Акт от 30.10.2020, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№654 гр.

Хасково,30.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на втори октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ПЕНКА

КОСТОВА

При участието на секретаря Гергана Мазгалова, постави за разглеждане докладваното от съдия П.Костова адм.д. №742/2020г. по описа на Административен съд - Хасково и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.166, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на М.В.Ц. ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/5909#2 от 27.07.2020г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – гр. С., с който М.Ц. се изключва от подпомагане по мярка 212 и дължи възстановяване на 25% от получените до този момент компенсаторни плащания за необлагодетелствани райони в размер на 3139.60 лв.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Жалбоподателят твърди, че процесният акт е издаден от лице без представителна власт. На следващо място сочи, че по полученото писмо от ДФЗ, с което жалбоподателя е уведомен за откритото производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, поради неспазване на поет многогодишен ангажимент и неподаване на съответно заявление за кампания 2017г., жалбоподателя е депозирал пред органа възражение, в което е посочил какви са причините да не подаде заявление за 2017г., но в обжалваният акт същите били съобразени като неоснователни. Поддържа се, че ДФЗ – Разплащателна агенция, при издаване на акта не е отчел, че с изменението на ЗСПЗЗ в §15, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ са възложени задължения на ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния или общински поземлен фонд, преди 24.02.2015г. да изпълнят допълнителните изисквания по отношение на броя на отглежданите от тях животни, като е посочен срок за това 01 февруари 2016г. В тази връзка прието било, че ако не се изпълнят изискванията на чл.37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ, сключените от ползвателите договори за наем или аренда на земеделски земи се прекратявали, като същите не се считали за правно основание за получаване на директни плащания по чл.41, ал.1 от ЗПЗП. Това прекратяване на договорите въпреки, че били сключени за срок от пет години било извършено по силата на закона, едностранно от кметовете на общини, под страх от налагане на тежки имуществени санкции. Тъй като прекратените договори за наем или аренда на земеделски земи не се считали за годно правно основание за получаване на директни плащания, за жалбоподателя било налице препятствие към заявлението за подпомагане, което се подавало съгласно чл.4, ал.1 от Наредба № 5/27.02.2009г., през периода 01 март до 15 май на годината, за която се кандидатства да приложи такъв договор, което правило кандидатстването недопустимо и заявлението не се приемало от ДФЗ. При така настъпилите законодателни промени жалбоподателя счита, че не е негова вината за това, че не е подал заявление за кампания 2017г., поради което неправилно било на това основание да се издава акт за установяване на публично държавно вземане. Намира, че при издаване на оспорения акт ДФЗ не е отчел настъпилите законодателни промени, като в подкрепа на изложените твърдения била, издадената от зам. изпълнителния директора на ДФЗ заповед № 03-РД/613 от 15.02.2019, в която изрично било посочено, че се прекратява поетият многогодишен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“, направление „ Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“, поради лишаване от право на ползване на земеделска земя на база на изисквания, които не са били известни на кандидата при подаване на заявлението за подпомагане, възникнали с изменение на националното законодателство. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът – заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован за съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.

Административен съд

– Хасково, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От страна на М.В.Ц. е подадено заявление за подпомагане УИН

26/230513/15317 от 14.05.2013 г. по мярка 212

"Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от "Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. –

2013г. Предмет на заявлението са декларирани за подпомагане земеделски земи в с. П., общ. Ч. и с. Щ., общ. С., наети по договор за наем.

Между страните не се формира спор, че кандидатът е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 574581 в ИСАК и е поел петгодишен ангажимент по мярката.

Кандидатът е подал заявка за първо компенсаторно плащане за кампания 2013г., въз основа на която - по данни от Държавен фонд "Земеделие", са му изплатени 4044.20 лв. Кандидатът е подал и заявления за подпомагане с УИН

26/200514/24427 за кампания 2014г. с изплатена сума 4114.03лв., заявления за подпомагане с УИН 26/160615/40389 за кампания 2015г. с изплатена сума 4085.28 лв., заявления за подпомагане с УИН 26/010716/56532 за кампания 2016г. с изплатена сума 314.39 лв.

До М.Ц. е изпратено Уведомително писмо изх. № 01-6500/5909/27.08.2019г. от заместник изпълнителен директор на

Държавен фонд "Земеделие", с което му е съобщено че се открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, поради неспазване на поетия многогодишен ангажимент. В писмото е посочено, че при извършване на административни проверки на основание чл. 37, ал.

