размер на 57 818,40 лева от предоставени от него заеми през 2021г. и 2022г.

Контролните органи установили посочената сумата, след като проверили и констатирали непогасен остатък от предоставен през 2021г. паричен заем в размер на 9 500 лв. на основание сключен договор за паричен заем със „С.

Агрифийд“ЕООД и непогасената част от предоставени от него през 2022г. парични заеми в размер на 48 318,40 лв., на основание сключени договори за паричен заем - със „С. Агрифийд“ за 5 000 лв., с ЕТ „ЧЗП – Г. С.“ за 2 018,40 лв. и със Сдружение „АРДА 2003“- Стамболово за 41 300 лв.

Установили също, че към 31.12.2022г. нямало погасителни вноски по получените горепосочени парични заеми и остатъка по тях бил в общ размер на 57 818,40 лева, което установили въз основа на представени от ЕТ „ЧЗП - Г.

С.“, „С. Агрифийд“ ЕООД и Сдружение „АРДА–2003“- Стамболово отговори на искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица, съответно с № ***************, при извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства, възложена с Резолюция за възлагане на проверка № ***************/26.09.2024г.

Тази непогасена част от дадените парични заеми, не била декларирана от Е. С. в подадената от него на 25.04.2023г. Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2022г. с №2600И0373217, въпреки, че като надхвърляща 40 000 лв.

2 следвало да бъде декларирана от него съгласно изискването на чл.50, ал.1, т.5, буква „б“ от ЗДДФЛ.

На база горните констатации св. Ю. Н. К. достигнала до извода за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.50, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗДДФЛ, което било извършено в гр.Хасково на 25.04.2023г. и било установено на 21.01.2025г. в хода на извършваната проверка. За това нарушение на жалбоподателя, в негово присъствие и в присъствие на св.Р. Д. Г. на 19.02.2025г. е съставен АУАН №F811182, който е връчен лично жалбоподателя, който не посочил възражения в него.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган изцяло е възприел описаната в процесния АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението. НП е връчено на 14.01.2026г. на упълномощено лице - Р.Р.Х.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ю. Н. К. и Р. Д. Г., относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които са достигнали в хода на административнонаказателното производство (св.К.), както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Показанията на посочените свидетели се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, възприети в рамките на техните служебни задължения и правомощия, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1,т.5 от ЗДДФЛ - Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за: т.5.

(нова- ДВ, бр.99 от 2009г., в сила от 1.01.2010г.) предоставените/получените парични заеми, както следва: б. б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв. По силата на чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ (Нов - ДВ, бр. 99 от 2009г., в сила от 1.01.2010г.), физическо лице, което, като е задължено, не декларира или невярно декларира информацията по чл.50, ал.1, т.5, се наказва с глоба в размер 10 на сто от недекларираните суми.

Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание „Глоба“, е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му, които да се квалифицират като съществени. На следващо място, следва да се отбележи, че в случая 3 процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен в сроковете по ЗАНН, визирани в чл.34 от ЗАНН. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за неспазване на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Процесното нарушение е посочено като извършено на 25.04.2023г., а АУАН е съставен на 19.02.2025г. за нарушение на чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ, което нарушение представлява данъчно такова, а за този вид нарушения в чл.34 ал.1 ЗАНН е предвидено, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли две години от извършване на нарушението. Видно от материалите по делото, АУАН е бил издаден преди изтичане на тези срокове, поради което възраженията на жалбоподателя са неоснователни. В процесуалните срокове е съставено и атакуваното НП. Същото е издадено от компетентен орган, видно от приетата по делото Заповед ЗЦУ-384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление отговарят на изискванията за необходимо съдържание, като деянието е описано в достатъчна степен ясно с всички характеризиращи го от обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя така, че да разбере всички факти от състава на нарушението, за което е привлечен към административно наказателна отговорност, за да може да организира защитата си. Ясно е описано по време, място и начин на извършване вмененото административно нарушение, а оттам – е изведена и правилна правна квалификация на вмененото на санкционираното лице административно нарушение.

Неправилен съдът намира доводът за наличието на самостоятелно основание за отмяна на НП поради процесуален порок на производството, вследствие връчване на НП на лице без представителна власт според твърденията на жалбоподателя. Без съмнение, с оглед правилото на чл.58, ал.1 от ЗАНН, препис от НП следва да бъде връчен на нарушителя или негов надлежен представител (арг. от чл.83, ал.1 от ЗАНН). Процесното НП е връчено на Р.Р.Х на 14.01.2026г. Съгласно представеното по делото пълномощно това лице е било упълномощено от жалбоподателя да го представлява, вкл. пред съответните държавни, административни, данъчни органи и други органи със срок на пълномощното една година, считано от 13.01.2025г. Т.е. пълномощията на описаното лице са изтекли на 13.01.2026г.преди връчването на издаденото наказателно постановление. Но също така следва да се отбележи, че връчването на препис от издадено НП има за цел да доведе до знанието на наказаното лице – негов адресат, факта на издаване на акт на административно-наказателно правораздаване срещу това лице, приетото от наказващия орган за извършено от това лице административно нарушение, наложените с НП наказания/санкции, срок и ред за изпълнение или срок и ред за съдебното му обжалване. Това е функцията на връчването на препис от НП. В процесния случай, с оглед съдържанието на представеното 4 пълномощно, съдът приема, че действието по приемане на препис от НП от името жалбоподателя е надхвърлило учредената с това пълномощно представителна власт във времево отношение с един ден, но следва да се отчете и факта, че самó лицето, представило се за пълномощник на жалбоподателя, е потърсило връчването на НП именно в този ден, а не в срока на упълномощаването, което в случай на липса на последващо упълномощаване би могло да се тълкува и като неправомерно действие, целящо извличане на благоприятни за жалбоподателя последици с оглед навеждане на съответното възражение на по-късен етап в производството. Но дори действието да е извършено от лице без представителна власт, при факта на обжалване на НП от наказаното лице, в срок и пред съответния съд, е достатъчно да бъде обоснован извод, че издаването на НП, респективно неговото съдържание, е доведено до знанието на неговия адресат, като гарантираното му право да знае, за да изпълни или да се защити, не е било ограничено в никаква степен. От друга страна, връчването на издадено наказателно постановление на лице без представителна власт би имало значение при пропускане на срока за обжалване, доколкото не е било сведено до знанието на нарушителя. Но в случая нарушителят не само е узнал и се е запознал със съдържанието на издаденото наказателно постановление, но се е възползвал и от правото си и в законоустановения срок е обжалвал същото.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства по обвинението, повдигнато с АУАН, по което с наказателното постановление е ангажирана отговорността на жалбоподателя, действително се установяват по безспорен начин.