Решение № 244 от 14.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. София, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Димитър Ковачев

СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100515041 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на М. В. Р. и К. Л. Ц. срещу решение от 12.08.2021г. по гр. дело № 50342/2019г. на Софийски районен съд, 26 състав, в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателите дължат на „Топлофикация София“ EАД по ½ част от сумата 3881. 85 лв. –главница за доставена в периода м. май 2016г. – м. април 2018г. топлинна енергия в имот с абонатен № *******, находящ се в гр. София, жк *******8, ведно със законната лихва от 19.12.2018г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на 276. 17 лв. за периода от 14.09.2017г. до 07.12.2018г., като са отхвърлени изцяло исковете за главница за заплащане на услугата дялово разпределение и лихва за забава върху нея.

Въззивниците – ответници, чрез назначените им особени представители, обжалват решението в частта за уважаване на исковете, с оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбите се излагат доводи за липса на доказано качество потребител на топлинна енергия за всеки от тях, както и на доказано реално потребление на топлинна енергия в имота. Моли се съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.

1

По делото е депозиран писмен отговор от ответницата по жалбата на ищцовото дружество, с който оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в тази част.

Въззиваемият – ищец оспорва жалбите и моли съда да потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски.

Третото лице - помагач не заявява становище по въззивните жалби.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.

При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

СРС е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 79752/2018г. на СРС, 26 с-в.

СРС е уважил изцяло иска за главница за незаплатена топлинна енергия, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по продажба на топлинна енергия. По отношение на размера на доставената топлинна енергия първоинстанционният съд е кредитирал заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ.

Договорното правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на ищцовото дружество.

По делото е установено от представените нот. акт № 87/95г. на нотариус М. и нот. акт № 42/96г. на нотариус М., че ответниците са съсобственици при равни квоти на процесния недвижим имот. Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи и от приетото 2 от СРС заключение на СТЕ.

Съгласно констатациите на СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Установява се от заключението на вещото лице, че в процесния имот е имало 3 броя отоплителни тела и щранг – лира в банята, но на отоплителните тела не са поставяни ИРРО и не е узаконен водомер за топла вода. С оглед липсата на уреди, за исковия период ТЕ за отопление е изчислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата, съгласно т.6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването /отм/. Съгласно констатациите на вещото лице, топлата вода е начислявана на база 2 брой потребители по 140 л на човек, поради липса на узаконен водомер, по реда на действащата към този момент разпоредба на чл. 69 от Наредба 16-334/06.04.2007г. /отм/ ТЕ от сградна инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота – 148 куб.м.

Съгласно заключението на СТЕ, дължимата незаплатена топлинна енергия, изчислена по гореописания ред, възлиза на сумата общо 3902. 95 лв. за процесния период.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ, в сички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 2/2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ независимо кой е фактическият ползвател на имота, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

От изложеното следва изводът, че ответниците, в качеството им на съсобственици на имота, имат качеството поребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, съгласно чл. 155 от ЗЕ и дължат заплащане на доставената топлинна енергия за претендирания период.

3

Неоснователен е довода в жалбата на М. Р., че е налице промяна в правото на собственост върху процесния имот. Представената от последния в срока по чл. 131 ГПК справка от АВп установява вписана срещу него на 03.04.2001г. искова молба от ответника К. Л. Ц. досежно процесния апартамент, но от ответниците, в съответствие с носената от тях доказателствена тежест, не са представени доказателства за конкретния предмет на спора и неговия изход.

От същата справка е видно, че в хода на делото не е налице ново вписване или отбелязване досежно посочената искова молба. При така изложеното, при доказано по делото от ищеца право на собственост върху процесния имот на ответниците и липса на доказателства от ответниците същото да е загубено, респ. да е налице промяна в квотите им, за целите на настоящото производство по делото е доказано качеството им на потребители на топлинна енергия.

По делото не са оспорени констатациите на вещото лице, че в топлоснабдения имот за процесния период на отоплителните тела не са поставяни ИРРО и не е узаконен водомер за топла вода. С оглед изложеното, липсва основание да не бъдат кредитирани заключенията на СТЕ и ССЧЕ относно начина на начисляване на дължимата топлинна енергия.

По отношение исковете за мораторни лихви не са релевирани конкретни оплаквания, по които въззивният съд дължи произнасяне. С оглед акцесорния им характер, исковете са основателни.

С оглед изложеното, жалбите са неоснователни и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, на въззиваемия – ищец следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал.1 ГПК разноски в размер на общо сумата 300 лв. за въззивната инстанция, дължими разделно по равно от ответниците, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и депозити за особени представители.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20171238/12.08.2021г. по гр. дело № 50342/2019г. на Софийски районен съд, 26 състав в обжалваната част за уважаване на исковете.

4

ОСЪЖДА М. В. Р., ЕГН ********** и К. Л. Ц. да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума от по 150 лв. /всеки/ – разноски за въззивната инстанция.

Решението в отхвърлителната част е влязло в сила, като необжалвано.

Решението е постановено при участие на третото лице „Техем сървисис” ЕООД – помагач на въззивника-ищец „Топлофикация София” ЕАД.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5