2 от Закона за подпомагане на земеделските производители е установено, че за кампания 2017г. кандидатът не е подал заявление за подпомагане по мярка 212, с което не е спазил изискването на чл. 4, ал.

1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008г. да бъде подавано заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния неблагоприятен район всяка година след първото компенсаторно плащане. На кандидата е указано, че съгласно чл. 14, ал.

1 от Наредба

№ 11 от 03.04.2008 г. са налице основания да бъде изключен от подпомагане по мярката и задължен да възстанови получените до момента компенсаторни плащания до четвъртата година от мярката, определени в размер на 2139.60лв., представляващи 25% от получената субсидия. Определен е 7 – дневен срок за доброволно изпълнение на задължението, считано от получаване на уведомителното писмо – връчено му на

16.09.2019г., предоставен е и 7 – дневен срок за подаване на възражения и представяне на доказателства. В указания му срок жалбоподателя се е възползвал от възможността да подаде възражение към което е приложил заповедите за прекратяване на договорите за наем на земеделски земи.

На 27.07.2020г. административният орган е издал оспорения в настоящото производство АУПДВ №

01-6500/5909#2, със следния диспозитив: "Изключвам от подпомагане и издавам на М.В.Ц. с ЕГН ********** и адрес *** акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 3139.60 лв., представляващи 25% от общо изплатена сума по мярка 212 за кампании 2013, 2014, 2015 и 2016 на основание чл. 14, ал.

1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г." В мотивите на акта е възприета изцяло фактическата обстановка, отразена в Уведомително писмо изх. № 01-6500/5909/27.08.2019г. и е посочено, че правните последици на установените неспазвания на изискванията по мярка 212, уредени в чл. 14, ал.

1 от Наредба

№ 11 от 03.04.2008 г., водят до това, че кандидатът М.В.Ц. се изключва от подпомагане по мярка 212 и следва да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях, в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мярката. Общата платена сума по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“, като сбор от изплатеното финансово подпомагане по години, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 12558.39 лв. и на основание чл. 14, ал.

1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., бенефициентът следва да възстанови 3139.60лв., което представлява 25% от получената субсидия по мярката, тъй като е прекратил участието си по нея след четвъртата година от поетия ангажимент.

Актът е издаден с правни основания: чл. 27, ал. 3 и 5 и ал.7 от ЗПЗП, чл. 162, ал.

2, т. 8 и 9 от ДОПК, както и чл. 5, пар.

1 и 2 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от

27.01.2011г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедурите за контрол, както и на кръстосаното спазване по отношение на подкрепата за развитие на селските райони и чл. 80, пар.

1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент

(ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор.

Оспореният АУПДВ е изпратен на жалбоподателя по пощата и е получен на 05.08.2020г., видно от приложеното известие за доставяне на пратка ИД PS 6300 0131ВW 2, а жалбата против същия е подадена в Административен съд Хасково на 18.08.2020г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на събраните по делото годни, допустими и относими писмени доказателствени средства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви изцяло ги кредитира.

Въз основа на така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Оспорването е направено в регламентирания от закона срок и от лице, което има правен интерес, поради което същото е допустимо.

Разгледано по същество, оспорването се явява неоснователно.

Съгласно изискванията на чл.

168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания ИАА.

Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба

№ 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212

"Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (приложима редакция към ДВ бр. 17 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г.) заявления за подпомагане по мерките, посочени в чл.

1, ал. 1 (сред които мярка 212), се подават съгласно изискванията на Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (загл. изм. - ДВ, бр.

14 от 2010 г., в сила от

19.02.2010 г.).

Съгласно чл. 4, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 4 от Наредба

№ 5 от 2009 г. заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. В случай че заявлението съдържа всички задължителни данни за кандидатстване по най-малко една от описаните в чл. 1 схеми и мерки за подпомагане или има очертана площ, след обработка и контрол от ДФЗ - РА, заявлението за подпомагане получава уникален идентификационен номер (УИН).

Съгласно чл. 10, ал.

1 от Наредба

№ 11 от 03.04.2008 г. след подаване на заявлението ДФЗ - РА: 1) извършва административни проверки на документите, заявените данни и посочените от кандидата факти; 2) извършва проверки на място на част от подадените заявления; 3) одобрява или отказва частично или изцяло изплащането на финансовата помощ след извършен анализ за установяване на фактическото съответствие на данните от заявлението.