Решение № 265 от 24.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Пловдив, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Брусева

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000269 по описа за 2024 година

С решение №117/5.3.24 г., постановено по т.д. № 508/22 г. на Пловдивски окръжен съд, е ОТХВЪРЛЕНА като неоснователна молбата на „А** Б. Б.“ ЕООД ЕИК ********* за обявяване неплатежоспособността и за откриване производство по несъстоятелност на „Ф. Т.“ ООД - в ликвидация ЕИК ********* на основание неизпълнение на парично задължение по търговски сделки:

• договор за стандартен кредит на оборотни средства № ***, съгласно който „У. Б.“ АД, ЕИК ********* - в качеството си на кредитор, е отпуснал кредит в размер на 50 000 лева на „Ф. Т.“ ООД - в ликвидация, последното в качеството си на кредитополучател, с размер на задължението към момента, както следва: 35 300 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2015г., 7934,29 лева - договорна лихва, 879, 15 лева разноски за държавна такса и 1427,23 лева - адвокатско възнаграждение • договор за кредит № ***, сключен между кредитора „У. Б.“ АД и кредитополучателя „Ф. Т.“ ООД с размер на револвиращия кредит до 30 000 лева е с размер на задължението 24 848,64 лева - главница и 2613,66 лева 1

- договорна лихва.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от „А** Б.

Б.“ ЕООД. В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се иска същото да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което да се уважи молбата за откриване производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „Ф. Т.“ ООД - в ликвидация.

О т „Ф. Т.“ ООД - в ликвидация , чрез назначен особен представител адв. е подаден отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Иска се обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Съдът е бил сезиран с молба по чл. 625 от ТЗ, предявена от „А** Б. Б.“ ЕООД з а обявяване неплатежоспособността и откриване производство по несъстоятелност на „Ф. Т.“ ООД - в ликвидация на основание неизпълнение на парично задължение по търговски сделки: договор за стандартен кредит на оборотни средства № *** от ******** г. и договор за кредит № ***от ******** г. , и двата сключени между кредитор „У. Б.“ АД и кредитополучател „Ф. Т.“ ООД . И по двата договора банката била обявила предсрочна изискуемост на кредитите и се снабдила със заповед за изпълнение, съответно по ч.г.д. *****/**** г. на Районен съд - гр. Пловдив и *****/**** г, въз основа на които били съответно издадени изпълнителни листове съответно №№ ***** от ******** г. и ***** от ******** г. На основание първия изп.лист било образувано изпълнително дело № ************* по описа на ЧСИ С. Г., рег. № *** КЧСИ . Установено е, че вторият изпълнителен лист е обезсилен с влязло в сила определение № **** по възз.ч.г.д ****/**** на Окръжен съд Пловдив, с което е отменено незабавното изпълнение по заповед за изпълнение *****/**** г., като за установяване на вземането е образувано гр. дело № 6374/2016г. на Р С Пловдив за сумата от 24 848,64 лева - главница и 2613,66 лева - договорна 2 лихва.

С договор за цесия от ******** г. вписан в С* - гр. П., под акт № ***, том *, вх. рег. № ***** от ******** г. „У. Б.“ АД прехвърл я всички свои вземания срещу длъжниците „Ф. Т.“ ООД и солидарно задължените лица П. П. А. и Т. А. А., произтичащи от договор за кредит № ***/********г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, на „А** Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, последното - в качеството му на цесионер.

С договор за цесия от ******** г. вписан в С* - гр. П., под акт № ***, том *, рег. № *****от ********г. „У. Б.“ АД прехвърл я всички свои вземания срещу длъжниците „Ф. Т.“ ООД и солидарно задължените лица А.

В. А., „Т. - **“ ЕООД, Т. А. А., Й. А. А. и П. П. А., произтичащи от договор за кредит № ***/********г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, на „А** Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, последното - в качеството му на цесионер.

За да отхвърли като неоснователна молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „Ф. Т.“ ООД – в ликвидация, първоинстанционният съд е приел, че подалито молбата дружество „А** Б. Б.“ ЕООД не е доказало качеството си на кредитор, тъй като не е налице надлежно съобщаване на цесията на длъжника. Приел е, че по делото не са налице надлежни доказателства за съобщаване на цесията, поради което не е настъпил ефекта на чл. 99, ал.4 от ЗЗД, според който прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, нито пък се твърди да е осъществено такова уведомление.

Изложени са съображения, че практически такова уведомяване е било невъзможно, тъй като двата договора за цесия, на които се позовава молителят, са сключени на ******** г. , а към този момент „Ф. Т.“ ООД е било без управител / управителят П. П. А. е била починала на 26.11.2017 г., т.е. близо 2 години преди датата на сключване на двата договора /; последното обстоятелство станало причина за прекратяването на дружеството на основание чл. 155, ал.3 от ТЗ с решение по т.д. № 410/2018 г. на ПОС ; след обявяването му в ликвидация нито един определен ликвидатор не е встъпил в 3 това си качество, тъй като не е дал съгласие; същевременно, съдружници в ответното дружество до този момент са били "П. ****" ЕООД ЕИК *********, едноличен собственик на капитала на което дружество била отново П. П. А., както и самата тя - като физическо лице. Т.е. било е напълно практически невъзможно длъжникът „Ф. Т.“ ООД да бъде уведомен за извършената цесия през 2019 г., тъй като още през 2018 г. дружеството е било прекратено, защото е било без управител повече от три месеца, а след обявяването му в ликвидация нито един ликвидатор не е встъпил в правата си.

