Решение № 71 от 07.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Ловеч, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264300500076 по описа за 2026 година

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл.317, вр.чл.310 от ГПК.

Постановено е решение № 26/ 21.01.2026 година на Ловешкия районен съд по гражданско гр.дело № 1488/2024 година, по описа на същия съд, с което са отхвърлен предявените от Д. П. И., с ЕГН **********, с адрес: *** против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ София, с адрес: гр. София, ул. „Гурко“ № 5, представлявана от изпълнителния директор С. М. за признаване за незаконно уволнението на Д. П. И. и неговата отмяна, възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението „*********“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултата на законно уволнение в размер на 10 068,00 лв. (десет хиляди шестдесет и осем лева) за периода 15.09.2025 г. до 15.03.2026 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (03.10.2025 г.) до изплащането й. Присъдени са и съответните разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба вх. № 1282/02.02.2026г. от адв. Н. Н. от САК, като пълномощник на Д. И., адрес за призоваване ***. Счита за решението е неправилно, постановено в нарушение 1 на съществени съдопроизводствени правила и необосновано. Излага подробни съображения за това, че не са налице предпоставките на чл. 325, ал.1, т.12 ат КТ, тъй като заповед № ОД № 02-26/ 10.09.2025 на изпълнителния директор на ИААА е индивидуален административен акт , който подлежи на съдебен контрол и не е връчена на доверителя му. Счита, че поради това тя не е влязла в сила и при това положение, няма валидно основание, на което е издадена заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение по чл. 325, ал.1, т.12 от КТ. Излага подробни съображения в този смисъл. Моли да бъде отменено атакуваното решение и постановено уважаване на исковата претенция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва и моли да бъде потвърдено атакуваното решение.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв. Н.Н., излага съображения за неправилност на атакувания акт и моли да бъде отменен, като бъдат уважени исковите им претенции. Претнедира разноски, прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалния представител на другата страна

За въззивваемата страна не се явява представител педставено е писмено становище. Претендира юрисконсулско възнаграждение и прави възражение за прекомерност.

От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 203/ 2024 година на РС-Ловеч, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка, съдът приема за установено следното:

Между Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и Д. П.

И., ЕГН **********, е сключен трудов договор № 1231/ 20.08.2002г. от 01.09.2002 година, съгласно който И. е назначен на длъжност „****** ********* -*********” в Главна дирекция „ДАИ“ – РО ДАИ град Ловеч, с основно трудово възнаграждение в размер на 263 лева. Връчена му е и длъжностна характеристика.

С допълнително споразумение № 670/ 29.12.2022 година и Допълнително споразумение № 252/ 28.02.2024 година е променено, съответно месечното възнаграждение и мястото на работа.

2

Съгласно служебна бележка от 14.10.2025 година е видно, че Д. И. е член на КТ„Подкрепа“. От приложеното писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч се установява, че от страна на ИААА не е постъплаво искане за издаване на предварително разрешение по чл. 333, ал.1, т.2 от КТ за прекратяване на трудовото му правоотношение.

Представено е доказателство за регистрация на ищеца в като безработен от 16.09.2025 година.

От приложените дипломи се установява, че И. има завършено ****** образование ******* *********** ********** *********** ************, както и завършен курс по компютърна грамотност.

До изп. директор на ИААА е направено предложение рег. № 11-47-7797/ 27.08.2025 година е направено предложение за преобразуване длъжност от трудово правоотношение в служебно правоотношение и прекратяване на трудовия договор на Д. П. И..

От същата дата е направено и предложение рег. № 11-47-7797/1/ 27.08.2025 година до изп. директор за промяна на длъжностното щатно разписание, прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и обявяване на конкурс за заемане на длъжността по реда на чл. 10 от Закона за държавния служител. И двете предложения са одобрени.

Със Заповед № РД-02-26/ 10.09.2025 година на изп. директор на ИААА е изменено длъжностното разписание в сила от 11.09.2025 година, като длъжността на ищеца е трасформирана по служебно правоотношение и е наредено трудовото му правоотношение да бъде прекратено на основание чл.

325, ал.1, т.12 от КТ.

Утвърдено е ново длъжностно разписание и ново поименно разписание на длъжностите на ИААА в сила от 11.09.2025 година, с което длъжността, заемана от Д. И. е трансформирана заета по трудово правоотношение в такава със степен на образование „средно“ за заемане по служебно правоотношение с изискване за образователен ценз - ************** ********.

Със Заповед № 865/ 10.09.2025 година на Изпълнителния директор на ИААИ, МТС, считано от 11.09.2025 година трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.12 от КТ, поради определянето на длъжността за заемана е държавен служител. Заповедта е връчена на 15.09.2025 година,

3

Представени са длъжностните характеристики на трите длъжности ********* преди изменението на длъжностното разписание, както и длъжностната характеристика на новата длъжност, предвидена за заемане по служебно правоотношение. От тях е видно, че промените са незначителни, като са премахнати част от преките задължения в р.V, б. В, а именно в т.3.

С оглед правилното изясняване на спора по делото пред първата инстанция е изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключението за дължимото обезщетение по чл. 225 от КТ.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че е сезиран с искови претенции по чл. 344, ал.1, т.т. 1,2 и 3 от КТ за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението.

По иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.

Исковата претенция се основава на липса на валидно завършена процедура за определяне на заеманата от него длъжност за държавен служител; заповедта не е мотивирана, тъй като не е посочен валиден административен акт за определяне на заеманата от него длъжност по трудово правоотношение, както и кога е влязъл в сила; липсва отразено и не му е представено новото длъжностно разписание; нарушено право на закрила при уволнение по чл. 333, ал.1 т.2 от КТ по чл. 130а от КТ; не е налице хипотезата на чл. 325, ал.1, т.12 от КТ.

Трудовото правоотношение на И. е прекратено на основание чл. чл. 325, ал. 1, т.12 от КТ. Предпоставките за прекратяването на трудовото правоотношение по реда на т.12, ал.1 от чл. 325 от КТ са длъжността да е определена за заемане от държавен служител.

По отношение валидността на заповедта, с която е изменено длъжностното разписание на ИААА, и длъжността, заемана от въззивника – ищец е определена за заемане по служебно правоотношение. Същата е издадена от компетентният орган-работодател по смисъла на чл. 11 от Наредбата за прилагане на ЕКДА, оправомощен да определя длъжностите, които се заемат по служебно правоотношение в администрацията съгласно разпоредбата на чл. 7 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и в кръга на правомощията му. Заповедта за 4 утвърждаване на длъжностно щатно разписание не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, предвид на това, че тази заповед не е издадена по повод упражняване на властническите правомощия на изпълнителния директор на ИААА, а на такива, като работодател, поради което не се подчинява на изискванията за валидност на индивидуалния административен акт.

Предвид изложеното възражението, че се касае за индивидуален административен акт, който не е влязъл в сила, тъй като не е връчен, е неоснователно.

По отношение на липсата на мотиви, невръчване на цитираните в мотивите предложения и доклади, както и новото щатно разписание и длъжностна характеристика.

При прекратяването на трудовото правоотношение, съгласно практиката на ВКС, съдът няма правомощия за упражни контрол върху целесъобразността на извършената промяна, поради което работодателят няма задължение да представя и връчва доказателства, установяващи необходимостта от тази промяна.

Неоснователно е възражението, че заповедта за уволнение е незаконна, тъй като е връчена след определената в нея дата. При действие разпоредбата на чл. 335, ал.2, т.3 от КТ при прекратяване без предизвестие, трудовият договор се счита прекратен от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора, т.е. от датата на връчването на заповедта.

При прекратяване на трудовия договор на процесното основание по т.12, работникът/ служителят не се ползва от закрилата по чл. 333 от КТ.

Ищецът се е позовал и на разпоредбата на чл. 130а от КТ, като е посочил, че не е спазена процедурата преди извършване на масово уволнение.

Доколкото изискването на чл. 130а от КТ е приложимо в конкретната хипотеза, то няма данни за масовост по смисъла на § 1, т.9 от ДР на КТ.

Твърденията са за уволнение на 10 служители, като от представените по делото доказателства се установява за прекратяването на трудовите правоотношения на 4 броя служители, от които и И., от общия брой численост на персонала 521.

По делото безспорно се установява, че Д. И. е член на КТ“Подкрепа“, но твърдението, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй 5 като с направената трансформация е целял единствено да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, като всички уволнени са членове на КТ „Подкрепа“ е недоказано.

Неоснователно е възражението, че на органът по назначаване е бил длъжен да предложи на Д. И. да заем новата длъжност, тъй като има изискуемата образователна степен по новото длъжностно разписание – ************** ********. Съгласно разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗДСл Лицата, които до влизането в сила на закона са изпълнявали длъжност, определена за заемане от държавен служител, се назначават на длъжността, ако отговарят на изискванията по чл. 7 и в едномесечен срок от определянето на длъжността за заемане от държавен служител подадат заявление по чл. 8. В конкретния случай няма данни и твърдения ищецът да е подавал такова заявление, но това е неотносимо към настоящото производство, тъй като дори в случаите за подадено такова, спорът за възникването на новото служебно правоотношение не е трудов. Според практиката на ВКС „Предпоставките за встъпване в това правоотношение не са относими към предмета на трудовия спор по чл. 325, т. 12 от КТ, нито гражданският съд следва да приема инцидентно произнасяне по тях, когато е поставен въпрос за прекратително основание по Кодекса на труда. Без правно значение за законността на уволнението по чл. 325, т. 12 КТ е дали възстановеният по трудово правоотношение отговаря на изискванията за държавен служител и дали той е заявил претенция за заемане на длъжността по служебно правоотношение.“ (решение № 232/22.03.2009 г. по гр. д. № 392/2009 г., III г. о., решение № 530/29.06.2010 г. по гр. д. № 1654/2009 г., III г. о., решение № 405/28.06.2010 г. по гр. д. № 773/2009 г., III г. о., решение № 110/9.06.2011 г. по гр. д. № 329/2010 г., IV г. о Решение № 110 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 329/2010 г., IV г. о., ГК.)

С оглед тези съображения искът за отмяна на заповедта за уволнение като незаконосъобразна се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.