На въпроса възможно ли е уведомяването по чл.99, ал.4 от ЗЗД да стане с връчване на молбата по чл. 625 от ТЗ, първоинстанционният съд е д а л отговор, че това може да бъде осъществено единствено и само, ако връчването на молбата е лично или при спазване на процедурата за неоткриване на адреса, но не и чрез назначения от съда особен представител, какъвто е процесният случай. Изложени са съображения, че назначаването на особен представител на ответното дружество е мотивирано именно поради липса на негов законен представител, като представлява единствената и задължителна законова възможност за осигуряване правото на защита на ответника за настоящото производство и процес; правомощията на особения представител обаче са ad hoc, за защита на процесуалните права на ответника в рамките на настоящото производство, и не могат да бъдат свързани с материалноправните последици на чл.99, ал.4 от ЗЗД.

Именно последните изводи се оспорват като незаконосъобразни във въззивната жалба на „А** Б. Б.“ ЕООД . Излагат се доводи в подкрепа на тезата, че връчването на препис от молбата по чл. 625 от ТЗ и приложенията към нея, сред които и процесните договори за цесия, има характер на уведомление по смисъла на чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД, независимо че това се осъществява чрез особен представител.

Настоящият съдебен оплаквания за основателни. състав на

ПАС намира горните

На първо място, следва да се посочи, законът изисква уведомлението за прехвърляне на вземането да изхожда от предишния кредитор /цедента/ – чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД. Няма пречка последният да 4 упълномощи цесионера да стори това, като в случая такова упълномощаване е налице – същото е инкорпорирано в цитираните договори за цесия. И двата договора съдържат изрична клауза /т.3/, че цедентът упълномощава цесионера в съответствие с изискванията на чл. 99, ал.3 от ЗЗД да изпрати уведомление до длъжника относно извършената цесия на вземанията. С оглед наличието на изрично упълномощаване се споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая с връчване на молбата по чл. 625 от ТЗ и на приложените към нея договори за цесия, може да се осъществи надлежно връчване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал.4 от ЗЗД.

Не се споделят обаче мотивите, че това връчване не е редовно, тъй като е осъществено чрез особен представител. След като е налице редовно връчване на съдебните книжа на назначения особен представител, който е и единствен представител на длъжника в случая и единствено е легитимиран да получава книжа от негово име, от този момент се пораждат и свързаните с връчването материалноправни последици. Законът не въвежда ограничения в представителната власт на особения представител извън тези по чл. 29, ал. 5 ГПК , поради което всички правни последици от връчването на исковата молба на особения представител възникват за представлявания. В този смисъл е формирана и съдебна практика на ВКС, която касае връчване на уведомление до длъжника за обявяване предсрочна изискуемост на кредит / напр. решение № 198 по т. д. № 193/2018 г. на І т. о., решение № 86 по т. д.

№ 2118/2019 г. на І т. о., о пределение № 223 от 2.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 77/2023 г., II т. о. /, но поддържаните в тези решения доводи относно правомощията на особения представител са изцяло относими и в хипотезата на връчване на уведомление за извършена цесия.

С оглед горното въззивният състав на ПАС намира, че в случая „А** Б. Б.“ ЕООД доказва материалноправното си качество на кредитор на длъжника на основание цитираните договори за кредит, прехвърлянето на вземанията по тях с договорите за цесия и наличието на надлежно уведомяване на длъжника – което е направено от цесионера, упълномощен от цедента, и е надлежно връчено на особения представител на длъжника по делото.

Неоснователни са възраженията в отговора на въззивната 5 жалба за това, че прехвърлените вземания не били безспорно установени, за тях нямало влязло в сила съдебно решение, което по безспорен начин да установява тяхната дължимост, поради което твърденията, че има вземания спрямо длъжника били хипотетични. За да се обоснове качеството на кредитор на лицето, подало молбата по чл. 625 от ТЗ, не е необходимо да е налице влязъл в сила съдебен акт, установяващ със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането. В случая са ангажирани достатъчно доказателства, от които да се мотивира извод, че са налице непогасени вземания по цитираните договори за кредит, които са прехвърлени на молителя по реда на чл. 99 от ЗЗД.

Представено е удостоверение по изп.д. № */**** г. на ЧСИ С.

Г. /образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа заповед за изпълнение по ч.гр.д. *****/**** г. на Р С - гр. Пловдив въз основа на договор за стандартен кредит на оборотни средства № *** /. От същото е видно, че дружеството – молител е конституирано като взискател, като изпълнителното дело е образувано за сумите: 35 300 лв. – главница, 7934.29 лв. – договорна лихва за конкретно посочен период, законна лихва върху главницата от 2.11.15 г. до окончателното изплащане, както и суми за съдебни разноски и такси. Посочено е изрично, че към момента на издаване на удостоверението – 15.7.2022 г. по делото не са постъпили суми за погасяване на задълженията по изпълнителния лист.

По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от ответната страна да е налице изпълнение по отношение на дължимите суми, предмет на посочената заповед за изпълнение.

Т.е. съществуването на задължения по договора за стандартен кредит на оборотни средства № *** е доказано по делото, което е достатъчно за нуждите на производството по молбата по чл. 625 от ТЗ с оглед легитимацията като кредитор на лицето, подало молбата за откриване производство по несъстоятелност. Следва да се посочи, че с решението по тази молба не се разрешават със сила на пресъдено нещо въпросите относно съществуването на вземанията и техните размери, поради което понататъшен коментар в тази насока не е необходим.